След изиграването на осминафиналните срещи от Световното първенство 2014 в Бразилия е време да погледнем назад към най-интересните моменти от шампионата досега.
Красиви голове, противоречиви моменти, индивидуални проблясъци и вътрешноотборни скандали – това Световно се очертава като най-интригуващото от много години насам.
Анализаторският екип на ESPN ни превежда през десетте най-добри момента от първенството досега.
Ето и целият материал от ESPN:
Неймар започва партито
Бразилия е мястото, където неработещите неща по някакъв начин сработват. Посетилите Световното първенство ще усетят объркване, докато служителите в хотела или на летището гледат празно, но в крайна сметка всичко ще сработи добре.
Изглежда така работи и националният отбор на Бразилия. Мачът на откриването срещу Хърватия, в който „селесао“ стартира лошо, бе предшестван от церемония, поставяща нови нива на аматьорство. Бяха нужни два гола на Неймар, за да бъде изкаран отборът от калта, и с това беше зададена схемата на развитие на мачовете им за остатъка от шампионата.
Ван Перси торпилира Испания
Най-добрият гол на първенството бе отбелязан едва през втория му следобед. Това бе също моментът, в който кашкавалените пръсти на вече бившите шампиони започнаха да изпускат купата. Диагоналната топка на Дейли Блинд бе страхотна, Икер Касияс бе хванат в крачка, и Ван Перси пресъздаде „Летящия холандец“ с летежното време на олимпийски гимнастик.
Испанците бяха повели чрез дузпата на Шаби Алонсо и тъкмо нагласяха темпото на игра по свой вкус, когато голът на РвП прониза тънката защитна преграда. Холандия победи с 5:1 – най-тежката загуба за действащ шампион в историята. Испанците щяха да издържат само още 90 минути.
Задникът Пепе
Срещата на Португалия с Германия в Салвадор бе един от най-очакваните мачове в груповата фаза. От португалците се очакваше да играят по-добре отколкото в действителност играха, въпреки че проблемите с контузия на Кристиано Роналдо отслабиха шансовете им.
Но те вече изоставаха с 0:2, преди Пепе да си изпроси изгонване. Нямаше съмнения относно идентичността на жертвата. Слабо извинение за удар с глава по Томас Мюлер – по-скоро притискане на потна коса към лицето на германеца, и отборът на Пепе бе победен. Допускането на нови два гола означаваше, че португалците трябваше да играят на гоненица, която трудно щяха да спечелят.
Последният екшън герой
Джон Брукс – роден в Германия, израсъл в Германия, и играещ за германски треньор, но изцяло американски герой, който осигури момент, достоен за сравнение с победния гол на Лендън Донован срещу Алжир преди 4 години.
Ганайците притискаха Съединените щати след гола на Клинт Демпси в първата минута. След гола на Андре Аю изглежда имаше само един победител, но вместо това центрирането от корнер на Греъм Зуси намери Брукс. Неговият гол с глава погреба призрака на Гана, които тормозеха Америка през 2006 и 2010 година. Радостта на Брукс продължи толкова дълго, че неговите съотборници го оставиха сам да си празнува.
Няма бъдеще в мечтите на Англия
Загубата срещу Италия в Манаус бе приета от английските медии със странно задоволство. Момчетата бяха играли атакуващ футбол и бяха загинали достойно.
Следващият мач в Сао Пауло завърши при същия резултат, но бе посрещнат с познатото неверие и раздразнение. Последваха „Вечните хитове“ на английските провали на международната сцена. Срещу слабия отбор на Уругвай англичаните играха като отбор в предучилищна възраст. Звездите на Премиършип приличаха на пилци, докато играещият въпреки болката Луис Суарес отбеляза и двата гола и показа на всички колко е доволен от това.
Клозе, човекът – история
Ако на това Световно първенство му липсва нещо, то това е класически сблъсък, въпреки че груповата фаза осигури достоен кандидат при равенството на Германия с Гана във Форталеза – мач, който съдържаше в себе си и късче история.
Мирослав Клозе, от малко разстояние, отбеляза своя гол номер 15 на Световни финали, с което изравни и рекорда на Роналдо, и самия мач. Тъжно е, че кампанията на Гана ще се запомни само с множеството парични и личностни скандали, след като африканците участваха дейно в този атрактивен мач. Андре Аю и Асамоа Гиан бутнаха Германия по пътя към катастрофа, преди старият майстор да се появи и да предотврати случването на най-лошото.
Срамът на Суарес
Когато всички си прекарват добре, винаги се появява някой, който да развали купона. Не е изненадващо, че този някой е Луис Суарес, Не трябваше ли той да е нов човек? Симулирането на болки в зъбите със сигурност е нещо ново. Реакциите след това варираха от голямо забавление до разяреност, докато отказът на Суарес да признае, че е ухапал Джорджо Киелини, не показа, че цял Уругвай лъже в полза на нападателя – включително и президентът на страната.
А за да се подиграе с тях, след това Суарес призна злодеянието си, по този начин следвайки схемата на предишните си грозни постъпки. От Барселона изразиха публично одобрението си за извинението на Суарес, което е доста удобно.
Аве, Сезаре
В едно време, в което спортната психология е на мода, роненето на сълзи преди изпълнение на дузпи все още не е навлязло в широка употреба. И все пак Жулио Сезар, също напрегнат (както всички останали) от мачът на Бразилия с Чили, не се опита да спре сълзите. Като цяло домакините хлипат през цялото първенство. Засега това върши работа.
Сезар, за разлика от петимата играчи, които изпуснаха нервите си и дузпите си, се стегна. Той отърва другарите си Хълк и Вилиан от болка за цял живот, след като пази вратата си доста добре и надигра психически Гонзало Хара при десетата дузпа.
Булевардите на Америка
Шампионатът в Бразилия е триумфът на цяла Америка, но Коста Рика е отборът, развяващ знамето на КОНКАКАФ. Победили вече Уругвай и Италия, те навлязоха в непознати води след победата над Гърция – отбор, изпълнил задачата си на мразен дразнител. Вратарят Кейлор Навас беше героят и в продълженията, и при дузпите. Ударът на Теофанис Гекас бе добре спасен.
Отборът на САЩ игра впечатляващо, преди да се предаде в ръцете на Белгия. Ами свободният удар, който можеше да доведе до 2:2? Ами моментът на Крис Вондоловски? Независимо от крайния резултат, САЩ си спечели световен футболен респект.
Шапки долу пред Ерера
Открояващата се фигура на това Световно първенство е Мигел Ерера от Мексико, който едва не се превърна в първия треньор в историята на шампионата, взривил се вътрешно. Той тормозеше съдиите, прегръщаше играчите, и като цяло беше по-интересен от самия футбол.
За съжаление на телевизионните режисьори мексиканците загубиха на осминафинал за шести пореден път. Отборът на Ерера водеше на Холандия, преди изравнителната ракета на Уесли Снайдер да предопредели мексиканското отпадане. Ерера, който получава най-малко пари от всички треньори на Световното първенство, се сбогува с шампионата с някои тежки думи за Ариен Робен и някои типични театралности.
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