Неманя Видич: Надявам се през следващите пет години да спечеля още повече трофеи в Юнайтед

Капитанът на Манчестър Юнайтед Неманя Видич даде обширно интервю пред официалния сайт на „червените дяволи". Пет години след като бе привлечен в редиците на един от най-големите отбори на планетата, сръбският нападател говори за своите първи стъпки на „Олд Трафорд", ролята си на капитан и безценният опит, който е придобил благодарение на многото страхотни футболисти, които притежава 18-кратният шампион на Англия. Sporta.bg ви предоставя цялото интервю на Неманя Видич...

- Когато дебютира срещу Блекбърн в двубой от Карлинг през януари 2006-а, вярваше ли, че пет години по-късно все още ще си тук и дори ще носиш капитанската лента на отбора?
- Честно казано, не. Не съм мислил в чак толкова далечна перспектива. Когато дойдох тук исках просто да играя и да се развивам - това бе моята основна цел. Всичко останало просто се случваше с времето. Щастливец съм, че съм заобиколен от толкова много изключителни играчи и страхотни треньори, намирам се в един от най-големите клубове и това ми помогна много. За мен е изключителна гордост да остана тук половин десетилетие и трябва да призная, че не усетих кога измина цялото това време. Наскоро ми се наложи да дам автограф върху една стара снимка - точно от следващия ден, след като бях дошъл в Манчестър. Косата ми бе по-дълга, изглеждах толкова различно. Показах я на Патрис Евра, с когото бяхме привлечени по едно и също време и му казах „Хей, Пат, виж колко сме остарели!". За щастие никой от нас не се чувства стар все още. Да си част от този клуб е фантастично и поглеждайки назад, ние постигаме много като екип. Надявам се да ни предстоят още по-големи успехи през следващите пет години.

- Имаш ли любим момент или мач като играч на Юнайтед?
- Имам много любими моменти. Триумфът в Москва, когато спечелихме Шампионската лига със сигурност е един от най-щастливите ми мигове. Трите поредни титли във Висшата лига също са уникално постижение, с което много се гордея, защото това е ужасно трудно надпревара. Състезаваш се цял сезон и трябва да си на топ ниво всяка седмица, така че когато накрая вдигнеш трофея чувството е невероятно.

- Как се промени като личност и като играч, откакто дойде в Манчестър?
Като личност... не знам, по-скоро съм си същия. Може би трябва да попитате семейството ми и близките ми. Колкото до играта ми на терена, очевидно съм се приспособил към новите условия тук в Англия, но като цяло не мисля, че има кой знае какво промяна в самата ми нагласа. Изпитвам същия глад да бъда на терена, да се развивам и да печеля трофеи.

- Как успяваш да поддържаш такова високо ниво толкова много години, как се постига това постоянство?
Мисля, че дойдох на правилното място в правилното за мен време. Бях на 24 години когато се присъединих към клуба, а това е много ключов момент от живота на един футболист. Имах щастието да бъда заобиколен от страхотни професионалист, хора с огромен опит, които ми помогнаха ужасно много в развитието. Знаех, че трябва да се адаптирам бързо и работих много усърдно върху себе си всеки ден - както върху физиката, така и върху психиката си. Мисля, че в Манчестър Юнайтед имаш шанса да подобриш себе си повече от където и да било другаде. Страхотната база, съотборниците и треньорите и най-вече неизмеримият ентусиазъм на мениджърът са от особено значение. Ако съчетаеш това с много работа на тренировките резултатите няма как да закъснеят.

