Оле Гунар Солскяер: Чувствам се сякаш започвам нов живот

След почти 15 години в служба на Манчестър Юнайтед, Оле Гунар Солскяер напусна клуба за да приеме ново предизвикателство - постът на главен мениджър в бившия си клуб, норвежкия ФК Молде. Журналист от официалния сайт на Червените Дяволи се срещна с Оле тази седмица, за да проведе едно по-задълбочено интервю с легендарния нападател...

- Какво е чувството да си тръгнеш?
- За мен това е като начало на нов живот. Разбира се, чувствам се малко странно. Всеки път когато правя нещо, го правя така че все едно е за последно. Това е шанс за ново начало и за моето семейство. Със съпругата ми се прибираме у дома, но децата ни ще живеят отделно. Всички сме развълнувани. Ако не бяхме, нямаше да предприемаме тази крачка. За мен лично, от гледна точка на работата, това е добра възможност да стана по-отговорен и да допусна своите собствени грешки. Що се касае до семейството ми, ще видим дали сме запазили норвежкото в нас, или сме се превърнали в типични англичани!

- Ще си вземеш ли почивка, или направо се захващаш на работа в Молде?
- Ще направим две седмици почивка в някой топъл курорт преди да започна. На 3-ти Януари се прибираме в Норвегия, а на 10-ти започвам работа. Ще имаме една седмица за аклиматизация, трябва и да разопаковаме багажа. Когато си заминал с един куфар в ръка, а се прибираш с обзавеждане за цяла една къща, е невероятно да гледаш колко много неща си помъкнал със себе си, и ти се приисква да изхвърлиш повечето от тях!

- Не е ли странно да кажеш "сбогом" след такъв дълъг период?
- [мълчание] Трябваше да направя като Кантона! Не ме бива по сбогуванията, наистина. Чувствам се още по-тъжно.

- Разбираемо е, но, как оценяваш това че в понеделник вечерта имаше шанс да се сбогуваш с феновете; и това че те получиха шанс да те изпратят?
- Разбира се, за мен това беше нещо много специално. Понякога не осъзнаваш напълно колко много те ценят хората. Радостен съм че от клубът ми оказаха тази чест - всички бяха страхотни. Връзката ми с клуба винаги е била много тясна, и фактически, вече ме изпращат за трети път. Но този път ми се струва, че го направиха за да се уверят че наистина си тръгвам - "три за късмет"! Казах си: 'Добре Оле, този път вече наистина заминаваш!'

- Минавал ли е ден, в който да не те е спирал поне един привърженик на Юнайтед?
- Имало е дни в които съм търсил спокойствие, и след тренировките съм се прибирал директно у дома! Но от хората рядко можеш да избягаш. На "Ноу Камп" сигурно е имало "няколко милиона души", защото постоянно срещам хора които ми казват че са били там в онази славна вечер! Невероятно е. Сигурно нямаше да съм толкова популярен без този момент. Чувството е невероятно. Осъзнавам че съм влязъл сериозно в живота на хората когато ми кажат - "Изживях най-прекрасната вечер в живота си, благодарение на теб!". Имаше и случаи да ми споделят че са се развеждали заради мен - "Не се прибрах от Барселона!", и други подобни неща. Разказвали са ми какви ли не истории от онази нощ.

- Като спомена популярност, имаш същия легендарен статут като Кантона и Кийн - доколко се чувстваш легенда?
- Не обичам да се сравнявам с тях, но съм истински горд че привържениците харесват това което съм направил. Приемам го като комплимент, разбира се. А след като вие споменахте Кийн и Кантона... бих искал да добавя, че имах невероятната привилегия да играя с най-добрите футболисти - Бекъм, Скоулси, Гигси, Кийн, Кантона, Гари Невил... Играх с най-добрите футболисти в историята на клуба, и съм наистина горд от това.

