Почетоха 120-годишнината от смъртта на ген. Владимир Стойчев

С военни почести рано тази сутрин в столичния квартал "Лозенец" министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков и заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Пламен Манушев откриха паметна плоча на генерал Владимир Стойчев, съобщават от спортното министерство.

Тържествената церемония бе организирана от Съюза на ветераните от войните по повод 120-годишнината от рождението на дългогодишния председател на БОК и член на МОК, генерал-полковник от българската армия, военен и политически деец.

По-късно днес в Централния военен клуб държавното спортно училище, носещо името на генерал Владимир Стойчев, ще отбележи годишнината с тържествен концерт.

Владимир Стойчев е роден на 24 февруари 1892 г. в София, допълва iNews. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918).

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928).

В периода 1930-1934 г. е военно аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа.

Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 г. става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт, пише още iNews.

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944-1945 г.) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи.

На 8 май 1945 генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва.

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН).

След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София.