Плачи: В България не плащат по 16 месеца

Селекционерът на националния отбор на България Камило Плачи използва последните дни в Италия, за да се види с колкото се може повече приятели. Специалистът, който е роден в Спекия, в областта Пулия, присъства на откриването на новия сезон в намиращия се наблизо град Остуни.

Там ще се състезават два отбора - един в Серия С и един в Серия D, след като зала „Челесте" бе ремонтирана. Камило Плачи не отказа да говори пред камерата на местна телевизия.

- Как ви се стру­ва настроението в Остуни?

- Прекрасна спорт­на инициатива, както винаги. И освен това имам възможност да се видя с много при­ятели, с които не съм се срещал от­давна заради анга­жиментите ми с на­ционалния отбор на България. Прези­дентът на местния отбор в Остуни ми звъня по телефона, за да ме покани на това събитие, и аз му казах, че стига да имам време, ще при­съствам с най-голя­мо удоволствие.

Ви­наги съм на разпо­ложение да гледам мачове и спортни прояви в Пупия. Ос­туни е сравнително нов волейболен град, който през но­вия сезон ще има два отбора и ще се радвам да мога им гледам някой мач. Между другото раз­бирам, че треньор на тима е станал Джакомо Вива, кой­то е мой бивш иг­рач, а в събота ще дебютира срещу Бо­лей (Спекия). Рад­вам се за него и за всички, които позна­вам.

- Приключи сезо­нът на национал­ните отбори, като вашата България завърши на чет­върто място на ев­ропейското пър­венство в Полша и Дания...

- През последната календарна година завършихме на чет­върто място в чети­рите най-важни тур­нира. Това означава, че България е между най-силните отбори в света. При това, след ка­то достигнахме до това ниво, успяхме и да се задържим, което е винаги по-трудно. Освен това с доста подменен състав, защото по всяка вероятност с Матей Казийски, Андрей Жеков и Владимир Николов щяхме да спечелим и медал в няколко състезания. Тези иг­рачи ги няма обаче и линията, която следваме, е да се налагат младите. И с младите този от­бор показа, че има място сред най-го­лемите.

- Какво ви пред­стои?

- Следващата ни задача е световната квалификация в Че­хия в началото на януари. Всички по-големи национални отбори искат да участват на мондиала в Полша и няма да е никак лесно, за­щото ще играем срещу опасните ти­мове на Холандия и Чехия. Последният отбор е Кипър, кой­то се води „боксова круша", но е такава за всички, не само за нас. Точно заради това ще бъде доста трудна квалифика­ция. Ще играем между другото в Чехия, въпреки че България се радва на високо място в световната ранглис­та, но така ни отре­ди жребият.

- Какви са ос­новните разлики между българския и италианския во­лейбол?

- Да кажем, че в Италия има една организационна структура, която няма равна по све­та, защото клубове­те са много добре организирани от всяка гледна точка - от администрацията до техническия и медицинския щаб.

В много държави все още позициите на остеопат, тера­певт или дори маса­жист липсват или са на заден план. Но не защото не ги смятат за важни, а по-скоро заради липса на финансов ресурс. Да се поддържа качествен щаб изисква средства. В България има някои талантливи състезатели, като, разбира се, не може да се сравнява с Италия, Русия или Брази лия, защото България е държава със седем милиона жи тели. Четири милиона са в чужбина и по тази причина броят на играчите в страната е силно ограничен.

Клубове обаче има, като ня­кои от тях не пла­щат заплати с 10, 12 и дори 16 месе­ца, въпреки че зап­лащанията на игра­чите не са високи. Италианският мо­дел все още ос­тава водещ и мога да заявя това, защото съм видял доста по чужбина. Полша се доближи, Тур­ция също, докато в Русия предлагат отлични до­говори, но от организационнагледна точка не са на толкова висо­ко ниво.

Как гледате отдалеч на волейбола в Пулия?

- Съжаля­вам, че го няма вече в Серия А1 отбо­рът на Кастелана Гроте. През последното лято преживях и аз драмата на то­зи клуб, защото Виктор Йосифов беше преподписал договора си за още един сезон, но кога­то от Кастелана взеха решението да се откажат, той бе поставен в доста трудна ситуация. За център като него не е лесно да си намери отбор.

Не знам чия е ви­ната и кой има пра­во, но е факт, че Кастелана го няма вече. Щастлив съм за завръщането на Молфета, който е доста горещ град, има глад за волей­бол от високо ниво и ще се опитам да гледам някой техен мач. В областта има доста отбори от по-ниските дивизии, като се на­дявам, че ще се на­мери ня­кой маг­нат, който да финан­сира во­лейбола в региона и да върне още някой тим от Пу­лия в най-ви­сокото ниво - Серия А1.

Пулия от доста години е силна об­ласт във во­лейбола и е бил сред во­дещите реги­они, освен че винаги е има­ло силни шко­ли. Сега шко­лите и цент­ровете са на­лице, въпро­сът е да се за­върне местни­ят волейбол към върха. Надявах се, че и Таранто може да полу­чи силен от­бор в А1, но не стана.

Вестник "Меридиан Мач"