Николай Найденов: Ако имах възможност бих станал нападател

Николай Найденов ще навърши 39 години на 22 април. Високият 200 см разпределител е играл в Иран, Кипър, Катар, Русия и Турция. В България е носил екипите на Левски и Нефтохимик, а в момента се състезава за отбора на КВК Габрово. Вижте какво сподели той за официалния сайт на БФВ след снощното историческо класиране на габровци за финала на Суперлигата на България.

- Преди всичко честито! КВК Габрово се класира на исторически първи финал в Суперлигата. На полуфиналите победихте отбора на Левски Волей. Какво е чувството да играеш срещу отбора, чийто екип си носил преди?

- Честно казано с годините сантименталностите по отношение на отбора, който ме е създал и ме е направил волейболист, се губят. Професионалист съм и излизам на игрището за победа с отбора, за който се състезавам.

- На кое се дължи невероятно силното представяне на КВК Габрово през този сезон?

- Като цяло отборът работи много добре, а и много добра селекция се направи тази година. Габрово има изключително добър колектив. Имаме и силна подкрепа от треньора и ръководството, досега каквото сме пожелали всичко е било изпълнено. Иван Чомаков и Николай Григоров си изпълняват професионално задълженията, което спомага за успехите на отбора на игрището. Това е разковничето на успехите през този сезон - добрият колектив, сплотеността, ръководството и хубавата селекция, която беше направена тази година. Заради факта, че волейболът е колективен спорт - колективът е преди всичко.

- Допада ли ти животът в по-малък град като Габрово или предпочиташ по-динамичния начин на живот, които предлагат София и Бургас например?

- Въпреки, че е малък градът е много хубав, чист е, с много млади и приветливи хора и е добър за живеене. София си е София, там съм свикнал да живея, а и семейството ми е там. За съжаление те не могат да дойдат при мен в Габрово. Като цяло нямам претенции в кой град ще играя, това за мен не е водещ фактор. Единственото нещо което искам е да бъда в добър отбор и да се работи професионално.

- Играл си в Иран, Катар, Кипър, Русия и Турция. Къде има най-добри условия за волейбол?

- От държавите в които съм играл в Русия се работи най-професионално, там имаш и по-високи цели, и стимул за победи. Това беше доста отдавна, аз бях първият чужденец в Русия през 2001г., и от тогава започна да се работи много по-усилено и целенасочено. В момента там играят едни от най-добрите волейболисти, а руското първенство е много силно, все пак руският Локомотив (Новосибирск) спечели Шампионската лига. Русия и Италия имат най-добрите първенства. В Иран също има много добри волейболисти и много пари се влагат, но все още не се отнасят достатъчно професионално към спорта, а кипърското първенство е полуаматьорско.

- По-трудно ли е да играеш в България, отколкото в чужбина?

- Не. Спортът е един, дали ще играеш в България или в чужбина няма разлика. Едно и също правиш, и там, и тук. Само от финансова гледна точка в чужбина е по-добре.

- Неблагоприятна ли е ролята на разпределителя?

- В чужбина се търсят най-добрите разпределите в света, които са играли 5-10 години в национален отбор. Само такъв тип разпределители се търсят, въпреки че това е много важен пост, който организира цялата игра на отбора. Просто се предпочита да се привлекат двама нападатели, които носят точки на отбора, а разпределителите не са и чак толкова високо платени. От тази гледна точка постът на разпределителя може да се каже, че е неблагоприятен, но като организация на волейбола е много приятен. На мен ми доставя голямо удоволствие да мога да организирам всички пет човека около мен да играят като един.

- Колко много влияе възрастта върху успехите на игрището?

- Несъмнено влияе върху физическата издръжливост. Годините си оказват влиянието и доста се изтощавам, но пък и опитът, който съм придобил ми помага. Годините са както минус, така и плюс за представянето на игрището. Докато сме здрави и няма травми може да се играе успешно волейбол, особено на поста на който играя аз.

- Променил ли се е волейболът от началото на кариерата ти? От доста години си на игрището, забелязал ли си някаква коренно различна разлика?

- Да, определено. Аз играех още по времето на старата система, когато грешката не беше точка, а трябваше първо да спечелиш сервис. Тогава много трудно се правеха точки. С промяната на системата през 1998г. волейболът стана коренно различен и като цяло много силов. Сега се играе с много физически качества, докато тогава нямаше чак толкова силови изпълнители. Най-добрите волейболисти в света сега са физически много здрави. Волейболът стана и доста по-динамичен спорт, а преди беше доста по-муден и бавен. Сега се набляга много и на индивидуалните качества.

- Кое е най-ценното ти постижение в професионален план?

- Ставал съм няколко пъти шампион на България, няколко пъти съм бил и в челната тройка на други държави. Няма обаче някой определен мач или сезон, който да ми е останал трайно в спомените.

- Ако имаш възможност да започнеш кариерата си наново, има ли нещо, което би променил в нея?

- Не че не си обичам поста, на който играя, но ако имах възможност бих станал нападател. Един сезон играех като такъв и се справях успешно. Нападателите са и много по-ценени и по-високо платени.

- Можеш ли да си представиш живота извън този на игрището?
- Да, мога, защото нямам влечение към треньорските постове, които бих могъл да заема след като приключа със състезателната ми кариера. Не казвам, че не бих работил нещо такова, но просто не се интересувам от професиите свързани с волейбола.