- Ще ти липсва ли нещо от град Манчестър?
- Абсолютно. Осъзнах всичко когато водих децата на училище за последен път, когато карах по булевард Уинслоу, и при последните разходки из града. Всичко това вече няма да е част от животът ми, и ще ми липсва. Но, запазвам къщата си тук. Скоро я завършиха, отне три години докато я построят! Бързи са, нали? Никога не знаеш какво може да се случи. Аз съм амбициозен човек, и ако имам успех в норвежката висша лига, може от клуба да ме потърсят отново. Ще е чудесно да се завърна някой ден.

- Ще отнесеш ли в родината си нещо от английския начин на живот?
- Почти всичко, като се започне от "пайовете от кайма". Загубили сме норвежките си навици откъм дребните детайли. Затова и ще ни липсва Манчестър, свикнахме с абсолютно всичко тук. Най-много ще ни липсват приятелите. Създадохме си страхотни приятели извън футбола, също така, и те ще ни липсват много. Осъзнаваме че ги напускаме завинаги, дори съседите, и хората с които се срещахме всекидневно. Но няма да ги забравим, ще се видим отново. Мога да кажа, че англичаните са много любезни хора, и много открити. Приятелски настроени и с изискани маниери, така че, ще отнесем част и от това в Норвегия.

- Кое ще ти липсва от работата в Карингтън?
- Всичко. Всяко едно идване до тренировъчната база ми носеше наслада. Когато пътуваш към Карингтън, знаеш че те очаква един прекрасен ден. Персоналът в щаба е фантастичен, по цял ден си говорихме само за футбол, и смятам да приложа това и в Молде. Обстановката в тази база е невероятна, революционно съоръжение. Главната ти задача е да се погрижиш футболистите всекидневно да подобряват показателите си, и това също ще ми липсва, подходът на работа. Плюс хората, разбира се. Няколко човека ще ми липсват особено много, но най-вече момчетата с които играх футбол. Ще ми липсват закачките с тях. Както казах, всички от персонала са страхотни - от рецепционистката Кейт до журналистите. Мениджърът, секретарите, отговорникът за екипите, и хората от моето обкръжение в базата с които се грижехме за футболистите. С Уорън Джойс станахме страхотни приятели през последните две и половина години. Всичко това ще ми липсва, но ще поддържам връзка с всички, и ще се чуваме дори по няколко пъти седмично.

- С Уорън май станахте голяма комбина, какво ще кажеш?
- Той е невероятна личност, и много се радвам че избра точно мен за свой колега при Резервите. Няма учебен курс който да те научи на нещата които аз научих от Уорън. Той ми отвори очите за толкова много неща. Има страхотен усет към играчите, великолепен треньор с великолепни тактически познания, и не ми стигат думите да го похваля достатъчно. Клубът притежава един фантастичен треньор, който може да научи играчите на всичко, мен ме научи дори да карам сърф! Прекарахме си наистина страхотно в Девон, преди един мач с Йоувил. Той ме качваше на дъската няколко пъти, докато не се научих да улавям точните вълни. Сигурно никога отново няма да се кача на сърф, но ето че ще си спомням това. Ако искате мога да стоя тук цял ден и да ви разказвам истории за мен и Уорън. Прекарахме дори Свети Валентин заедно в Лисабон! [превива се от смях]

- А-хаа, нали знаеш че в момента записваме...?
- Добре де, отидохме да се видим с Карлош Кейрош, той ни покани. Ние се съгласихме, и разбира се, когато отидохме там осъзнахме, че е Денят на Влюбените. В хотела тръгнаха да ни вписват в една и съща стая, но бързо поправихме това. Така че, не прекарахме нощта заедно! Искам да запишеш и това!

