Павлин Иванов: В Бенетон е супер, но съм сам

Твърде е възможно името Павлин Иванов да не ви говори нищо.  Но не е лошо да го запомните. Защото след няколко години, ако е рекъл Господ, това момче няма да слиза от страниците на вестниците. Според баскетболните експерти Павлин притежава по-голям талант от този на Георги Младенов и Тодор Стойков, взети заедно. Сигурно има нещо вярно в това, защото вече втора година 16-годишният младеж от Ямбол е състезател на Бенетон (Тревизо).

Павлин се озовава там случайно. През лятото на 2008 отива на камп в Италия, където е забелязан от сръбския агент Миодраг Ражнатович, който по-късно става негов мениджър. Иванов получава няколко предложения от големи клубове, но по съвет на Ражнатович подписва дългосрочен договор с Бенетон.

- Как започнахте с баскетбола?
- От малък исках да правя точно това. Бях трети клас, когато започнах. С един приятел отидохме в залата и се запалихме още на първата тренировка. Оттогава не съм спирал.

- В България сте били само в юношеския отбор Тигър (Ямбол).
- Да, само там съм играл. Никъде другаде.

- Как стана връзката с Бенетон?
- Бях на един камп и оттам ме видяха, осигуриха ми проби и така се озовах в Тревизо. След това всичко се нареди.

- Бенетон е един от най-големите отбори в Италия. Как са тренировките в такъв тим? Харесва ли ви животът в Италия?
- Тренировките са супер, даже са малко тежки, но така трябва да бъде. Животът също е супер, въпреки че съм без близки и приятели.

- Живеете абсолютно сам, така ли?
- Да. Имам съквартирант, но съм единственият българин. Сам съм - без баща, без майка, без приятели. Не е леко, но трябва да се държа. Ако не го направя, по-добре да се връщам.

- Как минава един ваш ден там?
- Ходя на училище, след това обядвам, имам тренировка, вечеря и след това, ако имам нещо за учене. Само че аз не съм много по учението. Общо взето, това е. Понякога имам по 2 тренировки - с малките и с кадетите. От време на време тренирам и с мъжете. Основно тренировки - затова съм дошъл все пак.

- В какво училище сте?
- В частно. Ходя по 2 пъти в седмицата на училище, а миналата година ходех четири дни. Води се училище на Бенетон, не е специализирано.Не се налага да залягаш сериозно над учебниците

- А остава ли време за забавления? Във възраст сте, в която е нормално да има купони.
- Да, обаче гледам да не мисля за тези работи в момента. Искам да се концентрирам върху баскетбола на тези години. Нищо че ще изпусна купони и разни други простотии. И без тях не може, но трябва да се лиша от нещо, ако искам да стана голям играч. По-голямата част от свободното си време прекарвам в интернет - скайп, фейсбук. Там си говоря с приятелите и близките ми.

- Имате ли приятелка?
- Не.

- Как ви приемат италианците? До България стига информация, че играете много силно.
- Треньорите казват, че ме харесват, но не знам. Струва ми се, че засега мнението за мен е добро.

- Има ли по-специално отношение към чужденците в Бенетон?
- В началото - да, но после всичко се изравнява.

- Колко отбора общо има Бенетон?
- От 6-годишни деца до мъже. Смятайте за какво става въпрос.

- В момента играете само за юношеския отбор или вече имате мачове и при мъжете?
- Играя в отборите до 17 и до 19 г. Освен това имам мачове и в мъжката Серия С2, където играя за друг отбор. Аз имам право на мачове в А1 и C2. Отборът се казва Кадер и съм нещо като преотстъпен там.

- Вие сте само на 16, при мъжете не играете ли с доста по-възрастни от вас баскетболисти? Притеснява ли ви това?
- Не, даже искам да играя с по-големи.По-добре ми е с тях, отколкото с тези, които са на моя възраст. Чувствам се по-сигурен.

- Каква е разликата?
- Срещу по-големите съм по-надъхан и имам по-голямо желание да се докажа. И с по-малките пак искам да се докажа, но там е друго.

- Каква е разликата в методиката на тренировките? Можете ли да сравните тези в България и тези в Италия?
- Играта е много по-бърза от тази в България. В началото ми беше много трудно да свикна.

- Само бързината ли е проблем?
- Бързината и по-тежките тренировки. Там се работи много повече за издръжливост, набляга се и на защитата, и на нападението.

- А като времетраене - по колко часа тренирате в Италия?
- В България тренирах всеки ден по 2 пъти. В Италия тренираме веднъж дневно, но на седмица имам 2 или 3 пъти фитнес. Една тренировка е два часа, а с фитнеса става три.

- Как сте с италианския?
- Вече съм по-добре. Миналата година беше много тежко. Когато дойдох, не знаех никакъв чужд език. В началото наблегнах повече на английския, а италианския чак сега започвам да го говоря.

- Къде се виждате в следващите години? Къде искате да играете?
- Не знам. Важното е да съм жив и здрав. Правя каквото се изисква от мен, тренирам, пък каквото дойде.

- Италия ли е голямата цел?
- Искам да остана в чужбина, нямам намерение да се връщам в България, поне за момента.

- Мечтата на повечето баскетболисти е НБА. Имате ли любим отбор зад Океана?
- Лос Анджелис Лейкърс и естествено Кобе Брайънт. Разбира се, че и аз мечтая за НБА, но там нещата стават по-трудно.

- Каква според вас е разликата между американския и европейския баскетбол?
- Специалистите казват, че е в защитата, но аз не мисля така. Американският стил е по-динамичен и се играе повече един срещу един. На мен това ми харесва повече, отколкото европейският баскетбол. Аз не съм много по отборната игра, която е запазена марка в Европа. Повече ми харесва НБА заради директния сблъсък.

- На треньорите сигурно не им харесва това, че избягвате отборната игра?
- Не им харесва и ми се карат. Понякога наистина се налага.

- Да се върнем малко към България. Какво мислите за нивото на нашия шампионат?
- Следя мачовете на Ямбол. Според мен нивото е по-високо от миналогодишното. Може би сме се качили с една стъпка нагоре.

- Кой е фаворит за титлата?
- Левски. Имат много добър отбор и играят силно до момента.

- Какво липсва на българския баскетбол? Къде са проблемите?
- Треньори има, но средства и зали - не. Не знам, не е моя работа да го коментирам. Там вече федерацията си знае работата.

- Не искате да се връщате в България, но ако все пак стане, кой отбор ще изберете?
- Казах ви, че искам да играя в чужбина. Чисто теоретично - отбори като Левски, Лукойл, Варна и Рилски спортист никак не са лоши.

- През 2010 г. има европейско първенство за юноши. Какво да очакваме там?
- Ще тренираме, пък какво стане. Надявам се да повторим това, което направихме с връстниците ми от набор '93 миналата година, но сега ще е по-тежко, защото сме в А дивизия. Не сме лош отбор обаче.

- Как виждате конкуренцията?
- Наскоро бях на един турнир - Евролига. Играх срещу ЦСКА (Москва) и срещу един литовски отбор и видях, че там има много силни играчи. Баскетболистите са им много здрави, бързи, високи. Ние също не сме лоши и вярвам, че ще се справим добре.