Петър Александров: 2000 лева е нормална заплата за футболист в "А" група

Бившият национал Петър Александров е един от малкото български треньори, които работят в чужбина. В момента е помощник-треньор в Люцерн на Ролф Фрингер. Пред "7 дни спорт" той разказа за работата си в Швейцария и даде мнение за ситуацията в българския футбол.

- Вие сте в треньорския екип, който е на прага да класира Люцерн за Лига Европа. В неделя победихте бившия си отбор Аарау с 4:0. Как мина мачът?

- Преди срещата чух спекулации, че едва ли не ще направим подарък на Аарау. Те са на дъното на класирането, трябват им точки, за да се спасят. С Ролф Фрингер работихме там заедно още пред 1993 г., когато той водеше отбора, а аз играех. След това пак беше треньор на Аарау за три години. Разбира се, това не означава нищо. Победихме ги, в Швейцария такива подаръци не се правят.

- Люцерн не е играл в Европа от времето, когато вие и Христо Коилов бяхте в състава. Ще успее ли сега тимът?

- Четвърти сме, имаме 3 точки повече от Сион и 5 от Санкт Гален. Имаме три трудни мача до края - с Белинзона, кандидатите за титлата Йънг Бойс и Грасхопърс. По принцип тук всичко е възможно. Миналия месец Аарау например победиха с 1:0 Цюрих.

- С какви пари разполагат клубове от нивото на Люцерн?

- Средно по около 10-15 млн. швейцарски франка на сезон Най-богати са Базел, те имат годишно между 40 и 50 млн. Йънг бойс и Цюрих са с по 25-30 млн. На фона на големите страни във футболна Европа това не са чак толкова много пари, но в Швейцария знаят как и за какво да похарчат всеки франк.

- Като стана въпрос за пари, нека да минем към положението в българския футбол. Андрей Желязков каза вчера, че у нас се харчат прекалено много пари за заплати на играчи с ниски възможности. Вие как мислите?

- Желязков е прав, той знае какво говори. Истината е, че в българския футбол за последните 15 години се изхарчиха страшно много пари на вятъра, вместо да се инвестират в бази, школи, терени. Само се замислете, че през 2012 г. дори "Васил Левски" няма да отговаря на изискванията за международни мачове. За какво да говорим тогава?

- Ако сте президент на футболен клуб в България, какви заплати бихте предложил на играчите?

- Не повече от 2000 лв. на месец. Плюс, разбира се, допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. А сега какво се получава? Биеш в един мач, дават ти 5000 лв и си живуркаш доволно. Няма план, няма цел. Или пък се поставят такива цели, че след 5-6 кръга уволняват треньора.

- Така е, тази година първите четири отбора си смениха треньорите поне по веднъж, а ЦСКА - три пъти. Какво мислите за това?

- Само води до отслабване на по-силните отбори. Какъв футбол ще играеш, като си сменяш треньорите непрекъснато.

- В Левски например доведоха Ратко Достанич и бяха тръгнали да изпадат с него?

- Ето, това е пример за грешка. Защо изгониха Емил Велев? Той направи Левски шампион. Има и друго. Поставят се някакви нереални цели - да се влезе на всяка цена в групите на Шампионската лига, на Лига Европа. Това е хубаво, но нека първо си погледнем кое ни е европейското на футбола - базите ли, първенството ли... Нека да видим къде сме. Мен ме е срам един мениджър да доведа в България, като знам на какъв стадион трябва да отиде!

- Имал ли сте такъв случай?

- Веднъж с Лъчо Танев се прибирахме в София от мач в Белград. Влизаме в София и върху колата ни се нахвърли глутница от 7-8 безпризорни кучета.Лъчо каза: "Пепи, представи си например, че водим в София Ули Хьонес и той види това?" Имам предвид, че футболът ни е на същия хал. Много от бившите ми колеги от националния отбор заемат високи позиции в управлението на футбола в България. Били са в чужбина, знаят как е устроен футболът там. Спорeд мен трябва да опитат поне малко от малко до пренесат някои неща оттам в България. Но се оказва, че само Красимир Балъков прави това в Бургас. Дойде с план, с програма. И Черноморец в момента е единственият клуб, който прави сериозни инвестиции в базата си.

