Пини Гершон: Обичам ви всички и искам да остана

България приключи участието си на Евробаскет 2009. След трите загуби във Вроцлав стана време за равносметка. Ето какво каза селекционерът на "трикольорите" Пини Гершон след мача с Литва на 9 септември.

- България пропусна да победи Литва и да се класира за следващата фаза. Как видяхте мача?

- Нека да го кажа така - очаквах да играем малко по-добре. В сравнение с мача срещу Турция съм доволен от това, че се борихме. Но това понякога не е достатъчно, не е достатъчно дори ако си добър, за да победиш. И трите отбора в нашата група бяха по-силни от нас. Мисля, че в рамкките на 25-30 минути се представихме хубаво, но не мога да кажа, че сме играли по-силно от Литва. Техните баскетболисти все пак играят на много високо ниво, с голяма интензивност. Трудно беше да се противопоставим, но направихме най-доброто. Тежко е, особено кондиционно, когато се бориш със седем играчи. Не подценявам Чавдар и Божо, те обаче не успяха да помогнат, както го направиха преди година в квалификациите. Смятам, че победа срещу Литва можеше да бъде най-лошото, което можеше да се случи на българския баскетбол с оглед на бъдещето му.

- Тодор Стойков обяви, че се отказва от националния отбор. Разполагаме ли с потенциал да бъде запълнена тази празнина?

- За съжаление, знаех това преди двубоя. Преди четвъртата част му казах - „Това може да бъде последната ти четвърт или може да бъдем още една седмица заедно". Трудно е да намериш талант като него. Не става дума само за качествата му - говоря за огромния му опит, нещо, което не се купува. Със здравето също е така. Погледнете само това, което направи той в този мач - отлично, но физиката вече отстъпва, а по-мощните играчи надделяват.

- Младите притежават ли неговия дух?

- Тошко е страхотен боец, голяма личност и най-важното - роден лидер. Надявам се по време на това европейско, на шестте седмици подготовка, изобщо за последната година другите да са научили нещо от него. Не става дума за един човек, който да го замени. Необходим е проект за следващите пет години. Не съм гледал младите, знам резултатите им. Обикновено е достатъчно да излезе един играч от една генерация, но на нас ни трябват трима-четирима. Особено необходими са високите играчи, а те трябва да бъдат търсени и намирани. Няма да дойдат сами, дори и защото някои се срамуват. Наложително е да почнат да се търсят млади играчи и да се вкарват в залата. Ако това не стане, в следващите две години българският баскетбол ще отиде много назад - не във Втора дивизия, а в трета и четвърта!

- Националният отбор осиротява без човека, заради който играехме „стила на кръстенето" (б.р. игра на думи от страна на Гершон при представянето му в България, когато описа играта на отбора като „Стойков стреля, всички се кръстят"). За кого ще се кръстим сега?

- Мислех, че мога да извлека повече от Костов и Аврамов, но не успях. А не е само Стойков - Васко Евтимов е на 32, Торо е на 31. Нямаме дори необходимите тела, не играчите. А все пак кошът се намира на 3,05 метра, не е на земята, трябва да има високи хора за тази работа. Не можеш да ритнеш топката вътре! Затова работата на треньорите е да излязат навън и да започнат да търсят. Защото нито при младежите, нито при юношите, дори и при кадетите не виждам някой, който да стане 2 метра и 10 сантиметра.

- Говорите за всичко това с „ние, ние". Означава ли това, че ще останете?

- Да, ние, ние! Обичам ви всички и искам да остана! Когато и да ме потърсят, съм готов да помогна, никъде няма да избягам. Вярвам обаче, че сега целта не е националният отбор, целта е да се изгради нещо в баскетбола. Казах това миналата година и досега нищо не се е случило, за съжаление. Искам още след като кацнем някой да стартира проект, а не след седмица. Трябва да се възползваме от това, че сега министърът на спорта, заместник-министърът искат да помогнат, защото баскетболът е отишъл едно ниво нагоре чрез националния отбор. Трябва да направим нещо в следващите две години, за да не отиде с две нива надолу.

- Уважават ли достатъчно младите играчи Тодор Стойков и изобщо авторитета на по-опитните?

- Първо, всички изпитват огромен респект от него. Гарантирам ви го. Много е важно той да остане около нас, дори и да спре да играе за националния отбор. Той би могъл да е в щаба, можем да измислим нещо. Не става дума за баскетбол, а и за образование. Можем да ги научим на нещо на игрището, но не можем да влезем у тях. Трябва да ви кажа, че някои играчи дойдоха на лагер с доста килограми отгоре. Това не е професионално. Можем да подобрим нещата, но не можем да променим всичко.

