Присо: Стойчо Младенов ни помогна да се вдигнем

Нджонго Присо е инте­ресен футболист. Хва­лен или обругаван, той в никакъв случай не е безразличен на феновете на ЦСКА. Камеруне­цът е може би най-агресив­ният футболист на „черве­ните", но и нападателят, който пропуска чисти по­ложения с най-голяма ле­кота. Не може да се отрече обаче, че Присо винаги „гори" в големите мачове. Така бе и в дербито с Левс­ки. Предлагаме ви откро­вен разговор с камерунеца след победата.

- Нджонго, честита победа в дерби­то. Как ти се сто­ри мачът, след като вече мина еуфо­рията?
- Това беше много го­ляма победа за нас. Бих казал исторически успех и съм щастлив, че съм част от този отбор на ЦСКА. Бяхме много щастливи, защото заслужавахме тази радост след всичко, което ни се случи в началото на сезона. Това е голямо дерби и победата в него е още по-ценна.

- Оценката на специалистите е, че ти беше сред най-добрите на терена. Как оценяваш собственото си предетавяне?
- Не съм важен аз, а отборът. Мисля, че всички се представиха отлично, бяхме силни като колектив. Такива мачове се печелят от целия отбор, не от отделни играчи. Победих­ме Левски, защото бях­ме по-агресивни и по-концентрирани. Все пак мисля, че и аз се предс­тавих на ниво. След последните 2-3 мача, в които играх слабо, сега подобрих представяне­то си. Това ме зарадва.

-Това ти беше второ дерби срещу Левски и първа победа. Какво си спомняш от пре­дишния сблъсък?
- Когато Левски ни победиха с гола на Рамос? Мисля, че не зас­лужавахме да загубим, защото създадохме много положения. Сигурно нормалният изход беше равенство, а не загуба, но така е. футболът не е математика, никога не можеш да си сигурен в крайния ре­зултат. Тогава имахме големи амбиции, защо­то се борехме за титла­та и за право на учас­тие в Шампионската ли­га. Тежко беше, но това остана зад гърба ни.

- Според теб защо ЦСКА направи толко­ва кошмарен старт на сезона?
- Мачът с Мура ни свали на земята. Разочарованието беше oгромно. Върху нас се стовари нечовешко напрежение, не знаехме къде сме. Трябваше ни време да излезем от шока. То­ва стана постепенно и виждате, че вече отборът няма нищо общо с първите ма­чове. Да не забравя­ме и проблемите с картотеките. Но сега вече сме заедно и сме много по-силни. Работихме много здраво през всички тези седмици. Мога да ви уверя, че в момента всички гледаме в една посока -президент, треньор, футболисти. Затова нещата се получават.

- Вярваш ли, че ЦСКА може да спе­чели трофей в края на сезона?
- Разбира се. ЦСКА е голям клуб, маши­на за победи. Ние никога не се предаваме, каквото и да стане.

- Жребият за Купа­та на България ви изправи срещу Лудогорец. Ще го използ­вате ли за реванш?
- Защо реванш? Просто ще се опитаме да ги победим и ели­минираме в два мача. Това не е един сблъ­сък и треньорът ни ще предложи най-добрата тактика. Не мисля, че ще играем защитно в първия мач в Разград. Още там трябва да постигнем нещо, за да сме по-уверени на ре­ванша пред наша публика. Сигурен съм, че можем да излезем по­бедители.

- Кой има най-голя­ма заслуга за вдигането на ЦСКА?
- Според мен тре­ньорът. Стойчо Младе­нов е отличен специа­лист. Всички знаят, че е отличен мотиватор, но трябва да му се признае, че той може да работи с хора и да печели доверието им. Треньорът винаги е близо до нас - и в хубави, и в лоши моменти, и на терена, и извън него. Затова му вярваме и играем и заради него.

- Често те обвиня­ват, че си много аг­ресивен и пробивен, но имаш проблеми пред гола. Така ли е?
- Така е, приятелю. Това си е мой проб­лем, върху който тряб­ва да работя. Често ми липсва концентрация. Когато имам някакви съмнения, губя увереност. Предполагам, че така е с всеки играч, но говоря за себе си. Опитвам се сам да се мотивирам преди ма­човете, невинаги се получава. Понякога чувам и подвикванията от трибуните. Раз­бирам, че има хора, които не ме харесват. Чувствам, че е така, но аз не се сърдя на никого. Уважавам все­ки, който идва на мач да ни подкрепя.

- Отстрани изглеж­да, че ти е по-лесно да асистираш за гол, отколкото сам да вкараш...
- За мен е важно от­борът ми да печели. Моята задача е да направя всичко въз­можно за това. футбо­лът е колективен спорт, не индивидуа­лен. Нямам за цел да блесна на терена. Ви­наги когато видя съотборник в по-добра по­зиция, ще му подам топката. За мен няма да има смисъл да вка­рам десет гола през сезона, при положе­ние че отборът ми до­пусне много загуби. Обаче
много ми липсва гол в дербито срещу Левски. Много искам да вкарам, защото това е по-специален мач заради атмосферата, хората на стадиона и пред те­левизорите. Може би другия път ще успея.

- Наясно ли си, че ЦСКА още не е пла­тил на АЕК Ларнака за трансфера ти?
- Честно казано, не ме касае дали ЦСКА плаща на АЕК Ларнака. Чух, че има някакви разминавания, но май вече са разрешени. Това няма значение. Аз съм само футбо­лист. Задачата ми е да играя, не да взе­мам отношение при спорове между клу­бове.

- Как ти се отра­зи инцидентът в Пловдив миналата година, за който бе наказан тежко?
- Забравил съм го вече. Няма смисъл човек да се връща постоянно към лошите моменти. Тога­ва ми беше трудно, защото това се слу­чи в началото на престоя ми в Бълга­рия. Но пък видях, че има много хора, които ме подкрепят и държат на мен. Та­ка преодолях по-лесно наказанието.

- Ти си един от тъмнокожите играчи в България. Колко често се сблъскваш е ра­систки обиди?
- За съжаление има го това. Вече казах, че усещам хората, които не ме харесват и викат по мой адрес. Не мога да ги разбера и се опитвам да ги игнорирам напълно. В крайна сметка всич­ки сме преди всичко човешки същества. Не мисля, че преча на някого и затова очаквам същото от­ношение съм мен.

- Не е тайна, че ЦСКА има финансови проблеми. Имаш ли оплаквания с получаване­то на заплатата?
- Сега нещата са по-добре. Миналата седмица получихме заплата, имаше и бонус за победата над Левски. По-спо­коен съм, защото усещам, че организацията в клуба ве­че е по-добра. Това стана с идването на новия спортен ди­ректор.