- Пак ще ви върна на треньорските смени. Какво мислите за изгонването на Любо Пенев от ЦСКА?

- Любо е човек, който може да бъде много добър треньор. В ЦСКА в началото нещата му вървяха чудесно. До момента, в който почнаха да му се месят. Той се опита да вкара ред в ЦСКА. Но се оказа, че около него има петима шефове и всеки казва какво да се прави. Така не става нищо. И накрая, като за капак на всичко, водят треньор от чужбина, за когото е твърде съмнително, че ще се оправи с ЦСКА

- Наистина, Андоне изкара само малко повече от два месеца...

- Ами той е чужденец, тръгна си. Но тези неща много малко хора ги обмислят, когато трябва да вземат решение кой да бъде треньор.

- Вие всъщност гледате ли български футбол?

- Разбира се, че гледам, имам сателитна чиния вкъщи, следя всичко. И знаете ли какво ми прави впечатление? Не съм видял мач от "А" група, след който треньорът да каже - играхме така, допуснахме такива и такива грешки. Всички обаче говорят за съдиите! Аз съм сигурен, че ще дойде ден, в който някой рефер ще си хвърли свирката и картоните на терена и ще каже - хайде елате да свирите вместо мен! ПРедставяте ли си на какъв натиск са подложени? Веднъж отвън, втори път от треньорите, трети път - от футболистите. Нали те гледат какво прави треньорът им и го вършат същото? И пак ще дам за пример Балъков - той е единственият, който спазва добрия тон. А съдиите не са чак толкова лоши. Не грешат повече, отколкото навсякъде другаде. А не съм чул един треньор да каже: господа, ето тук сбъркахме.

- Така е, прав сте. Бихте ли се върнали в такъв случай да работите в България?

- Ще бъда честен - досега никой никога не ме е търсил да работя като треньор в български клубен отбор. Бях една година помощник в националния отбор. Изпитах голямо разочарование от начина, по който бяхме отстранени. Но за това съм казал, че няма да говоря.

- След това не ви ли търсиха от БФС?

- Защо да ме търсят?

- Ами нали сме в една група с Швейцария за европейските квалификации. Например да помогнете в разузнаването на съперника?

- Никой от БФС не ми се е обаждал. Звънна ми обаче селекционерът на Швейцария Отмар Хицфелд и каза: "Александров, много интересна група..."

- Очевидно в БФС разполагат с някой по-голям разбирач за швейцарския футбол?

- Може и да е така, не знам.

- Бихте ли препоръчали футболист от "А" група за трансфер в Швейцария?

- Доста трябва да помисля. И то не заради футболните качества, а заради морала и манталитета. Да не говорим, че ще поискат за него поне 1 млн. евро.

- Добре де, Швейцария как успя да извади сегашното си поколение играчи? Навремето нито участваха на световни и европейски първенства, нито имаха някакви успехи в Европа. Познавахме Шапюиза, Тюркилмаз и толкова...

- Швейцария направи голяма реформа в детско-юношеския си футбол, която стартира още през 1993 г. Вдигнаха изискванията към клубовете. За да си първа категория, трябва да разполагаш с определен брой професионални треньори в школата си. Стегнаха базите. Направиха така, че юношеските национални отбори да играят по една и съща схема. И в резултат на това юношите им до 17 години станаха европейски шампион в Германия през 2001 г., а след това и световни шампиони. Отборите им в последните години достигат полуфинали на световни и европейски първенства. А ние в България какво - за 20 години веднъж си класирахме юношите на европейското в Чехия. Нищо не правим. И тук бившите ми колеги от националния отбор, които ръководят БФС, заслужават голям упрек. Знам, че ще ми се разсърдят. Ще кажат - на Александров му е лесно, седи си в Швейцария и всичко му е наред.Не е така. Когато българският футбол не върви, и на мен не ми е добре. Снощи гледах по телевизията мача България - Германия 3:2 от 1995 г. Оставете това, че обърнахме мача от 2:0 в тяхна полза. Имахме още десет положения за гол, излизахме сами срещу вратаря. И сега, 15 години по-късно, сме на дъното.