Отмар Хицфелд: Матеус е хитра и лукава лицица

С 18 купи от големи първенства Отмар Хицфелд е сред най-успелите треньори в света. Селекционерът на Швейцария е един от тримата специалисти заедно с Ернст Хапел и Жозе Моуриньо, печелили Шампионската лига (преди КЕШ) с два различни отбора - Борусия (Дортмунд) и Байерн. Професионалист и дипломат до мозъка на костите си, Хицфелд рядко влиза в полемики и се пази от гръмки изявления. Така бе и по време на интервюто на 62-годишния корифей за "Труд".

- Хер Хицфелд, сънувате ли сладки сънища преди мача в София?

- Знам какво имате предвид и отговорът ми е - не! Аз не съм мечтател. Аз съм реалист.

- Реално вие ще се изправите не само срещу България, но и срещу стар познайник като Лотар Матеус. Какво си казахте последния път, когато се видяхте?

- Беше съвсем скоро - във вторник. Засякохме се в Мюнхен. Лотар коментираше мача от Шампионската лига между Байерн и Интер. Дадохме интервюта за германски и швейцарски медии за квалификацията в София, но говорихме и за неговия 50-и рожден ден. Той ме покани най-сърдечно и спонтанно, но аз не можех да приема. Бъдете сигурни, че ще му се обадя да го поздравя. Ще му пожелая много късмет и успехи по всяко време, с изключение на едни два часа в събота вечер, когато ще се играе мачът България - Швейцария (смее се).

- Познавате и футболиста, и треньора Матеус, нали?

- Като играч той винаги беше лидер, който поемаше отговорност. Никога не се е крил. Излизаше и говореше пред медиите, дори когато играехме слабо. Като треньор Лотар притежава повече опит, отколкото понякога самият той си дава сметка. Работил е и в клубен, и в национален отбор. В Залцбург имаше добри резултати, с Унгария спечели победа над Германия. Докато за мен Швейцария е първата спирка в национален тим. Матеус знае как да сглоби отбор и да научи футболистите на дисциплина.

- Но скоро Лотар каза, че познава перфектно треньора Хицфелд, докато вие не познавате така добре треньора Матеус. Така ли е?

- Не на сто процента, защото знам какво е научил през футболната си кариера, в която е работил с много треньори. Аз винаги съм го държал под око, следил съм какво прави и как се развива, така че го познавам твърде добре като треньор. Но знам също, че той е лукава и хитра лисица. Трудно е да предвидиш какво ще измисли.

- Всъщност като треньор вие имали ли сте проблеми с футболиста Матеус?

- Никога! Когато за първи път отидох в Байерн, бях щастлив и горд да тренирам такъв голям футболист. Той никога не ме е разочаровал.

- Чувствате ли напрежение преди мача в София?

- Разбира се, че чувствам! Швейцария не започна тези квалификации по начина, по който трябваше и по който искахме. Така че отчаяно се нуждаем от тези три точки в София. Защото сме под голям натиск.

- Мислите ли, че ако някой от двата отбора загуби мача, губи и последните надежди за класиране?

- От математическа гледна точка загубилият може и да не загуби теоретични шансове. Но се опасявам, че ще остане на твърде разреден въздух и кислородът няма да му стигне за оцеляване.

- Черна гора убедително е на първо място в нашата група. Наистина ли е толкова по-силен отбор, колкото показва класирането?

- Всеки, който води в групата си, е заслужил да бъде там. Черна гора започна много силно и продължи под вдъхновението на еуфорията. Това не беше по-добрият отбор в мача срещу Швейцария, но го спечели, благодарение на акумулираната скорост и увереност. След като ни победи с 1:0, игра добре в Лондон (б. р. - 0:0 с Англия). Можеше и да спечели там, но удари греда накрая. Сигурен съм обаче - Черна гора няма да успее да продължи по този начин. Ще преживее криза, ще губи и точки, и мачове.

- Вашите грижи преди гостуването в София?

