По-добрият гросмайстор ще продължи напред

Снощи отборите на Милан и Барселона завършиха наравно 0:0 в първи ¼-финален двубой от Шампионската лига, а въпреки първичните реакции на някои по-крайни привърженици на двата отбора, резултатът може да се приеме като задоволителен както за Масимилиано Алегри, така и за колегата му Хосеп Гуардиола.

Безспорно е, че при всяко едно нулево равенство трудно можеш да кажеш, че си спечелил каквото и да е, но в случая по-важното е, че не си загубил нищо. Милан не отбеляза, но и не допусна, което вероятно бе цел №1 пред водения от Алегри тим. Барса от своя страна избегна възможността от т.нар. "чисто" поражение без отбелязан гол, което щеше да усложни значително реванша на "Камп Ноу". Победители - няма, загубили - също няма. Няма и поводи за драми, остават единствено плановете за следващата среща.

Статистиката показва, че откакто Хосеп Гуардиола застана начело на каталунския гранд през лятото на 2008 година, това бе едва 17-ият мач под негово ръководство, в който Барселона не успява да отбележи гол в мрежата на съперника. 17 срещи от общо 234, което и означава, че в това отношение Милан попадна в една изключително скромна компания от отбори, които са съумявали да "укротят" атаката на "блаугранас". Самият Алегри бе наясно с постижението на неговите футболисти, което и след двубоя го подтикна да заяви, че "Милан трябва да е щастлив от резултата, защото той му дава шансове да продължи напред".

Изключително сложно е да играеш срещу този отбор на Барса в директни елиминации, когато изходът на сблъсъка се решава не в един, а в два мача. Когато говорим за 180 минути игра, тук вече се изисква дори по-подробно планиране на ходовете, усъвършенстване на стратегията, гросмайторски план за две коренно различни по същината си действия.

В това отношение Милан не е новатор в практиката да оцелееш в първия мач срещу Барселона, надявайки се да изпълниш перфектно геймплана си на реванша. Нещо, което през сезон 2007/08 стори Манчестър Юнайтед (0:0 на "Камп Ноу" и 1:0 на "Олд Трафорд"), и което през следващия сезон за малко не се получи при Челси на Гус Хидинк, който също неутрализира нападателите на каталунците в първата среща (0:0), и бе на секунди да доведе нещата до край на реванша.

В този аспект Милан действа напълно съобразно според ситуацията и начин, който даваше най-добри шансове на тима за класиране напред. Когато пред теб стои футболният Голиат на последните пет години, далеч по-добре е да "съкратиш" битката наполовина, отколкото да я водиш в два рунда. Или иначе казано, Милан предпочете да бъде предпазлив и да пропусне ранната размяна на удари, надявайки се на успешен тактически десант на реванша на "Камп Ноу", където евентуално да бъде по-ефективен от миналата вечер.

Масимилиано Алегри очаквано заложи на схема с трима вътрешни халфа в лицето на Масимо Амброзини, Антонио Ночерино и Кларънс Зеедорф, които съставиха така важния гръбнак на "росонерите" в средата на терена. Тримата съставиха своеобразен триъгълник пред защитата на Милан, който трябваше да подпомага през цялото време и без това осиролятата отбрана на на домакините. Амброзини пое функциите на наказания Марк ван Бомел като главен стълб пред защитната четворка, докато Зеедорф и Ночерино имаха за задача да подпомагат крайните бранители Даниеле Бонера и Лука Антонини в моментите, когато Барса използваше фланговете на "Сан Сиро".

Една от основните причини за неефективната игра на Барселона в атака бе именно това, че Пептим така и не намери начин да използва пълноценно двата фланга. Даниел Алвеш по презумция представляваше постоянна заплаха за защитата на "росонерите", но отсъствието на активен ляв бранител в схемата на Гуардиола даде силно отражение на "лос кулес" в офанзивен аспект. Карлес Пуйол рядко дори минаваше центъра, а Сейду Кейта и Андрес Иниеста така и не съумяха да бъдат еквивалент като офанзивни единици на Алвеш. Срещата снощи затвърди дългогодишните впечатления, че Барселона и Иниеста губят взаимно в моментите, когато креативният халф бъде поставен на фланга, като логично последва и смяна на последния с далеч по-острия и директен Кристиян Тейо.

Впрочем, именно Тейо би трябвало да представлява съвсем съществена опция пред Пеп Гуардиола в плановете му за реванша, защото освен ако не искат да повторят грешката си от снощи, когато твърде често губеха ширината в играта си и концентрираха всичко пред дъгата, каталунците са длъжни да намерят начин да използват по-добре фланговете и размерите на терена на "Камп Ноу". Което предполага включването в игра на футболист на Тейо, като задължително е и попадането в състава на офанзивен халфбек като Адриано Корея, ако последният бъде възстановен дотогава. И съвсем естествено, връщане на Андрес Иниеста до Шави, тъй като в случая говорим за партньорство, което е добре проверено в последните няколко години.

Масимилиано Алегри от своя страна надали ще промени много неща за втория мач. Със сигурност Алегри отново ще заложи на "триъгълника" пред защитната четворка, като добрите новини за него идват от завръщането на Марк ван Бомел, който ще замени Масимо Амброзини и ще повиши още повече динамиката на Милан пред дъгата. Напред "росонерите" ще разчитат на бързите подавания и скоростта, което вчера отново на няколко пъти внесе колебания в защитата на Барселона.

Имайки предвид високата линия на защита, която Пеп Гуардиола практикува в своя тим, добре изпълнените контраатаки ще бъдат основната опция пред Милан в търсенето на така важните попадения в мрежата на Виктор Валдес. Отбраната на Барса е склонна към грешки, но срещу този отбор ти трябва почти максимална ефективност, за да се надяваш на успех. Нещо, което снощи липсваше на италианците, въпреки няколкото чудесни шанс за реализиране на гол.

Реваншът на "Камп Ноу" отново ще постави Барса в ролята на фаворит и няма как да е другояче, имайки предвид домакинския фактор и резултатът от "Сан Сиро". Милан най-вероятно ще се постарае да избегне допускането на попадение в първия час, което ще внесе допълнителна припряност в играта на испанците. Тук ще се отворят вариантите за грешки, а от грешките може да последват и голове. През есента Милан изкова равенство 2:2 на "Камп Ноу" и го направи в момент, когато никой не очакваше. Италианският шампион има пълни основания да се надява на максимална ефективност с минимален брой шансове, защото и друг път Милан е печелил така.

"Барселона има слабо място", заяви Кларънс Зеедорф след двубоя на "Сан Сиро". Милан го намери на два пъти снощи, но не успя да доведе нещата до край. Алегри ще се надява, че на "Камп Ноу" неговите нападатели ще бъдат по-концентрирани във финалното докосване, а защитата и халфовата линия няма да допуснат пробиви в тактическата си дисциплина. Въпреки "сухата" си мрежа, задачата на Милан остава все така тежка, а по-добрият терен на "Камп Ноу" ще върне каталунците към познатото им русло. По всяка вероятност във вторник ни очаква нова игра на шах между носителите на общо 11 европейски корони, а няма да е изненада ако гросмайсторските ходове, които ще решат партията, бъдат едва няколко.