Откъдето дошло, там отишло

Едно е основното събитие в българския футбол в последните дни - сливането на ЦСКА и Литекс и пристигането на Гриша Ганчев на стадион "Българска Армия", което да изправи на крака родния колос.

Кога, как и какви ще са плюсовете и евентуалните минуси за "армейците" от това юридическо действие са темата, която вълнува далеч не само "червена" България. Почти всички - от фенове до специалисти са на едно мнение - Гриша Ганчев е лекът за ЦСКА. А какво ще стане с Литекс? Това няма значение за никой - очевидно е.

Сякаш добруването на ЦСКА не означава запращането на един клуб с кратка, но достойна история там, където не му е мястото - в Б група, и то с лиценза и на мястото на друг тим, който на свой ред ще се срине надолу по стълбицата. А това, че някой е хвърлил някакъв труд, за да стигне до някъде - какво значение има, когато генералната цел е изпълнена.

Литекс беше светлия лъч за българския футбол през последната година с амбициозния проект, който стартира там. Това обаче набързо бе забравено от всички, които се скъсаха да хвалят ловчанлии.

Въпросът до колко е морално сливането между ЦСКА и Литекс се разглежда само в онази си част, свързана с това колко пари ще изгубят различни мениджъри, бивши футболисти и настоящи кредитори на "червените". А къде е моралът и спортният дух в анулирането на резултатите, постигнати на терена?

Преди няколко години в ЦСКА бяха много афектирани, когато Левски зае мястото им в Шампионската лига, след като не получиха лиценз. Тогава беше неморално друг тим да се възползва от ситуацията. Сега на драго сърце са готови да пуснат Ботев на свое място в Европа. А Литекс - това не е важно, където Ганчев реши, там да си играе.

Но в Ловеч е тихо. Няма декларации, няма протести, никакво видимо негодувание. Във форумите феновете на Литекс изразяват разочарование, умуват за среща с Гриша Ганчев. А той се среща с "червената" общност и чака тя да одобри сделката между него и Титан. Настоящото ръководство на клуба от Ловеч също никак не е съгласно тимът да бъде лишен от това, което си е заслужил на терена, но за всички е ясно, че каквото каже Гриша Ганчев това ще стане. Който плаща, той поръчва музиката, нали така.

Дали това, което става с Литекс е възможно да се случи с ЦСКА или с Левски, с пловдивските Ботев или Локомотив? Не, категорично не. Никой няма да го позволи. Защото тези тимове имат не само историята и отличията зад гърба си. Те имат фенска маса. Неслучайно Ганчев чака одобрението на "червените" привърженици преди да действа.

При Литекс не е така. Литекс може да има четири титли и толкова купи на България, може да има положителен баланс в Европа, може да е довеждал в Ловеч отбори, които други само сънуват, че може да видят на живо, но за всички тези години не успя да привлече публиката, която един такъв клуб заслужава.

Няма спор, че Литекс на Гриша Ганчев даде много на Ловеч, но е много спорно какво Ловеч даде на Литекс и Гриша Ганчев. Пълен (почти) стадион срещу Левски, ЦСКА и в някой и друг европейски мач, а иначе - 500 души (оптимистично) и то на стадион, какъвто другаде в България няма.

Ето, за това случващото се в момента с Литекс е възможно. И май в самия Ловеч малцина ще тъжат сериозно. Гриша Ганчев беше благодат за този клуб и град, сега ще му се радват други. Както се казва, откъдето дошло, там отишло. И тук трябва да се отвори скобата, че очевидно бизнесменът няма напълно да изостави ловешкия клуб. Напротив търси му място под слънцето в Б група, няма да го праща по окръжните дивизии.

Накрая да припомним, че в родната А група има още един подобен тим. Неговият старт в елита бе много сходен с този на Литекс от преди 15-тина години. В Лудогорец се сърдят, и реагират остро, когато някой им каже, че са клуб еднодневка и зависят само и единствено от волята на един човек.

Но случващото се с Литекс е доказателство, че успехите в България и даже Европа не са гаранция за светло бъдеще. Реши ли един ден Кирил Домусчиев, че ЦСКА има нужда от спешна помощ, Лудоготрц съдбата на ловчанлии. Така че, нека в Разград гледат спокойно и трезво на нещата, а времето ще покаже.

Божидар Азманов, Sporta.bg