Никифор Вангелов: Перник помни какво направи Левски

Хитът на пролетта Миньор чака Левски. Цял Перник живее с мача в неделя, когато „сините" идват на „Стадиона на мира". Още отсега е ясно, че на терена ще е напечено, трибуните също ще се пукат по шевовете. Защото тези два отбора винаги са правели здрави мачове, често и скандални. Левски, меко казано, е недолюбван в Перник. Признава го и настоящият шеф на клуба Никифор Вангелов, с когото BGfootball.com разговаря няколко дни преди големия мач на „Стадиона на мира".

Хората в града още не могат да забравят как „сините" станаха причина през 1999 г. Металург да бъде изваден от групата и как пак заради тях през 2001 година Миньор изхвърча от елита, за да се върне чак след седем сезона. Това вдига заряда допълнително. Всички - от последната резерва до президента Вангелов, са наясно какво значи този мач за Миньор, за феновете и за града. Той е нещо повече от три точки, въпрос на чест е. Още повече, че тази пролет Миньор показа, че може да побеждава. Направи го не само у дома, а и като гост, при това в София, и то на два пъти. Първо се разправи със Славия, а след това и с Локомотив (Сф). Победите върнаха хората на стадиона, върнаха ги и успешните маркетингови ходове на шефовете. На всеки мач има изненади, предстоящият с Левски не прави изключение.

- Г-н Вангелов, цял Перник очаква мача с Левски. Зарядът е голям, както винаги е било в мачовете между тези два отбора. Защо е така?

- Безспорно е така. Перник мрази Левски. Перничани не са забравили това, което се е случило през годините благодарение на Левски. Футболът в града буквално е бил затрит. И двата отбора - Миньор и Металург, са били извадени от елитната група. Перник дълго време нямаше свой представител в „А" група, това беше незаслужено. Радвам се, че успяхме да направим приличен отбор, който да наказва т. нар. грандове.

- В края на есента бяхте пред изпадане. Вече никой не ви слага сред застрашените отбори. На какво се дължи това?

- У нас не е имало и капка съмнение, че Миньор може да изпадне. Имаше някои неща, които трябваше да се отстранят. Взеха се най-правилните управленски решения и резултатите през пролетта го показват. Изиграхме четири прекрасни мача. В последния - срещу Калиакра, беше нещо като футбол. Не ми хареса, сърцето ми не се напълни.

Футболът трябва
да е празник

Вече, като сме натрупали точки, предпочитам красивата загуба пред грозната победа. Това е и причината Миньор да има успехи. Нещата се получават, защото във всичко влагаме част от сърцето си. Сигурен съм, че Миньор ще продължава с добрите игри и ще надграждаме над тази база, която имаме в момента. Помогна ни и друго.

- Какво е то?

- Върнахме в отбора перничани, които бяха малко настрани. Това върна духа, създава пернишко настроение, увереност. По-различно е, защото хората чувстват отбора като свой. За мача с Левски сме подготвили една изненада, всъщност изненадите ще са много. Нека хората дойдат на стадиона, има какво да видят.

- Как се взема решение да бъдат освободени опитни играчи и да се залага на млади?

- Много трудно.

Лично аз реших
за Иво Иванов

Когато събрах спортно-техническото ръководство и съобщих, че първият освободен ще е Иво, на всички им увиснаха ченетата. Но им представих аргументи и никой нямаше какво да каже срещу тях. Дори след това си шушукаха: „Защо ние не го предложихме, а трябваше той да го каже". Иво също разбра и се разделихме като приятели. Той направи много силни мачове, когато бихме ЦСКА с 3:0 в София хвана важна дузпа. Но трябваше да се разделим.

- Повечето отбори в България се страхуват да използват млади играчи. В Миньор е различно и две от откритията на пролетта играят при вас - Илиан Илиев и Милен Василев.

- Отношението на грандовете ни помогна да съберем тези класни момчета.

Вече се говори дори за интерес на ЦСКА към тях?

- Никой не е дошъл при нас да говори за правата им. Милен и Илиан са стойностни, момчета със сърце и ще бъдат добри футболисти. Ще отлича и Борко Стойчев.

- Той беше отписан за футбола в „А" група.

- Затова и му пожелавам да изиграе най-добрия си мач в неделя срещу Левски. Защото беше при тях, но го освободиха.

- В последните десетина дни се заговори за проблем със стадиона и неплатени сметки за вода. В същото време се вижда, че вие влагате. Каква е истината?

