Пешич призна: Барчовски ще бъде селекционер, аз ще помагам

Световноизвестният сръбски специалист Светислав Пешич призна в интервю пред "Меридиан мач", че новият селекционер на националния тим на България няма да бъде той, а Росен Барчовски. Шампионът на планетата с Югославия от 2002 година поясни също така, че ще изпълнява функцията на помощник, както на Барчовски, така и на селекционерите на националните тимове до 18 и 20 години Любомир Минчев и Георги Младенов. Българското издание се свърза с Пешич по повод спечелването на Евролигата от Барселона. Сръбският треньор е първият извел каталунците до европейската титла, когато през 2003 година вдигна трофея в "Палау Сант Жорди" след епичен финал срещу Бенетон (Тревизо).

- Господин Пешич, как ви се стори финала в Евролигата между Барселона и Олимпиакос?

- Това, което Барса постигна, е от огромно значение. Тази втора купа е много ценна и успехът е безспорен. Победата на Барселона обаче като цяло бе очаквана. Те играят много силно от началото на сезона, направиха страхотни мачове в Евролигата и напълно логично грабнаха трофея. Развитието им в последните години е огромно. Разполагат с невероятен отбор, който доминираше на тази финална четворка във Франция. За мен, а и за другите специалисти обаче бе тотално разочарование представянето на Олимпиакос. Отборът не показа потенциала, с който разполага. Честно казано, Партизан заслужаваше повече да играе на финал и ако той беше застанал срещу Барса в един последен мач, щеше да бъде доста по-интересно. ЦСКА (Москва) също не направи добри мачове, но в крайна сметка спечели третото място. Това е голям клуб, който обаче е загубил от мотивацията си, защото е спечелил всичко, което може да се спечели. Пак ви казвам обаче, Барселона спечели заслужено и очаквано Евролигата.

- Може ли да се сравни по някакъв начин успехът им с този, който вие постигнахте начело на този клуб през 2003-а?

- Тогава ситуацията бе доста по-различна. Барселона не бе печелила този трофей и това, че го направихме за първи път, бе грандиозен успех. Ние не бяхме и в ролята на чак такъв фаворит за отличието. Аз от своя страна точно бях спечелил световната титла с Югославия и бях ангажиран с националния тим. Наистина бяхме добър екип и всеки знаеше каква задача има да изпълнява. Това, което постигнахме, наистина бе уникално. Освен с европейската купа ние триумфирахме още с титлата от първенството и с купата на страната. Записахме страхотен требъл. Такова нещо винаги се постига трудно. По това време в Евролигата се подвизаваха много силните формации на ЦСКА, Бенетон, Монтепаски. Минахме през много тежки съперници, за да стигнем до първото място. Освен това бяхме домакини на финалната четворка, което също ни задължаваше, но и доста ни тежеше.

- Как се чувствахте, когато Барса спечели втория си КЕШ? Имахте ли усещането, че вие също печелите отново?

- Ще ви излъжа, ако ви кажа, че не съм бил за Барселона. Аз съм много силно привързан към два отбора - АЛБА (Берлин) и Барселона. Това са клубове, които са много близо до моето сърце. Радвам се много за успеха. Още повече че в настоящия тим на Барса има момчета, които бяха и по мое време в клуба и ги чувствам като мои деца. Хуан Карлос Наваро, капитанът Рожер Гримау, Виктор Сада са все от играчите, на които и аз бях треньор. Чувствам ги много близки и се радвам много за тях.

- Вие сега сте в Испания. Присъствахте ли на празненствата на Барса?

- Не, не бях на тържествата, тъй като не съм в Барселона. Знам обаче, че са преминали страхотно. Площадът е бил препълнен с хора, които са посрещнали играчите и през цялото време са пели песни на победата. Това усещане е невероятно и наистина си заслужава човек да е там и да празнува.

- Как си обяснявате факта, че през този век Барселона печели на всички фронтове - футбол, баскетбол, хандбал?

- Барселона просто е най-великият клуб в света. Това, което се прави в школата на този отбор, е за пример за всички останали. Разполага с милиони фенове, които подкрепят играчите. За Барса винаги цел №1 е победата. За тях няма второ място и загубата не е приемлива. През този сезон за баскетбола са отделени 26-27 милиона евро. Сумите наистина са много сериозни. Знаете, че за футбола парите са още по-големи. По мое време, преди 7 години, сумата бе около 10-12 милиона и за тези пари успяхме да усвоим всички купи и спечелихме всички турнири, в които играхме. Просто се влагат страшно много пари и това води до големи успехи. Този век е на Барса. Това е ерата на Барселона!

- Не мога да не ви попитам и за българския баскетбол. Кога отново ще дойдете в България?

- Ще се видим на 14-15 юни. Тогава трябва да се събере националният отбор и аз ще дойда, защото трябва да помагам.

- Казвате, че ще помагате. В какво точно ще се изразява тази помощ?

- Аз съм поел ангажимент към българската федерация и ще го спазя докрай. Сега целта ни е да се класираме на европейското първенство. Ще направя всичко възможно да помогна, с каквото мога, на Росен Барчовски с изпълнението на тази задача.

- Името на Росен отдавна е спрягано за национален селекционер. Вие обаче май сега го официализирахте...

- Може и така да се каже. Аз ще помагам на Барчовски. Ще бъда негов помощник-треньор, ако мога така да се изразя. Целта е заедно да вървим напред. Не само за тези квалификации, но и в по-дългосрочен план.

- Това е доста сериозна новина. Вие ще сте помощник на Барчовски?

- Да, и ни предстои много работа. Ще се съберем около 15 юни и започваме подготовката на националния отбор. Аз нямам ангажимент само към мъжкия ви тим. Ще помагам и на Жоро Младенов с младежкия тим, както и на Любо Минчев при 18-годишните. Имам амбиция да работя сериозно, за да може българският баскетбол да прогресира.

- С вашата помощ нещата изглеждат доста по-положителни...

- Дано да е така. Ще се радвам да помогна. Това е моята цел, както и тази на вашата федерация и на хората, които обичат баскетбола в България.