Нешка Робева учи децата да черпят енергия от слънцето

Най-успешната българска треньорка Нешка Робева е в Албена, където дава наставления на младите ни гимнастички.

- Здравейте, г-жо Робева! Открихме Ви в Албена. Как сте? Какво Ви води тук?

- На първо място, добротата на ръководството на Албена, което ни направи жест. Дадоха ни възможност 12 деца от клуб "Левски", една голяма част от които са в националния отбор - девойки, да дойдем тук безвъзмездно на лагер. Понеже моите треньорки са в отпуска, аз се правя на треньор сега.

- Защо се правите? Вие сте един от най-титулуваните треньори в България за всички времена. Точно това искам да Ви попитам - защо днес специалист като Вас не е начело на националния отбор?

- Като се поогледате в България, ще видите, че всеки прави това, което не му е работата.

- А Вие имате ли желание отново да водите националните ни гимнастички?

- Всяко нещо с времето си. Когато човек прекъсне за 10 години треньорска дейност... Аз лично не бих се върнала, защото имам една коренна промяна в мисленето и може би не бих имала същия хъс, който съм имала. Мисля, че човек трябва да бъде фанатично убеден в това, което върши, а аз вече съм извън сферата на фанатизма.

- Какво представляваше сутрешното занимание за гимнастичките?

- Имахме дихателни упражнения. Искам гимнастичките да се доближат до паневритмията. Първо, това са дихателни упражнения, и второ - запознават се с една нова система - акумулиране на енергия. Това е система с упражнения на Петър Дънов. Дават убеденост на човека, че може. След това правим силова подготовка и двигателни игрички в морето. Тренираме по цял ден, а вечерта изнасяме програми.

- С какво се различават днешните малки момиченца, които започват да тренират гимнастика, от онези от златните ни години в този спорт?

- По много работи. Друго е времето, друг е манталитетът, други са условията, други са треньорите, обществото. Всичко е различно.

- Много са Вашите златни моменти в кариерата Ви като състезател и треньор, но все пак кажете кой е най-ценният?

- Винаги сегашният момент. Например сега съм страшно радостна за тези деца, които тренирам. Те излъчват доброта, красота и желание да учат. Може би едва с тях така усещам радостта от това да преподавам, да съм спокойна и да не ме гони мисълта за класации. Искам да им дам това, което за съжаление образованието в момента не им дава, да им дам самочувствие, че могат. Искам да ги науча да бъдат устойчиви, да вярват в себе си и да имат търпение, защото в нашия спорт търпението е преди всичко.

- Ще напишете ли книга за художествената гимнастика, за Вашия живот като състезателка и като треньорка? Има какво да кажете на българите, а и не само на нас.

- Ако и това пророчество на леля Ванга се сбъдне, значи ще пиша книга. Аз въобще не се виждам да пиша. Не знам, Божа работа.

- В разговорите Ви с леля Ванга ставало ли е дума, че българската гимнастика ще има такова голямо отстъпление от позициите, които е заемала?

- С леля Ванга не съм говорила за това какво ще бъде в гимнастиката, защото тя беше човек, който имаше големи познания и можеше да каже по-интересни неща извън гимнастиката.

- Има ли нещо, което тя Ви е казала и сте очаквала да стане?

- Ами то вече стана. Каза ми, че ще бъда 25 години треньорка в гимнастиката.

- Получавала ли сте предложения за треньор в чужбина?

- Непрекъснато имам предложения. Зимата ще бъда в Япония, като през ноември ще изнeса семинар. Трябваше да отида в Сараево, но аз отказвах, защото искам, ако бъда треньор, да бъда в България.

- Направихте успешна трупа. Какво Ви предстои като представления?

- Трябва да подготвим 10-годишнината на сценична дейност на трупата. Навършихме я през май т.г. Ще празнуваме юбилея през декември. Гордея се, че съществува тази трупа, защото си мисля, че да направиш такава група, която е повече от 30 човека, 10 години да съществува, да дава продукция и да има успех, е героизъм. Идеите за годишнината са за три спектакъла. Не знам на кой ще се спрем. Първият спектакъл ще е на 20 август във Варна в Летния театър, а на 21 август сме в Самоков.