Неописуема радост! Говорят феновете на Лестър

Чудото е факт! Лестър сензационно, но напълно заслужено стана шампион на Англия. Лисиците удивиха целия свят с представянето си през сезона. Много поколения фенове на Лестър, които винаги са се молили отборът им да не изпадне от Висшата лига, дори не са мечтали за подобен успех. Много запалянковци признават, че триумфът на Лестър е променил живота им. Представяме ви някои от техните откровения.

Сорен Филипсон

"Живея в Швеция, но съм фен на Лестър от 1969 г., когато за пръв път видях отбора по телевизията. Когато популярният канал TIPSEXTRA започна да показва на живо английския шампионат, един от първите мачове беше Лестър - Кардиф. Хареса ми атакуващият стил на Лисиците и шумните запалянковци, затова станах техен фен. После в Швеция създадохме малък фенклуб от 14 членове и от 2001 г. всеки сезон посещаваме по един-два домакински мача на отбора. Дори Швеция може да изпита истинска любов към Лестър. В края на 70-те младеж от Гьотеборг разбива мотоциклета си недалеч от Лестър и постъпва в болница, а полицаят, който го закарва, го кани у дома си. Полицаят е фен на Лестър, и шведът също става привърженик на Лисиците. Помня два любими момента - спечелената Купа на лигата през 1997 и 2000 г. Както и изкачването във Висшата лига през 2014 г. - празнувахме цяла нощ в Лестър, където се запознах с Алън Йънг, Мази Изет, Стиви Уолш. Това, което се случи сега обаче, посмъртно не можех да си го представя. С всеки мач Лeстър все повече ме изненадваше - а когато надвихме Сити на "Етихад", разбрах, че всичко е възможно."

Анна Стед, преподавател

"Гледам мачовете на Лестър от 9 г. Дълги години си купувам абонамент за целия сезон, но такова нещо никога не съм виждала. Успехите на Лестър реално промениха живота ми. Започнах да живея от мач за мач. Всеки клубен рекорд се отбелязваше с шампанско, а рекордите бяха много, нали разбирате. От превъзбуда не можех да спя по цели нощи. Лестър промени не само мен, но и целия град. Моите студенти, които по-рано не проявяваха никакъв интерес към отбора, сега не говорят за нищо друго. Шампионската титла промени напълно възприятието на целия свят към Лестър. По-рано никой не познаваше този град, сега всички го знаят. Аз преживях много разочарования с Лестър, така че мисълта за титла изобщо не ми е минавала през главата. Можехме да мечтаем само за Купата на Англия. Но след равенството на Тотнъм с Уест Бромич (1:1) преживях един от най-емоционалните моменти в живота ми. Заплаках, защото разбрах: реално можем да станем шампиони - нужни са ни само 3 точки. До ден-днешен този факт ми се струва нереален. Приготвила съм шампионското шампанско и сме готови да се присъединим към Джейми Варди и най-големия купон в историята на Лестър."

Скот Дейвис

"Миналата година бях първият, продължил абонамента си за сезон 2015/16. Тогава мислех, че ще излетим от Премиър лийг, защото изоставахме на 7 т. от спасителното място. Въпреки това подкрепях отбора във всяка ситуация, независимо от проблемите. За продължаването на абонамента дори получих подарък златна фланелка с автографите на всички играчи от миналогодишния състав.  Това, което се случи по-натам, никой не можеше да си го представи. Започнах да вярвам в мечтата след триумфа като гост над Тотнъм през януари (1:0). Напрежението вече ми пречеше да получавам чисто удоволствие от играта. Преди последните кръгове куп фенове продадоха абонаментите си за 15 000 паунда. Аз не бих се разделил с него дори за 150 000! Този момент е по-ценен от парите. Аз съм на 35 г., викам за Лестър от 5-годишен, а този сезон ходих на 15 гостувания. Бях на нашите мачове на "Уембли", видях как се сражаваше Естебан Камбиасо и прекрасно помня най-скръбния момент в историята, когато излетяхме в трета дивизия през 2008 г. Тогава много плаках. И ето сега сме тук. След визитата на "Олд Трафорд" жена ми, която е лют фен на Бирмингам, направи няколко кекса с емблемата на Лестър. Този сезон тя се влюби в Лисиците."

Робърт Тонер

"Това е най-важният ден в живота ми. Чаках го 40 г., но и в най-смелите си мечти не можех да повярвам, че малкият Лестър ще сътвори невъзможното и ще надвие най-добрите клубове в Европа. Хора, които изобщо не се интересуват от футбол, сега умират за Лестър. Лично аз подарих на сина ми за рождения му ден възможността да бъде талисмана на Лестър. Цената за един ден е 600 паунда, но си заслужаваше. Споменът остава за цял живот..."

Ричард Уилсън, уличен художник, нарисувал Клаудио Раниери

"Този портрет е направен в Лестър, на Кейт стрийт. Реших да нарисувам Раниери след мача Лестър - Суонси (4:0). Това, което направиха Лисиците този сезон, е потресаващо! Не съм фен на тима, но съм много впечатлен и вдъхновен от техните постижения. Историята на Раниери и Лестър доказва, че абсолютно всичко е възможно - и не само във футбола. Работата над графитите отне 3 дни, което е два пъти повече от обичайното. Причината е, че се извървяха много хора, с които разговаряхме и се снимахме." 

Мишел Стратфорд, собственик на сладкарницата Planet Leicester Bakers, изпекла хляб в чест на Лестър

"Хлябът, наречен "Клаудио", омесихме през април - в подкрепа на Лестър и за събиране средства за благотворителност. Направен е от добро италианско брашно, с черен пипер и боровинки - за контролиране на емоциите по време на мача. Събрахме 120 паунда.  Аз дойдох в Лестър през 2002 г., но досега такова нещо не бях виждала: целият град е луд по футбола. Лестър живее достатъчно бедно, но тук по един интересен начин се смесват представители на различни националности от всички кътчета по света. Удивително място! През !Х и началото на ХХ в. тук се е развивало активно производство, изработвали се обувки, дрехи, но градът никога не е привличал внимание. Нещата се промениха, след като откриха останките на Ричард Трети - последния английски крал, загинал в бой. Центърът на Лестър стана по-привлекателен за все повече хора. Футболът помогна на Лестър да придобие ново лице. В началото хората потриваха невярващо очи, докато в Туитър се появи хаштаг #тованаистинасеслучва. Сега той е променен на #безстрашните".

7 дни спорт