Продава си звездите, играе слабо срещу силните - "новият" Арсенал?

Преди дербито на кръга в Англия миналия уикенд между Арсенал и Ливърпул, мениджърът на гостите Брендън Роджърс прекара почти цялата си конференция в отговаряне на въпроси свързани с бъдещето на една от най-големите си звезди Рахийм Стърлинг, като северноирландецът продължи да настоява, че младокът няма да напусне "Анфийлд" това лято.

Интересно е, че преди години, когато Арсен Венгер бе на същото такова място, той говореше по същия начин за Робин ван Перси, Франсеск Фабрегас и Самир Насри. Французинът помни добре какво се случи по-късно.

Вярно е, че Арсенал е далеч от "перфектния" футбол, но за разлика от последните 5-6 години, в момента "артилеристите" привличат топ играчи и със сигурност искат да добавят и Стърлинг към своята селекция.

Феновете на Ливърпул пишат навсякъде, че това ще е стъпка назад за младия нападател, но в момента това не е точно така.

В момента "топчиите" са на една от най-високите позиции в "хранителната верига" и това се потвърди при успеха с 4:1 в събота, след който Роджърс обяви, че малко или много, неговият тим вече не се бори за място четворката.

Ливърпул наистина е един от най-успешните отбори - има 18 титли в Англия (само Манчестър Юнайтед има повече със своите 20), а също и е най-успешният отбор в Европа със своите пет триумфа в Шампионска лига.

Но едно 20-годишно хлапе, каквото е Рахийм Стърлинг, се интересува повече от това, че мърсисайдци не са печелили титлата от 1990 година, а единствената купа, която е спечелена на родна сцена е от 2006 година, когато благодарение на своя капитан Стивън Джерард, "червените" печелят Купата на Лигата. В спомените на Стърлинг може да не остане провала в първенството тази година, но отпадането от групите на Шампионска лига със сигурност няма да избледнее скоро, особено след като Ливърпул не е играл там от пет години.

Последните две лета Луис Суарес бе на всички главни страници на спортните издания на Острова, като той остана в тима през 2013 само заради Джерард, който го обедил да изчака с трансфера, или поне така казва уругваецът. По всичко личи, че и това лято ще премине с множество новини за трансфери на играчи на мърсисайдци. 

Всичко започна, след като звездният отбор на Рафаел Бенитес започна малко по малко да се разпада. Шаби Алонсо бе продаден на Реал Мадрид през 2009, Хавиер Масчерано премина в Барселона година по-късно, а през 2011 и голмайсторът на тима Фернандо Торес смени клуба си, като подписа с Челси. 

Всички те спечелиха трофеи както на домашна сцена, така и в Европа. Това се очаква да стане и със Суарес, а защо не и със Стърлинг.

Всичко в Ливърпул е един кръг, който е трудно да бъде разбит. Собствениците на отбора Фенуей Спортс Груп бяха възнаградени, за това, че успяха да отклонят всички оферти за звездата си Суарес през лятото на 2013, когато всички желаещи го отбори предлагаха около 40 милиона паунда, а година по-късно той бе продаден за двойно повече пари. 

Но решаващо значение има и това дали играчът въобще има желание да остане в клуба си. Фабрегас и Ван Перси бяха капитани на Арсенал в различни периоди от време, но по време на лятната подготовка на тима си отказваха да тренират и за Венгер бе по-добре да бъдат продадени, от колкото да създават напрежение в съблекалнята. 

Ако Ливърпул успее да спечели ФА Къп тази година, като най-вероятно ще се изправят на финала срещу Арсенал, ако двата тима се класират за тази фаза, то момчетата на Брендън Роджърс ще докажат поне на една част от футболна Англия, че не са средняшки отбор, който се подава на напрежението. Това впечатление се създаде през миналата година, когато Джерард и компания бяха буквално на косъм от това да станат шампиони за пръв път в историята на Висшата лига, но неприятната загуба от Челси с 2:0 на "Анфийлд", а след това и срамното 3:3 с Кристъл Палас ги лиши от това неописуемо удоволствие.

Напрежението в мърсисайдци се видя и през декември, когато те трябваше да победят Базел, за да продължат към фазата на директните елиминации в Шампионска лига, но за сметка на това стигнаха само до 1:1 и то пак благодарение на Джерард, който единствен съумя да направи нещо по-интересно през втората част. 

От началото на тази година всеки забеляза силната игра на Ливърпул, те се трудеха безкрайно много, за да се доберат до място в Топ 4 и наесен пак да участват в най-комерсиалния турнир, но когато се стигна до мачовете, които имаха най-голямо значение - те ги изгубиха (срещу Манчестър Юнайтед и Арсенал).

Истината е, че Суарес липсва на отбора и то безкрайно много. Тимът играе футбол, който си заслужава да бъде гледан, но не и в нападение. Сякаш стигне ли топката до там, всичко за "червените" приключва. През миналата година след 31 изиграни мача, в графата отбелязани голове пишеше 84, а не 45, както е в момента.

Роджърс е един много надежден треньор, който има различно мислене за нападението, придава му особен блясък, но когато има нужния нападател. Северноирландецът обича рисковата игра, но умее и да взима правилните решения в точния момент. Проблемът пред него е, че ако започне втори пореден сезон без най-голямата си звезда, той ще е със завързани ръце и отново няма да има шанс за титлата следващия сезон. 

Този омагьосън кръг бе оставил Арсенал вън от битката за трофеи доста години. Да, те имаха нужните качества, за да се класират за Шампионска лига, но нищо повече. Загубата на големи играчи всяка година им коства успехи, които трудно могат да бъдат спечелени и днес, но отборът явно върви нагоре, въпреки ранното си отпадане от Шампионска лига.

Сега пред Роджърс стои трудната задача "Как Ливърпул да не се превърне в новия Арсенал?"