Носителят на купа "Странджа" Даниел Асенов специално за Sporta.bg: Заради бокса не можах да завърша, но тази година си взимам матурите и записвам висше

С носителя на купа "Странджа" Даниел Асенов винаги е приятно да се говори. Европейският шампион е болезненоно откровен. Само дни след като триумфира на престижната надпревара в София, той даде интервю специално за Sporta.bg

- С какво настроение тръгна за купа "Странджа" и очакваше ли да спечелиш?

- Очаквах го! Честно казано не беше много важно дали ще стана шампион или ще загубя. Предстои ми европейско и световно. Главно там ми беше мисълта.

- До кои награди нареждаш тази купа?

- До европейската титла и златния медал от световната квалификакация.

- Къде пазиш наградите си?

- В стаята ми. Тя е боядисана в цветовете на българското знаме. Там събирам не само моите, но и на братята ми медалите. Вече почти няма място.

- На братята ти си със сигурност са доста по-малко, завиждат ли?

- Не, страшно много се радват и гордеят с мен, както и аз с тях. Добри боксьори са, по-големият вече има два медала от европейско. По-малкият е многократен шампион на България, участник е на стветовно, пети на европейско.

- Твоята прятелка - Розалия също участваше, но не можа да спечели...

- Изтегли лош жребии. Тя е млада, тепърва започва.

- При теб жребият имаше ли знчение?

- Когато и да ти се падне силен боксьоьор, трябва да играеш с него. За мен по-важно беше да знам кога ще се кача на ринга. Иначе ние се познаваме, с повечето сме играли доста пъти помежду си, няма с какво да се изненадаме. Само индиеца не го знаех, но той не беше от моята класа.

- Мечтаеш ли за кариера на професионалния ринг?

- Мисля година за година. Сега амбиците ми са свързани с добро представяне на европейстото и световното, дай Боже да взема два медал. Иначе голямата ми мечта е медал от Олимпиадата. Вярвам, че мога да го постигна и ще направя всичко възможно 2020 година не само да стигна до Игрите, но и да се върна най-малко се медал, а защо не и с титла. Не мога да го обещая, но... Наскоро ми предложиха да се бия за един френски тим в WSB сериите. Април имам мач. Треньор ми е Жоел Арате (б.а. - селекционерът на България). Ако ме харесат има голяма вероятност да подпиша дългосрочен договор. Колкото до професионалния бокс, ако ми предложат не мисля, че ще се колебая. Това също е нещо за което мечтая.

- Кубрат Пулев се беше зарекъл, че ако спечели световната титла срещу Владимир Кличко, ще предложи брак на Андреа. Ти какво трябва да спечелиш за да поискаш ръката на твоята приятелка?

- Не трябва да печеля каквото и да било, за да й предложа брак. Ще го направя, тогава когато му дойде времето, когато и двамата сме готови и сме сигурни, че го искаме. В момента не мислим за тези неща. Нека първо завършим училище.

- Как върви училището?

- Не можах да се явя на матурите защото бях на състезание и по лагери. Тази година, ако съм в България, ще го направя и най-вероятно ще се запиша да следвам в НСА.

- Колко печели един боксьор в България и стигат ли ти парите да живееш добре?

- Не много, мога да кажа нормално. Живея доста добре. Не се лишавам от нищо.

- Преди време беше споделил разочарованието си от отношението на хората в родното ти село Кукорево. Има ли някаква промяна?

- Винаги има хора, които завиждат на успелите. Явно проблемът е, че за разлика от тях съм постигнал нещо. А всичко, което аз искам е да се бия за България и да радвам хората. В Кукорево и в Ямбол обаче явно не го разбират. Много малка част от хората там биха ми казали: "Браво!" и да са наистина щастливи, че един техен съсед развява трибагреника по цял свят. Не ми се вярва това някога да се промени, но дано се случи.