- Поставил ли си си определени лични цели за следващите няколко сезона?
- Нямам конкретни цели, както вече казах, просто се надявам да продължим да постигаме успехи, както съумявахме да го правим през последните няколко години. Вече съм един от най-опитните играчи в отбора и тази роля определено ми допада. Все още изпитвам огромен глад да печеля и да подобрявам качествата си, а освен това съм амбициран да помагам и на младите играчи в тима. Начинът, по който играя и тренирам трябва да им служи за пример. Аз самият бях част от това нещо, което пристигнах тук и наблюдавах футболисти като Райън Гигс, Пол Скоулс, Гари Невил, Рио Фърдинанд и Едвин ван дер Сар. Сега искам да правя същото за по-новите момчета.

- В личен план доволен ли си от ролята си на капитан?
- Преди всичко съм изключително горд. За мен това решение на мениджъра бе малко изненадващо, въпреки че имах на сметката си няколко епизодични изяви с капитанската лента. Един ден сър Алекс просто дойде при мен и ми каза, че има нужда от някой, който ще бъде максимално често на терена, тъй като Гари, Райън и Рио имаха проблеми с контузии и не можехме да разчитаме на тях във всяка среща. Осъзнавам каква чест е това и наистина се наслаждавам на ролята си. Самата лента не променя нищо в спортно-технически план, но трябва да подхождаш още по-отговорно към своите задължения. Трябва да внимаваш как се държиш извън терена, как тренираш и какво правиш на игрището, защото всяко твое действие ще бъде пример за останалите.

- Да разбираме ли, че лентата не ти тежи и не те кара да чувстваш по различен начин, излизайки на терена?
- Да, така смятам. Очевидно към задълженията ти се прибавя това да излезеш първи и да хвърлиш монетата преди началото на мача, но от гледната точка на играта ми не мисля, че нещо се е променило. Винаги съм комуникирал активно с моите съотборници, когато съм на терена, защото това така или иначе е задължително за един централен бранител, без значение дали той е капитан или не. Гледам да не мисля за лентата когато играя, а просто да остана съсредоточен върху това да дам най-доброто от себе си, точно както винаги съм правил.

- Когато човек погледне към състава на Юнайтед и види с какви лидери разполага тимът, сигурно не е чак толкова трудно да бъдеш капитан...
Да, определено. Притежаваме толкова много лидери тук - играчи като Рио, Гари, Гигси, Сколси и Едвин са фантастичен пример. Начинът, по който помагат на останалите играчи е наистина страхотен. Най-впечатляваща е тяхната мотивация за още и още успехи, въпреки че са постигнали толкова много в своите знаменити кариери. Както вече отбелязах, техният пример те кара и ти да искаш да помагаш на по-младите от теб по същия начин.

- Ти си бил капитан и на Цървена Звезда, а също така и на националния отбор на Сърбия. Това помогна ли ти да се справиш по-добре с новата задача?
- Смятам, че всичко е въпрос на манталитет и начин на мислене. Смея да твърдя, че през цялата си кариера съм притежават манталитет на победител. Той бе зароден в мен още докато бях играч на Звезда, точно както играчите прекарали целия си живот в Юнайтед сякаш са родени с него, така че това определено ми помогна. Да бъда капитан не е нещо, което съм си поставял за цел, след като дойдох в Манчестър. Вече обясних, че подписвайки с „червените дяволи" просто исках да играя и да се развивам. Всичко останало - трофеите, личните награди и постижения, както и капитанската лента се случиха след това и са следствие от работата ми. Горд съм заради тях, но най-важното си остава психическата издръжливост и манталитетът. Независимо дали си капитан или не, всички играчи тук имат големи отговорности и трябва всяка седмица да представят на нивото, което изискват от нас треньорите, мениджърът и феновете.

- Заформихте страхотно разбирателство с Рио Фърдинанд през последните сезони. Той ли е най-добрият партньор, който си имал в своята кариера?
- Със сигурност. Освен него трябва да посоча и Младен Кръстаич, с когото имаме страхотно разбирателство в сръбския национален тим. Не искам да обидя никой друг, с когото съм играл в центъра на отбраната, но определено с тях двамата имам най-добро разбирателство и са ми помогнали най-много в моето развитие.