Прераждане: Пътят на Кубрат Пулев започва наново

Партито на годината отмина, като за едни останаха хубавите спомени, а за други силното главоболие, наподобяващо злоупотреба с евтин алкохол в квартална кръчма.

Поне засега Кубрат Пулев се сбогува с голямата си мечта да стане световен шампион в тежка категория, като подчертаваме думата "засега". Не бива да се забравя, че по всеобщо мнение Кобрата остава сред водещите боксьори в своята дивизия, а все по-напредващата възраст на Владимир Кличко предполага, че рано или късно и за останалите ще се отвори възможност да се изкачат на световния връх.

Вече дискутирахме, че за Кубрат Пулев всичко тепърва започва наново, макар и не всичко в поведението на нашия шампион след двубоя да ни допадна. Естествено, приемаме напълно, че софиянецът е имал своите доводи да държи докрай на своето, но и като свободни хора имаме правото да бъдем съгласни или не.

Сега големият въпрос е следният – какво предстои на Кубрат Пулев оттук-нататък? В краткосрочен план му предстои сериозна почивка, защото тежките лагери преди сблъсъка в Хамбург и случилото се по време на него го задължават да си отдъхне. Кобрата ще изкара Коледа със семейството си, ще се зареди с позитивни емоции, ще „сложи“ нови батерии и ще започне наново пътя си нагоре.

Твърде вероятно е обаче 2015 година да символизира и напълно нова страница в професионалната кариера на софиянеца. Договорът на Пулев с германските промоутъри от „Зауерланд Ивентс“ изтича, като на този етап има крайно противоречиви информации, дали българинът ще продължи и занапред да работи с досегашния си тим.

След злощастния двубой с Владимир Кличко стана ясно, че Кобрата е недоволен от твърде много аспекти във взаимоотношенията си с германците, като особено много са натежали детайлите около най-големия мач в неговата кариера. А и преди това. Сигурно помните, че през месец април от „Зауерланд“ практически се подиграха със своя боксьор, сменяйки съперника му няколко пъти в разстояние на броени дни, докарвайки му в крайна сметка хърватската карикатура Ивица Перкович. Ситуацията бе толкова тъжна и абсурдна, че Перкович дори не можеше да присъства на кантара преди мача, просто защото нямаше как да пристигне навреме в Германия за двубоя. Отлична подготовка за мач срещу световния шампион, нали?

За да се стигне и до големия сблъсък с Владимир Кличко. И тук „Зауерланд“ продължи да действа левашки, след като компанията така и не успя да осигури на Кубрат Пулев качествени спаринг партньори, които да го подготвят подобаващо за титаничния двубой със Стоманения чук. Защото всички, които малко или много имат понятие от бокс, знаят отлично колко важни са спарингите за подготовката и развитието на всеки състезател. Сред спаринг партньорите на Кубрат бе друга карикатура и подобие на боксьор – т.нар. „Молекула от Ада“ Евгений Орлов, за когото лично Пулев заяви след мача им през месец май 2010 година, че „няма нищо общо с бокса“. Тогава Орлов дори бе дисквалифицран от главния рефер, тъй като плачевните му усилия да се боксира с българина наподобяваха повече поведението на умствено изостанал човек, който със сигурност няма място на ринга. Едва ли Кубрат Пулев някога е предполагал, че четири години по-късно именно Евгений Орлов ще го подготвя за най-големия мач в живота му. И това обаче се случи.

Нужно е да засегнем и темата с личния треньор на Кобрата Ото Рамин и доколко българският боксьор успя да напредне под негово ръководство. Безспорно е, че германецът свърши нелоша работа при трансформацията на Пулев от аматьор в професионалист, като има своя принос в това родният боксьор да достигне до мач за световната титла в едва 21-ото си излизане между въжетата. Все повече хора обаче поставят въпроса, дали в този етап от кариерата си Кубрат Пулев не трябва да инвестира повече в развитието си като боксьор, залагайки на някое от големите имена в спорта.

Безспорно е, че легендарни специалисти като Фреди Роуч или Флойд Мейуедър – старши, а защо не и някой от калибъра на Адам Буут струват скъпо и не са по джоба на всеки, но също така е факт, че няма личностен напредък без желанието да инвестираш в себе си. Дали Кобрата може да получи повече от Ото Рамин, това вероятно усеща най-добре самият той, но не би било излишно по време на почивката си софиянецът да обмисли и този аспект от бъдещето си. Треньорите са от ключово значение във всеки един спорт, но когато говорим за индивидуалните такива, точният ментор се превръща не в помощ, а в условие за успех. Припомнете си какви бяха резултатите на първата ни ракета Григор Димитров преди назначението на Роджър Рашийд и какво постигна хасковлията след старта на съвместната им работа.

Твърде често Кубрат Пулев понася критики, че не е достатъчно разнообразен като арсенал на ринга, като играта му изглежда изградена върху няколко основни компонента – използването на предния ляв за контролиране на мача и употребата на комбинации от типа „едно-две“ при опитите за по-масивна атака. Крошетата, ъперкътите, по-сложните комбинации и други от наличните удари в бокса почти изцяло отсъстват от арсенала на Кубрат, а за защитата му срещу Владимир Кличко по-добре да не отбелязваме нищо. Всичко това може да се промени в положителна насока, ако българинът инвестира част от личните си средства в собственото си развитие. Нещо, което и самият Владимир Кличко направи преди много години, залагайки на легендарно име от калибъра на покойния Еманюел Стюърд, без когото украинецът днес нямаше да бъде това, което е.

Трудно е да прогнозираме какви ще бъдат следващите стъпки на Кубрат Пулев по отношение избора му на съперници, тъй като все още не знаем и кой ще бъде негов промоутър през 2015 година. Може обаче да се очаква, че след толкова тежък нокаут българинът ще изиграе поне един-два мача на по-ниско ниво, които отново да го "вкарат в играта". В подобна ситуация наскоро бе и неговият съотборник в „Зауерланд“ Дейвид Прайс, който след двата нокаута от Тони Томпсън започна да изгражда наново кариерата си, възвръщайки самочувствието си с двубои срещу далеч по-непретенциозни съперници.

Може да се предполага, че в обсега на Кубрат в следващия му мач ще бъде боксьор от така наречения калибър „journeyman”, т.е. - хора като предходните му два съперника Джоуи Ейбъл и Ивица Перкович, които предлагат нисък риск и ще играят ролята на боксови круши за българина. След изиграването на още един-два мача срещу подобни боксьори, Кубрат може би ще премине и към категорията „gatekeepers”, които заемат позиции на ниво между елитните боксьори в дивизията и всички останали, без те самите да се броят като елитни такива. Примери за „gatekeepers” са трима от предишните опоненти на Кубрат – Травис Уолкър, Александър Димитренко и Александър Устинов. Тези съперници предлагат по-високо ниво на риск от въпросните „journeymans”, но съставляват и добър актив за резюмето на всеки боксьор.

През 2015 година Кубрат Пулев ще започне наново да изгражда кариерата си, като за нас самите не остава нищо друго, освен да му пожелаем успех и да продължим да го подкрепяме. Посрещането му на Летище София в неделя бе красиво попадение в правилната посока, като се надяваме, че тази тенденция ще продължи и занапред.