Последният ни олимпийски финалист Момчил Караилиев за Sporta.bg: Най-тежко ми е било да се справя с травмата

Момчил Караилиев е оследният български лекоатлет, който се класира на финал на Олимпийски игри - в Пекин през 2008-ма година. През тази година имаше контрастни представяния, както може да се каже за всички наши представители в Царицата на спортовете.

Момчил записа престижно пето място в дисциплината троен скок на Европейското първенство в Хелзинки, но след това не можа да покрие норматив за Олимпиадата в Лондон.

Караилиев говори специално за Sporta.bg и разказа за първите си стъпки в спорта, както и за големите трудности - най-вече контузии - които е трябвало да преодолее в кариерата си до момента.

Дори в момента за него предстои предимно възстановителен процес по време на зимния сезон. Личи си, че Момчил таи известно неудовлетворение до момента от постиженията си, но контузиите наистина не му прощават. Въпреки това, както самият той заяви, има нужната воля, за да се пребори с трудностите, а и не е късно да постигне големите успехи.

Как би обобщил 2012-та в професионален план?

За мен 2012-та беше добра и лоша година. Добра е заради 5-то място на Европейското първенство в Хелзинки и същевремено лоша. Лоша заради две тежки травми, които получих в зимния и пролетния период на подготовка, а от там направих един много слаб сезон.

Идва зимния сезон, какво предстои за теб - тренировки, лагери, почивка?

Предстои ми почивка и възстановителен процес в областа на аддуктора, но какво ще стане... Бог знае.

Какви са целите ти за следващата 2013-та година?

Целите са ми скромни за предстоящата година. Първо искам да се излекувам, а оттам ще преценим с треньора ми какви са шансовете за участие през 2013 година.

С какво в кариерата ти е било най-трудно да се справиш?

Било ми е наи-трудно и все още ми е трудно да се справя с травмата, която се оказа доста тежка за лекуване.

Ти си последният лекоатлет, класирал се на финал на Олимпиада - това ли считаш за най-голямото си лично постижение?

За голямо мое съжаление, не успях да пожъна някакви големи успехи в спорта, но не е късно. Да, това е най-големият ми успех - 11-то място от Пекин.

Защо, според теб, се получи така, че на Европейското българските атлети се представиха по-добре в сравнение с Олимпиадата? Имаше ли някаква грешка в подготовката и нагласата или просто напрежението беше по-голямо в Лондон?

На този въпрос ще ми е трудно да отговоря, може да догатвам само. Предполагам, Европейското беше едно добро място за реализация и може би по-голямата част от българските състезатели се готвеха за това състезание.

Мисленето ни е малко по-скромно... Сякаш не сме уверени в себе си, че можем да направим две състезателни върхови нива, но за това също си има причина. Там вече е "часовникарска работа" - работата на треньора и екипа, ако има въобще такъв.

За твоята дисциплина как би оценил нивото на подготовка в България спрямо чужбина - изоставаме ли много?

В България наистина се вижда, че в тройния скок и не само тази дисциплина, се изостава. Може би причината е в закърнелите (руски, силови и еднотипни) системи на тренировка.

Не знам, не съм виждал никога как тренират големите състезатели в чужбина, просто не съм имал възможността. Отчитам го като грешка, винаги е добре да се погледне какво правят другите, да се „сверят часовниците", както казваме.

Какви качества е възпитала в теб леката атлетика, които са ти помогнали в другите сфери на живота?

Търпеливост най-вече. Да преодолявам неуспехите.

Има ли някой спортист, на когото си се възхищавал винаги и на когото си искал да приличаш поне малко?

Имам няколко спортисти, на които се възхищавам. Това са:

Джонатан Едуардс (американец, притежател на световния рекорд в тройния скок - 18,29 метра през 1995-та година б.авт.)

Франки Фредерикс (бивш спринтьор от Намибия, има 4 сребърни медала от Олимпиада - на 100 и 200 метра от 1992-ра и в същите дисциплини през 1996-та)

Стефка Костадинова (без нужда от представяне)

Христо Марков (легендарен състезател в тройния скок, притежател на всички възможни титли)

Каролина Клюфт (шведска звезда в многобоя)

Как се запали по леката атлетика и специално тройния скок и кога започна да тренираш сериозно?

Запалих се от дете по леката атлетика. Започнах да тренирам от 12 годишен и на 13 влязох в спортно училище „Димитър Рохов" в гр. Сливен. Сериозно се занимавам от 2001 година след изкарването ми на военната служба, тогава и направих промяната с дисциплината.

Имаш ли хоби извън спорта?

Риболов. Тунинг на трабант, което не съм практикувал от 4 години - малък застой в това хоби. И другата ми страст е да карам мотоциклет.

Какви други спортове обичаш да гледаш?

Гледам много спортове, бих казал почти всичко.

Даниел Любомиров, Sporta.bg