- Вие за първи път бяхте страши треньор на европейско първенство. Какво е лично за вас това изживяване?

- Вижте, откакто съм треньор в баскетбола някъде от 1970-та, съм присъствал на повечето еврофинали. В съблекалнята или извън нея, няма значение. Винаги съм имал контакт с големите баскетболисти, които участват в този чудесен форум. Мисля, че всички осъзнаваме разликата между 35 хиляди лева и 35 милиона долара. Срещу нас излязоха играчи, които получават 5-6 милиона на година, а в нашия състав има играчи, които все още нямат работа на следващата година. Не мога да отрека, че този фактор е повлиял на тима, надявам се да не е навредил на играта ни.

- Кой може да е следвашщият капитан на националния отбор?

- Това трябва да се определи от самия отбор. Капитанът израства от тима. А аз дори не знам какъв ще бъде съставът следващата година.

- Не се ли мислят младите твърде бързо за звезди?

- Всяко момче, което вкарва 20 точки в Балканската лига или в българското първенство, си мисли, че е звезда. При нас, треньорите, е важно да се доказваш всеки ден. Защото това, което добре днес, не е добре утре. Докато играчите - при това не само в България, си мислят, че един мач може да ги направи голяма работа. И в един момент те се сблъскват със своите връстници от други отбори и държави, които играят за доста повече пари, а нашите звезди са в Ботевград.

- Разочарован ли сте от представянето на националния отбор на Евробаскет?

- Не съм разочарован, казах ви след мача с Турция - не съм имал големи очаквания. Направихме приличен мач с Полша като цяло, направихме сравнително добър мач с Литва. Но добър като комплимент, не като билет за Лодз. А Лодз не е кой знае колко хубаво място, вярвайте ми, София е доста по-добра дестинация.

- А защо в предния мач не играхме по същия начин, както в последния мач с Литва?

- Мачът с Турция нямаше толкова голямо значение, а и това е въпрос на манталитет. Аз не знам какво е станало преди 4 години, не съм бил на мача с тях. Но тук става дума за това, че трябва да изградиш нещо. Всяко лято в Турция се събират стотици треньори и стотици играчи на семинари и кампове. От сто човека винаги ще излезе нещо качествено.

- Да, но турците са доста по-многобройна нация от нас, а ние може би не разполагаме с такъв ресурс?

- Българският баскетбол е разполагал и преди с големи играчи, с високи и качествени баскетболисти. Говоря за Глушков, Голомеев, Румен Пейчев. Е, не са по 220 сантиметра, но са добри високи играчи. Не говоря да се докарат хиляди баскетболисти, говоря за стотина. За да излезе един играч, трябва да доведеш няколко. Вижте, не обвинявам никого, но никой не дойде на нашите тренировки през миналото лято освен Росен Барчовски и Георги Божков. Тази година направих Росен генерален мениджър, а Божков пак идваше на тренировките. Не казвам, че съм много добър треньор - аз съм среден треньор. Но все пак работя тази професия от 42 години и все мога да предам нещо от моите знания на другите. Не 100 процента - 2 или 5. Много успешни треньори копират моята система в последните десет години. Все някой български специалист може да научи нещо от тези неща, малко, един процент, не всичко. Ако са толкова велики, значи създават много добри играчи. А аз виждам какво става, много сме далеч от фундаментите на баскетбола. Трябва да уча младите играчи тук, които са на 22-23, а трябва да ги учим на основни неща. Какво остава за 15 или 18-годишните?

- Конкретен въпрос - ако получите покана да продължите да водите България, ще се съгласите ли?

- Труден въпрос. Трябва да помисля. Наистина ми е трудно да кажа. Но едно нещо мога да гарантирам - ако ме поканят да направя това, което мисля, че трябва да се направи, аз ще го направя. Но за националния отбор не знам. Знаете, че моят клубен отбор вече води подготовка, а аз съм тук. Дори не мога да си представя колко тежък сезон ме чака с Макаби. Тежко е да си в такова положение 12 месеца. Но ако ме поканят да работя с млади играчи, независимо на каква възраст, ще бъда много щастлив да работя с тях. Аз ще продължа да бъда наоколо, ако ме искате - дори и да съм в щаба, без да поемам цялата отговорност. Това не е обещание, но това мога да кажа. Готов съм да бъда помощник на петима треньори едновременно и да водя по пет тренировки на ден. Между другото, с България работя два пъти повече, отколкото в „Макаби". Вярвайте ми!