Пет причини за проваления сезон на Арсенал

Дейвид Хайтнър

Guardian

Пет причини за проваления сезон на Арсенал

1. Параноята на Арсен Венгер

Доколкото касае Арсен Венгер, сезонът за Арсенал е вдъхнодяващ - „артилеристите" докрай бяха основен конкурент за титлата на Манчестър Юнайтед, стигнаха до заключителните фази в турнирите за домашните купи, а в Шампионската лига отпаднаха достойно като гости на Барселона, и то най-вече заради съдийските отсъждания. Като цяло Арсенал игра фантастичен футбол през цялата година.

Венгер е неспособен да приеме каквато и да е алтернатива на убеждението си, че срещу него има конспирация и това е причината за неуспехите на отбора. Всеки е участник в заговора - от реферите и властите до конкурентните клубове и журналистите. Като цяло френският специалист създаде културата, че Арсенал никога не е виновен за нищо, че никой друг отбор не е поставен под напрежение и не е ощетяван от съдиите. Но и това негово настроение започва да отшумява малко по малко - достатъчно изтощително е да се стремиш към победи на терена и без да се опитваш да се бориш с целия свят.

2. Психологическият срив след загубата на финала за Карлинг Къп

Арсенал достигна до така желания финал на значим турнир, и то в позицията на суперфаворит, предвид непретенциозния съперник. Самите играчи се бяха посветили тотално на идеята на триумфират с Карлинг Къп. Сеск Фабрегас игра с травма на полуфинала с Ипсуич и като резултат на това не бе в състояние да бъде на терена на същинския финал с Бирмингам. Мачът на „Уембли" бе шансът на „артилеристите" да прекъснат петгодишната липса на отличие и да „загреят" за по-големите турнири. Но вместо това, Арсенал загуби с 1:2 с гол в 89-ата минута на Обафеми Мартинс, който бе плод на чудовищно неразбирателство между Лоран Кошчиелни и Войчеш Шчезни. Оттогава лондончани регистрираха шест разочароващи представяния - отпадане от Шампионската лига и ФА Къп, заедно с четири равенства в първенството (комбинирани с три домакински мача без гол от игра), които ги отдалечиха на шест точки от лидера Манчестър Юнайтед. За огромно раздразнение на Венгер, психическата стабилност на отбора му е поставена под сериозен въпрос.

3. Постоянни контузии и умора

Венгер сподели, че Арсенал трябва да победи Ливърпул на „Емирейтс Стейдиъм" в неделя или да помаха за сбогом на титлата. След края на двубоя, завършил наравно, обаче, той призна, че играчите са били „леко претоварени физически". Джак Уилшър изглеждаше като футболист с 49 мача за клуба и националната си гарнитура, а Самир Насри поддържаше слабата си форма от последните седмици. Фабрегас правеше гримаси през по-голямата част от сезона заради стара контузия в прасеца. Като цяло списъкът с контузените изглеждаше доста голям през целия сезон. Дали причината е в методите на трениране? Или в тези на възстановяване?

След нулевото равенство със Съндърланд Венгер сподели, че според него играчите му „не се движели достатъчно" и в неделя използва същата фраза. Арсенал не е играл в цикъл сряда-събота от осми март, когато гостува на „Ноу Камп", но умората постоянно съпътства „артилеристите", още от януари и февруари, когато изиграха 16 мача. Ядрото от 19 футболисти започва да се задъхва на финалната права.

4. Липсата на централен нападател
Статистиката на Робин ван Перси е категорична и впечатляваща - 20 мача и 17 гола във всички състезания. В Премиършип постижението му е дори по-сериозно - 13 срещи с 13 попадения. Той е класическият играч за Венгер и неговата философия за бърз и красив футбол. Въпреки това в схемата 4-2-3-1 Ван Перси понякога изглежда неподготвен за води атаката на тима си. Най-добрата позиция за него без съмнение е като десетка, като той дори и сега участва активно в организацията на офанзивните действия, но за един централен нападател това не е препоръчително.

Като цяло Арсенал има много играчи, които да дирижират играта в предни позиции, но нямат кой да завършва акциите в наказателното поле. Алтернативите на Ван Перси приличат повече на типичен номер 9, но засега разочароват - Маруан Шамак не е на мода от декември, а Никлас Бендтнер продължава да се представя посредствено.

5. Големите гафове на дефанзивната линия и вратаря

Лошото за Венгер е, че когато защитниците или вратарят му правят грешки, те са решителни за крайния изход и остават в историята. Арсенал има по-добра защита от Манчестър Юнайтед засега в Премиършип, но „артилеристите" обичат сами да си съсипват усилията. Може би атакуващата схема на Венгер ги оставя прекалено изложени на опасност. Няма съмнение, че партньорството в отбрана между Кошчиелни и Себасиен Скилачи е проблематично - те двамата са били на терена при всичките пет загуби на отбора.