- Безспорно драми има, но те са около отбора. Нищо няма да ни спре, ще продължаваме да налагаме играчи и да играем добре. В Перник ще има футбол
и

Миньор ще
побеждава грандовете.

Не само на нашия стадион, но и когато им гостуваме. Нещата около стадиона са интриги - наложени и извадени отнякъде, за да се създаде напрежение. Нещо да се човърка, да се създава, да се настройват хората, ръководството, футболистите. В крайна сметка мога да се похваля, че Миньор има едни от най-хубавите терени като тревно покритие и на него може да се играе добър футбол.

- Имате ли притеснения за лиценза на стадиона?

- Има още много какво да се желае. Ние сме обикновени наематели. Собственик е общинската фирма „Спортни имоти", на която плащаме наем. Ако има забележки, се надявам общината да влезе в ролята си и да ги отстрани. Ние никога не сме отказвали помощ. Напротив - инвестирали сме немалко пари и ще продължаваме да го правим.

- Така и трябва да бъде. Миньор е на Перник и е редно да играе мачовете си в града, а не извън него.

- Това им казвам и аз. Всичко, което правим, няма да си го отнесем с нас - нито в Кюстендил, нито в Силистра. Направеното ще остане и

ще се ползва
от перничани

и от децата на перничани. Жалко, че благодарение на отношението на общината, т. нар. „Конно" игрище, което ние изградихме, беше унищожено. Пуснаха да играят деца на между-училищен турнир в най-голямата кал. Тревното покритие се унищожи, а на него бяхме пренесли чимовете от стария терен. Но е така, когато в един момент искаш да извлечеш ползи, а не се мисли в перспектива.

- Не е правилно да се действа на парче.

- Разбира се. Винаги съм твърдял, че нашите успехи идват, защото мислим два-три хода напред. Не живеем ден за ден, а търсим нещо ново, нещо съзидателно и градивно. Успехите все още не са такива, каквито ни се иска, но се надявам постепенно нещата да се получат и в Перник да има и купи, и по-големи неща.

- Последните две години бяхте близо до подобен успех.

- Преди две години изгубихме от Литекс на полуфинал. Мачът срещу Черноморец (Поморие) миналия сезон беше крахът на онзи отбор, който изигра много хубави мачове. Оттам дойде спада и се наложи сериозна промяна в състава.

- Какво може да накара един човек в България да влага парите си във футбола, тъй като е ясно, че възвращаемостта е почти нулева?

- Дава се пример на децата да се обърнат към спорта. Затова и тази седмица стартирах инициатива - „Купи билет за спортно мероприятие вместо кутия цигари". Искам

да провокирам
децата,

които са скрили пет лева в джоба, като отидат на павилиона за цигари и прочетат надписа да се замислят. Това важи и за по-възрастните.

- Не е задължително тези хора да изберат футбола.

- Не твърдя, че всички трябва да дойдат на „Стадиона на Мира" и да подкрепят Миньор. В Перник има и добър баскетбол, има волейбол. В останалата част от страната е същото. Нека всеки иде и види за какво става въпрос. Нека всеки намери своя идол, за да разбере, че тези младежи могат да дадат пример. Така повече хора ще започнат да се занимават със спорт. Та дори и за здраве да е. И това, че ще видят как се спортува и ще спестят 20 цигари, вече е нещо.

- Това е болна тема за българското общество. Хората на последно време се отдръпнаха от спорта.

- Затова ние всеки път правим нещо интересно. Затова на всеки мач раздаваме 20-30 награди, при това прилични, подсигурени ни от спонсорите. Затова има различни водещи на мероприятията. Пак ви казвам - за срещата с Левски отново ще има много изненади. Най-вече искам да се получи хубав футболен мач. Да не е като срещу Калиакра, защото ще е пародия. Нека има единоборства, красиви изпълнения и нека по-добрият спечели. Надявам се, че това ще бъде Миньор.

- Как развивате детско-юношеската школа?

- Отговорникът за школата е Пламен Гигов, той е и спортно-технически директор. Ще трябва да разработи вариант, според който да привлечем повече деца. И те да са главно от града. Това е бъдещето - в отбора да играят предимно перничани. Може да има двама-трима външни играчи, но ядрото трябва да е от местни младежи. Върху това работим в момента. Истината е, че има голям интерес. Все повече деца искат да тренират. Това идва след победите. В крайна сметка всеки обича победителите.

Надежда Кърликова