- Големи проблеми имаме в защита. Титулярният ни вратар Диего Беналио се контузи. Травми извадиха централните ми защитници Филип Сендерос и Йохан Джуру. Швейцария е малка страна без големи алтернативи, когато има много контузени играчи. Не искам обаче да се оправдавам. Моята работа е да намеря най-добрите решения и съм доволен, че разполагам с бранители като Щефан Грихтинг и Стив фон Берген, с които да се защитавам в София.

- Те са малко известни, поне у нас. А кои са най-силните ви козове?

- О, много са, но не очаквайте да ви ги кажа. Предполагам знаете, че нашата голяма звезда е отборът и неговият дух. Иначе никога нямаше да бием бъдещия шампион Испания на световното (б. р. - 1:0 в групата).

- Това ли е голямата ви гордост?

- Да, аз се гордея с този мач. Исторически успех! Швейцария нямаше победа над Испания повече от 100 години и ние я постигнахме точно на световното. За съжаление успехът не ни донесе повече от три точки (б. р. - Швейцария отпадна в групата)...

- Вашият отбор не е пропускал световно и европейско от 2004 г. насам. Ами ако сега се случи?

- Все още имаме реални шансове да се класираме. Така че не искам да се занимавам с каквото и да било "ако".

- Ще споделите ли с нас вашите контакти и впечатления от българския футбол в дългата ви треньорска кариера?

- Честно казано, нямам какво толкова да споделя. Радвах се на България в началото на 90-те години, когато вашият отбор победи Германия на световното в САЩ. Помня и един интересен приятелски мач през ноември 2009 г. в Женева, завършихме 1:1. България винаги си е България - силни, бързи, технични играчи. Трудно е да се справиш с тях.

- Някога искали ли сте българин в Байерн?

- Имах няколко български играчи наум, но така се случи, че не беше подходящ моментът за техен трансфер. На същите постове разполагах с футболисти с дълги договори. И те не бяха никак лоши. Друг е въпросът, че и най-добрите българи в Бундеслигата тогава - Красимир Балъков и Димитър Бербатов, също си имаха добри договори. А аз винаги съм уважавал поетите ангажименти. Иначе кой би се отказал от такива играчи. Или от Христо Стоичков? Това са фигурите, които правят разликата между два отбора.

- Помните ли как спечелихте първите си пари от футбол?

- Да, бяха 25 германски марки премия преди повече от 40 години, когато изиграх първия си мач в Германия, където израснах. Малко пари, но бяха голяма гордост за мен.

- Вие сте дипломиран учител по математика. Тя помага ли ви в трудни моменти?

- Отдавна не се занимавам с нея. Дори не пресмятам математически какъв процент шанс имаме да се класираме. Това е теория, а аз обичам да се фокусирам върху практиката.

- Има ли задачи във футбола и в живота с повече от едно решение?

- Никога на този въпрос не може да се отговори генерално с "да" или "не".

- Как реагирахте, когато видяхте по телевизията бедствието в Япония?

- Изпълни ме тъга, безпомощност и голямо състрадание към японския народ, който страда толкова много. Като гледам новините, очите ми се насълзяват. Много лоши изглеждат нещата.

- В такива трагедии изглежда, че футболът не е най-важното нещо, въпреки че за милиони хора той е... най-важното.

- Прав сте. Изглежда абсурдно да говорим за футбол точно сега, въпреки че за мнозина той винаги е бил извор на хубави емоции. Знам, че на бедстващите в Япония сега не им е до футбол. Но познавам много хора в Европа без работа, без пари, без семейства... Но въпреки всичко намират радост и удоволствие, когато отидат на стадиона. Виждате колко важен компонент е футболът в социалния живот.

- Какво бихте казали на българите, които скоро не са имали голяма радост от националния отбор?

- Работете здраво! Всеки ден и на всяко ниво. От първия шеф на футбола до последния съдия в юношеските първенства. Само така ще си изработите обратно радостта.