- Как би описал работата си като мениджър на Резервния отбор?
- Истинско удоволствие! Харесваше ми да работя с момчетата, група млади таланти със сериозно отношение към работния режим. Идвах на работа и започвахме направо, без указания или разправии, наистина. Имало е и дни когато се чувстват отпаднали или разочаровани от нещо, и от мен се изискваше да ги изправя на крака. Интересното е, че никога не знаеш с колко футболисти ще разполагаш в резервния тим. Могат да бъдат 7-8, могат да бъдат и 20. Бройката варираше постоянно, и от нас се изискваше да се нагаждаме много бързо. Научих много, и работих с голямо удоволствие и наслада.

- Колко високо оценяваш тази група от млади таланти която се задава на хоризонта?
- Много високо, мисля че всички заслужават своя шанс. Надявам се че минимум двама или трима от тях ще си пробият път до мъжкия отбор в рамките на година-две, ако не и по-рано. Има няколко наистина обещаващи младежи, и мисля че всички ги знаем кои са. Няма да назовавам имена, защото не се знае как ще им се отрази това в психологически план. Но те определено притежават талант, няма съмнение в това. От тях зависи дали ще се възползват от своя шанс, и дали ще се превърнат в професионални футболисти.

- Какво научи за Манчестър Юнайтед по време на престоя си тук?
- Че това е клуб който постоянно се движи напред и нагоре. Развива и се стреми да е винаги с една крачка пред останалите. Мениджърът се справя фантастично с нововъведенията, и дори мога да кажа че е изпреварил времето си. Размерите които има сега клубът, в сравнение с момента когато аз дойдох - разликата е чудовищно голяма. Въпреки това, те винаги се стремят към усъвършенстване, винаги витае шампионска атмосфера, подкрепя се атрактивния начин на игра и борбата на всички фронтове. Това е една истинска футболна култура. Победихме Арсенал в понеделник, но във вторник никой не говореше за този мач. Това е изумително. Когато пристигнах навремето и вкарах първия си гол, очаквах с голям интерес да прочета реакциите в местната преса. Нищо подобно, нямаше и дума. В коментарите вече се говореше за следващия двубой, и точно това е стилът на работа в Юнайтед. Това е нещото което ще отнеса в Молде, и ще се опитам да приложа в работата на клуба.

- Кога за първи път Молде се свързаха с теб, и как стигна до решението че трябва да приемеш офертата?
- Говорих с тях почти през цялата година. Още по време на сезона се бориха за подписът ми, и когато се разделиха със своя мениджър през лятото, ме повикаха, но аз им отказах. През октомври насрочихме нова среща, тогава отново отхвърлих предложението, защото считах че така е най-добре за мен и за семейството ми. След срещата се върнах вкъщи и отново говорих с близките си и се оказа, че това не е чак толкова нереалистична възможност. За мен и съпругата ми е наистина важно да можем да отгледаме децата си като норвежци. Говорих с много клубове - мениджърът ми каза че винаги е добре да приемаш такъв вид срещи, защото не знаеш какво ще излезе от тях. Той е имал приятели които са се явявали на хиляди интервюта, но в крайна сметка са оставали на същата длъжност. Разговарях с няколко отбора, и мисля че взех правилното решение да се върна у дома.

- Дълго ли обсъждахте ситуацията със Сър Алекс?
- Не беше дълъг разговор. Просто му обясних, че наистина ми липсва родината, а и договорът идва в най-подходящото време. Прекарахме чудесни 14 и половина години в Англия, но според него, да се преместя да водя клуб в Норвегия още в началото на своята кариера, е правилна стъпка.

- Колко вълнуващ бе денят на подписването с Молде?
- Наистина очаквах с нетърпение този ден, денят в който ще се върна у дома. Не ми беше много комфортно да седя и да говоря пред пресата в продължение на два часа и половина, но в крайна сметка всичко бе за добро. За мен бе много важно Ричард (Хартис) и Марк (Демпси) да дойдат и да говорят пред норвежките медии. Радвам се че успях да ги привлека със себе си. Демпси е бил две години в Норвегия като треньор на момчетата до 16-годишна възраст, и се е справил великолепно. Сигурен съм, че футболистите ще са очаровани от неговите методи на работа. Работих с Ричард в продължение на три години, и просто го попитах дали иска да продължи да работи с мен, тъй като двамата се разбираме отлично. Мисля че неговите методи ще подобрят дефанзивните умения на момчетата, и най-вече връзката между вратаря и отбраната. Консултирах се със "Старчето" дали за него ще е добре да го взема в Норвегия, и той се съгласи.

