Пет неща, които научихме от България - Армения

Снощи България постигна първата си победа в квалификационния цикъл за класиране на Мондиал 2014 в Бразилия, като "лъвовете" на Любослав Пенев се наложиха с минималното 1:0 над Армения.

Играта на родните национали не успя да предизвика това вълнение, което те оставиха у българския фен по време и след мача с Италия, но в крайна сметка всички си стиснахме ръцете и се съгласихме, че най-важното бяха точките. А те бяха три за нас - пълен комплект.

В съзнанието на масовия български фен, Армения може би все още е футболно джудже, но тези, които си бяха направили труда да си припомнят представянето на този отбор в евроквалификационния цикъл, бяха наясно с промяната в реалностите. Подобно на България в ерата "след Бербатов", Армения не разполага със световно познати познати звезди, но подобно на България в ерата "Пенев", успява да компенсира с много дух, здрав колектив и отборни действия. Армения надали ще се класира за Световното първенство, но нищо чудно момчетата на селекционера Вардан Минасян да объркат нечии сметки, особено в Ереван.

Най-важните впечатления от вчерашната игра на България ще си извади селекционерът Любослав Пенев, но ето и пет бързи извода, които можем да си извадим от "хулиганската" битка на "Васил Левски", както вече я нарекоха някои.

1. Може би БФС трябва да преосмисли политиката си спрямо стойността на билетите

В последно време Българският футболен съюз предприе политика за връщане на публиката на националния стадион, като освен активната медийна кампания, вчера това на няколко пъти бе припомнено и от диктора на съоръжението.

Няма лошо, ясно е, че българските футболисти се нуждаят силно от подкрепа, особено имайки предвид, че ще трябва да надскачат себе си, ако искат да се измъкнат от толкова тежка и "желязна" група. Окей, но ако за миг слезем от ВИП ложите (с все хостесите, скъпите напитки и луксозните шатри) при "нормалните" хора, ще видим, че 10, 20 и 30 лева изглежда малко скъпо за мач с петия по сила отбор в групата.

Когато някой заяви, че му е скъпо да отиде на един или друг мач, в повечето случаи отговорът е идентичен - "насочи се към секторите "Б" и "Г", където е по-евтино". Добре, но да си представим например, че съм родител и искам да заведа двете си деца на мач на националния отбор. Плащам три билета за сектор "Б", което се равнява на стойността на един за сектор "А", но влизам с ясното самосъзнание, че само преди три дни там са си спретнали поредния въргал и са се разменяли крошета. Идеална обстановка за деца, а?

2. Мотивацията е налице, но някои неща все още куцат

Националният отбор на България несъмнено играе с повишена мотивация под ръководството на Любослав Пенев, като това е видно.

Самите футболисти се изредиха един след друг да повтарят, че под ръководството на "бат Любо" много неща са се променили, сравнено с туриста Лотар Матеус, който дори не намираше за нужно да посещава мачовете от българския шампионат.

В определени ситуации обаче се вижда, че отборът на България все още изостава в някои технически компоненти, които въпреки силното желание и повишен дух, може да ни ударят спирачки в битката за Бразилия. Срещу Италия допуснахме две безумни грешки в отбрана, докато срещу Армения топката твърде често не бе разигравана по начина, по който Любослав Пенев иска. В много случаи "прескачахме" участието на халфовата ни линия в играта, а в други атаките ни приключваха след липса на достатъчно концентрация и сгрешени елементарни пасове.

Любо Пенев е страхотен мотиватор, но има още много работа в спортно-технически аспект. Той знае това, естествено.

3. Станислав Манолев се превръща в основна офанзивна сила на България

България отбеляза три гола в първите си две срещи от световните квалификации, а два от тях бяха дело на един и същи футболист - Станислав Манолев.

В последните години Манолев играе неизменно на позицията на десен бранител в своя клубен тим ПСВ Айндховен, но в двубоите срещу Италия и Армения той показа, че разполага и със съвсем различни заложби. Любослав Пенев явно е забелязал това, като нищо чудно Манолев изобщо да не "мръдне" от по-офанзивната си позиция на терена, докато Пенев е начело. Дори и да продължи да играе като десен бранител на клубно ниво.

4. Илиян Мицански засега се включва по-силно като резерва

Победни голове срещу Холандия и Кипър, придружени от чудесна асистенция срещу Италия - напълно разбираемо е, че Илиян Мицански си заслужи титулярното място срещу Армения.

За нападателя на Кайзерслаутерн това бе първи мач като титуляр под ръководството на Пенев, но този път таранът не успя да блесне по същия начин, както го правеше в моментите, когато влизаше в игра през второто полувреме. Дали пък на Мицански не е отредено да бъде българският Оле Гунар Солскяер?

5. Арменците явно не са добре с нервите

Нищо лично към българските арменци, тук става дума за онези с червени фланелки, които вчера играха футбол. Няма как иначе да обясним, с какъв акъл точно би изритал топката към някое от децата около терена. Хубавото поне е, че Вардан Минасян се извини в последствие.

Константин Симидчийски, Sporta.bg