Не мъже, а големи, Български герои - 2013 и "лъвовете" (част I)

Българският национален отбор по волейбол. Тези няколко думи ме карат да настръхвам почти всеки път, защото зад тези думи стои най-добрият колектив в родния спорт. Колектив, от когото мнозина останаха недоволни през 2013, защото “пак“ били четвърти. Но на фона на тези “мнозина“ са милиони, за които лятото и есента на 2013 година отново бяха изпълнени с безспирни волейболни емоции и някои от най-добрите мачове, които изобщо се случиха през годината.

Но как премина годината на националите? Спомням си, че надеждата беше, че Матей Казийски ще се присъедини към състава на Камило Плачи, но малка България за втори пореден път остана без един от най-добрите волейболисти на планетата. Нека за 2014 година си пожелаем той да се завърне, пък ако не... и без него националният отбор е сред топ отборите в света.

Андрей Жеков също нямаше как да играе, след като се отказа от волейбола, а мнозина специалисти побързаха да отпишат “лъвовете“ от двата най-важни турнира през годината – Световната лига и Европейското първенство по волейбол в Дания и Полша. Съставът бил неопитен, Плачи не бил точният треньор, липсвало лидер и какво ли още не. Нищо, че през 2012 България със същия състав стигна до 4-ото място на Олимпиадата в Лондон. Беше направен дори опит да се внедри напрежение в отбора, след като Плачи замени на поста начело на отбора Найден Найденов. Това обаче не се получи, а много хора останаха много изненадани.

Световната лига беше първото препятствие за отбора, а той беше лишен от Николай Николов и Теодор Тодоров, които заради контузии изпуснаха почти цялото волейболно лято. Въпреки всички проблеми, мачовете на България почнаха с прекрасен обрат от 1:2 до 3:2 над Франция, и то като гост. Последва убедително 3:0, а след това две лесни домакински победи над Аржентина с по 3:0 и 3:1. Перфектен старт и тежко гостуване в САЩ.

Първият двубой беше убийствен - “лъвовете“ все още не се бяха аклиматизирали, а домакините изиграха може би най-силния си мач в групата. България падна с 0:3, а още на следващия ден двата отбора трябваше отново да се изправят един срещу друг. Именно това беше един от ключовите мачове на Камило Плачи и компания, които надиграха по всеки параграф “янките“, печелейки мача с 3:1. Освен обичайно заподозрения Цветан Соколов, отлични мачове записаха Гоцев и Йосифов на блокада, което беше ключът към успеха.

Дойде време и за абсолютния фаворит Бразилия, който успя да ни победи на два пъти с по 3:1, но тези загуби, колкото и неприятни, бяха очаквани, а мачът на живота бе на 12-и юли, когато в София трябваше да гостува Полша.

Именно срещу един от най-големите ни противници в света на волейбола българските “лъвове“ изиграха най-силните си двубои, като този на 12-и юли беше като по учебник. Бартош Курек нямаше представа как да пробие блокадата, а посрещането на поляците беше тотално разбито от непредсказуемия сервис, който изпълняваше българският тим под вещите напътствия на големия ум зад силната ни игра – Камило Плачи. В срещата нямаше оспорван момент, а миналогодишният победител в Световната лига беше изхвърлен от надпреварата с гръмко 3:0 във Варна пред публиката в морската столица, която беше зажадняла за класен волейбол и го получи. Феновете се отблагодариха във всяка една секунда, като в залата се вдигаше шум, който не се чува дори по залите в Полша, които се пукат по шевовете за всеки мач. Просто невероятно....

За финал България осъществи един от най-паметните обрати в истроията си, след като позволи на „дружина полска“ да дръпне с 0:2 в мача без значение, но на крилете на варненската публика Соколов и компания пратиха у дома Курек и компания без спечелен мач във Варна – 3:2 и пирова победа за родните герои.

Така се стигна до пътуването в Аржентина, което, за съжаление, отново не ни донесе така бленувания медал, но затвърди впечатлението, че България е сред най-добрите отбори в света. Да, Бългрия успя да победи само домакините в първия мач след 3:1, но много грешки във втората среща срещу Италия прати “лъвовете“ срещу Бразилия.

“Селесао“ направи изключителен мач, но въпреки това България успя да вземе гейм и имаше своите шансове, но в най-важните моменти атаката на родния отбор, и най-вече на Соколов, изневери – мач за третото място. Отново срещу Италия. Този двубой до ден днешен ми е останал в главата, защото България почна вихрено и попиля своя съперник, но след това нашият състав допусна да бъде изнервен от хитрите италианци за 1:2 тяхна полза. Отчаян щурм доведе нещата на до 2:2 и тайбрек, в който обаче Ветори беше безпогрешен в атака, а България не издържа психически – загуба и 4-о място за родните национали.

Може би имаше разочарование от пропуснатия медал, но не и от представянето на националите. Те се бориха точно като такива, каквито са – герои. На пук на отсъстващите, на пук на контузените, на пук на критиците и “специалистите“. Този колектив отново се внедри в елита и всички научиха, че трябва да се съобразяват с българския лъв!

Последва кратка почивка, в която националите трябваше да се възстановят и да се подготвят за голямото събитие на лятото – Европейското първенство! Обзора на Sporta.bg може да прочетете утре, 26-и декември, във втората част на анализа “Не мъже, а големи, Български герои!“.