Не, така не става!

Вчера Ботев уволни Ферарио Спасов. Опитният специалист стана десетата жертва на треньорската жътва през тази футболна есен в родния шампионат. Колкото и да сме свикнали на честите треньорски смени у нас, цифрата звучи стряскащо, а по всичко изглежда, че треньорската професия е една от най-несигурните у нас.

Нормално е да се запитаме какъв е смисълът на едно треньорско назначение, ако конкретният специалист не получи необходимия кредит на доверие и спокойствие да работи. При опит да сравним А група с големите шампионати в Европа, ще видим, че за същото време в английската Висша лига едва двама мениджъри са изгубили своята работа. Толкова са уволнените наставници и в Германия и Испания, четирима специалисти са изгубили работата си на Апенините и само един във Франция.

Честите треньорски смени са патент основно на Балканите и в Източна Европа, и това показва защо футболът в тази част на континента изостава толкова. За обратен пример е достатъчно да вземем най-проспериращия тим от нашата черга в последните години - БАТЕ Борисов, където успехите безусловно се дължат на дългогодишната работа на Виктор Гончаренко и екипа му.

У нас често уволненията са прибързани и необясними, а случаят с Ферарио Спасов е най-пресният и същевременно най-точният пример. Бившият наставник на Литекс и ЦСКА изведе Ботев до пето място в таблицата след преполовяването на кампанията в А група, само на точка „армейците" и ловчанлии, които разделят трета и четвърта позиция. В по-голямата част от есента жълто-черните играха приличен футбол, разочароваха доста от водещите клубове, в това число Литекс и ЦСКА и ако не бяха някои съдийски грешки в двубоя с Лудогорец, нямаше да го изгубят.

Наистина в края на полусезона Ботев забуксува, направи някои грешни стъпки, почти се лиши от шансове да продължи за Купата на България след поражението от Славия и може би разочарова като не победи Локомотив в дербито на Пловдив, но този отбор само преди три години представляваше една разпасана италианска команда, която впоследствие бе запратена в небитието. Сега клубът отново се намира там, където му е мястото и Ферарио безспорно има заслуга за това. Но ръководителите на Ботев изглежда са по-нетърпеливи и от Роман Абрамович.

Емил Велев е най-успешният треньор на Локомотив (Пд) от Едуард Ераносян насам, но бе натирен от Веселин Марешки

Малък е кредитът на доверие и към останалите ни специалисти. Емил Велев бе натирен от Локомотив Пловдив, въпреки че класира „смърфовете" в Европа, а тимът до последно се бореше за челните позиции в А група през миналия сезон. Велев имаше желание да продължи работата си в клуба, въпреки кризата, която се разрази през лятото там и факта, че отборът на няколко пъти се разпадаше и той бе принуден да гради на практика нов състав в движение. Още в началото на работата си в софийския Локомотив последният треньор направил Левски шампион успя да демонстрира възможностите си. Ще видим колко време ще му дадат и там.

Мартин Кушев също бе окуражен от Венци Стефанов да окачи бутонките през лятото на 2011 година, за да поведе Славия към бъдещи успехи. Година и половина по-късно доверието бе снето. Такъв период от време по българските стандарти не изглежда малко, но е ясно, че е недостатъчен, за да се изгради качествен отбор и то от млад, прохождащ специалист.

Най-новото попълнение на Славия Дайсуке Мацуи нямаше възможността да работи дълго с Мартин Кушев

Хитът Пирин (Гоце Делчев) изгуби наставника си още след първия кръг и то след дебютна победа в елитния футбол. Ботев (Враца) също скоростно се раздели с италианския спец Джолиано Сондзони, за да върне Тони Здравков, който пък бе уволнен при странни обстоятелства, въпреки че през миналата година спаси врачани от завръщане в Б група. Най-фрапантно обаче бе в Етър, където Цанко Цветанов бе уволняван и връщан три пъти в рамките на няколко седмици, докато в крайна сметка на неговото място не застана Сердар Даят. Всичко това звучи доста, ама доста несериозно за която и да е елитна футболна дивизия.

В списъка трябва да добавим още Стефан Генов и Ивко Ганчев, които напуснаха съответно Черно море и Берое, но представянето на двата тима не се подобри и след техните смени. Тони Велков и Стойчо Стоев също не изкараха до край есенния дял на шампионата, въпреки доказаните си качества.

Показателно за доверието към родните специалисти са коментарите относно малцината, които все още са на своите постове. Стойчо Младенов перманентно е спряган за уволнение от ЦСКА, въпреки че без него не е ясно къде щеше да се намира клубът в конкретната ситуация. Илиан Илиев е считан от някои за прекалено страхлив да води Левски, но с него начело „сините" направиха най-силния си старт на сезона от шест години насам, въпреки че изгубиха двубоите с ЦСКА и Лудогорец.

Въпреки големите успехи в последните две години и Ивайло Петев не може да е спокоен за поста си

Наставникът на шампионите Ивайло Петев моментално бе нарочен за гонене след първите грешни стъпки, както впрочем стана и миналата година. Той обаче показа, че може да работи успешно и под напрежение. Същото се отнася и за Христо Стоичков, който с уж скромния потенциал на Литекс, всъщност показа пътя, по който всички трябва да поемат.

Резултатите от честата смяна на наставници и основни футболисти ги виждаме най-добре още през лятото, когато започнат двубоите в Европа, а плановете за изграждане на боеспособни тимове със собствен стил на игра, обикновено остават само на думи. Така няма да стане.

Божидар Азманов, Sporta.bg