- След пресконференцията отиде и се срещна с феновете в местния пъб...
- Да, видяхме се с няколко привърженици, исках да придобия представа за какво става въпрос. Важно е за всички нас. Феновете бяха ентусиазирани през целия ден, хубаво беше да видя искрата и надеждата в очите им.

- Молде е клуб със собствена история, ще се опиташ ли да наложиш методите на Юнайтед върху новия си отбор?
- Определено. Според мен, клубът трябва да се ръководи на някаква основа. Юнайтед са перфектния пример. Ето защо взех Демпси и Хартис с мен - и тримата сме тясно свързани с Червените Дяволи. Фърги подписа с трима играчи от Молде - мен самият, Диуф и Магнус Ейкрем, а това е голям комплимент за клуба! Вярвам че мога да постигна много с този отбор. Надявам се един ден на играем в Шампионската Лига и да се паднем срещу Юнайтед. Никога нищо не се знае.

- Прекарал си доста време със Сър Алекс - какво влияние ти оказа той?
- Босът беше невероятен. За приблизително 15 години, откакто съм тук, той ме превърна в това което съм в момента. Учиш се от най-добрия. Когато пристигнах бях едно младо и неопитно норвежко момче, но от момента в който погледнах мениджъра в очите, се научих как да бъда професионалист.

- Босът е вече почти четвърт век начело на Юнайтед, какво го поддържа на тази позиция толкова време?
- Той се наслаждава на работата си, това е. Наслаждава се на всеки един миг. Притежава чудесен състав, държи младите около себе си, които го зареждат допълнително с енергия. Но да не забравяме, че има огромна нужда да печели. Той се нуждае от победи като тази в понеделник, например, и от тръпката да бие Арсенал. Това е негова типична черта.

- Значи ще се стремиш да подражваш на Сър Алекс, и ще се опиташ да превърнеш Молде във водеща сила в Норвегия?
- Когато се хванеш на една работа, знаеш че все някога ще трябва да се оттеглиш, дали ще е след две, пет години, десетилетие ... няма значение. Важното е да оставиш следа, да се захванеш с нещо и да останеш в историята. Догодина се празнуват 100 години от създаването на клуба. Печелили са купата два пъти, но не и първенството. Разбира се, че моята главна цел ще е да спечеля шанпионска титла, но това е дълъг процес. Така че, ще трябва да започна от самото дъно, да обърна внимание дори на най-малките деца, защото е важно да разберат че всеки може да има своя шанс. Когато искаш да ръководиш добре един клуб, всички ще насочат погледите си към главното отговорно лице, а това определено е мениджърът. Невъзможно е да се каже колко време ще остана на поста. Ако се справяш добре, ще ръководиш по-дълго. Ще кажа абсолютно същото нещо, което изрекох и преди - ако работя добре и престоят ми тук е успешен, и ако от Юнайтед ме потърсят с оферта за мениджърския пост - разбира се че ще приема!

- През последните години Розенборг доминира в Норвегия; те ли са клубът който смяташ за най-голям съперник?
- Те са еталон в норвежкия футбол. Притежават страхотна традиция у дома. Мислят в перспектива, управлението на отбора е много добро. В състава си имат професионалисти, които са наясно, че трябва да жертват много в името на клуба. Разбира се, допълнително разполагат и със средства от участието си в Шампионската Лига. Моята цел е да напредвам крачка по крачка, а най-накрая да мога да ги задмина по успехи.