Пламен Константинов: Левскар съм по душа, но приятелите ми са в ЦСКА!

Известният български волейболист и сегашен селекционер на турския Зираат Банкасъ (Анкара) Пламен Константинов изпита на собствен гръб какво е да застанеш срещу отбора на ЦСКА (София) в мач от европейски турнир, като неговите момчета бяха отстранени именно от Червените в четвъртфиналите на Купата на ЦЕВ. След отминаването на емоциите Пламен Константинов се съгласи да отговори на въпроси на BGvolleyball.com, относно треньорската му дейност и евротурнирите.

- Вече шест месеца си от другата страна на барикадата и водиш Зираат. Усети ли разликата?

- Разликата е огромна, защото в треньорката професия повечето работа не физическа, а умствена. Също така е и много по-обширна. Занимаваш се с много повече неща, отколкото като състезател. Когато играеш нещата ти се поднасят готови, консумираш готова организация, а като треньор организираш целия процес.

- Значи ли това, че е по-лесно да си състезател?

- Определено не! Зависи от много фактори. Едното изисква едни качества, другото други. Не може да е по-лесно да си състезател, защото ако нямаш талант и качествата, състезателната кариера е невъзможна. Докато, без да си бил голям състезател, може да си много добър селекционер и да постигаш големи успехи.

- След като почувства горчилката и трудните моменти, харесва ли ти все още треньорката професия?

- Да, харесва ми. Искам да се опитам да се докажа и на тази позиция. Но аз съм максималист, винаги гоня най-високите цели. Затова много често влагам повече емоции в работата си, защото ми е останало от спорта. Не обичам да губя и същият манталитет го пренасям и в треньорската си дейност. Но това не мисля, че е негативно. Ако не можеш да научиш състезателите си да се борят докрай и да побеждават, не мисля, че ще си добър в професията.

- С нови победи! Сами по себе си, те не се преживяват. Само се заличат от следващата победа. Гледаш напред и търсиш нов успех.

- В емоционален план, как се чувстваш след поражение?
- Ами мълча, ставам неконтактен. Особено след мач никога не коментирам нищо. Не правя разбори нито в съблекалнята, нито след това. Не му е времето тогава. Трябва минимум един ден да се преспи, да отминат негативните емоции и едва тогава обсъждам ситуацията.

- Търпението е нужно качество за добрия треньор. Усвояваш ли това качество?

- Имам усещането, че повечето хора си вадят заключение за треньорът Пламен Константинов само от един мач - двубоя с ЦСКА в Арена Самоков. Но този мач беше различен, в ненормална за нашия отбор обстановка. Защото отборът на Зираат не бе играл досега в такава обстановка. Иначе аз лично съм участвал в много такива мачове. В Турция до сега не е имало такава ситуация. И това нещо много влияе и съответно се реагира по-различен начин. Досега съм водил вече над четиридесет мача от началото на треньорската ми кариера и ви уверявам, че това е единствения толкова горещ за мен мач, с толкова емоции и реагиране по-друг начин.

- Каква поука си извади след този мач?
- Съжалявам единствено за някои по-силни думи, които казах след срещата относно съдии и супервайзер и др. За друго не съжалявам. Още преди да пристигнем в София, предварително разиграх вариантите на ум за това, как може да се развие мача. Но бях подготвен по-различен двубоя и от там станаха непредвидени ситуации.

- В твоя клуб как приеха загубата?

- С огорчение, защото реално имаме силен отбор. Но беше много лош момента и това ни се отрази. Получиха контузии на важни състезатели, които бяха основни фигури в атаката на отбора. Родригао не беше тренирал около 25 дни. Дойде от лято, тук е зима. Имаше продължителен и уморителен полет, ние го чакаме и го водим в България. Просто се натрупаха множество негативни фактори точно в този момент, които предопределиха това развитие.

- Родригао остава ли до края на първенството в Турция?

- Да, остава. Ако бяхме прескочили двубоят с ЦСКА бях убеден, че ще играем на финал на Купата на ЦЕВ.

- Какво е отношението на феновете към теб в Турция?

- Няма го това преклонение, както в България. Но за първи път в историята на Зираат се заформи фен клуб на отбора с млади хора от близките университети. Сформира се една група, която идва да ни подкрепя на последните ни мачове и все повече се увеличава. Самите момчета споделиха, че това се случва за първи път и те са щастливи от този факт. Явно качествения отбор, който успяхме да сформираме провокира събирането на фенове и привлича запалянковци. Но вие сте видели по телевизията разликата от двата мача. В Турцияв залата цари пълно спокойствие, няма я тази атмосфера, както в България.

- В Турция липсват ли ти емоциите, или напротив чувстваш се спокоен?

- Емоциите са хубаво нещо. Те са част от играта. Ако може да са положителни е още по-добре, но при всички положения те държат жив. Емоцията е част от адреналина в спорта, така че предпочитам пълните зали, пред празните, шумната публика, пред заспалата публика, която идва като на театър.

- Като говорим за ЦСКА, какво е отношението ти към Червените?

- Искам да подчертая нещо важно. Като се прибера в България, винаги отивам в залата на ЦСКА! Там имам най-много приятели. Хора, които мислят като мен и имаме еднакви идеи. Иначе съм си левскар и по-рождение и по фамилна линия. Така, че съм левскар по душа, но с най-много приятели от ЦСКА!

- Как ще коментираш резултатите на армейците в евротурнирите?

- Мисля, че си изиграха най-силния си мач досега срещу поляците.

- Какви са шансовете според теб за финал?

- Имат шанс, но знаеш ли кое е най-интересното? Всички от ЦСКА искаха златния гейм да остане. И хората са казали „внимавай какво си пожелаваш!"

- Малко черен хумор..

- Да, обаче аз лично изпитах, какво е да спечелиш с 3:0 и после да загубиш от златен гейм! Това не е нормално усещане...

- Срещал ли си други такива отбори от слабо вътрешно първенство да стигнат толкова далеч в евротурнирите?

- Да. Това, че няма добро национално първенство, не означава, че не може да се сформира един силен и качествен отбор. Например тимът на Нолико (Маазек, Белгия), който най-редовно се класира в четворката на евротурнирите. Ето друг отбор -Хот Волей (Австрия). Австрийците нито имат национално първенство, нито силен волейбол. Примери много.

- Ще гледаш ли реваншът на ЦСКА със ЗАКСА?

- Да ще се опитам да го гледам Ако не на живо, то поне на запис. Ще се радвам изключително много ако ЦСКА успее да отстрани поляците. И знаеш ли какво си казах един ден след загубата от Червените? Аз съм треньор от шест месеца. С идването си начело на Зираат, спечелих веднага една Купа. Водим в първенството. А Сашо Попов се мъчи вече петнадесет години. Какво ли не направи за този отбор. Има някаква справедливост! Пожелавам му успех и дано ЦСКА играе на финал!