На зобещите с допинг не се прощава никога

Американците са горд народ, който обича да боготвори спортните си постижения и особено великите си спортисти. Олимпийските шампиони от САЩ са национални герои, с изключение на един от Атина през 2004-та година.

Джъстин Гатлин спечели златен медал на 100 метра в гръцката столица, и то две години след като бе изтърпял 12-месечно наказание за положителен допинг тест от 2001-ва. През 2006-та спринтьорът отново бе уличен в употреба на забранени стимуланти, като този път бе наказан за две години.

Вече четири сезона изминаха откакто Гатлин се завърна на пистата, но оттогава продължава да е олицетворение на шампиона, който лъже, а не на заслужилия слава и почести олимпиец. Не само в САЩ не обичат да говорят за титлата си в мъжкия спринт на 100 метра, въпреки че тя е последната им в тази дисциплина по лека атлетика, защото оттогава има само един господар на пистата – Юсейн Болт.

Тайсън Гей – големият американски опонент на Болт – го победи единствено на Световното първенство в Осака през 2007-ма, когато Гръмотевицата е 21-годишен дебютант. Въпреки че Гей оттам нататък гледа единствено гърба на Болт в големите турнири, американците го награждаваха с далеч повече любов и внимание, отколкото последния си олимпийски шампион в спринта – Гатлин.

Поне до средата на 2013-та година, когато и Гей бе уличен в употреба на допинг и спрян от участие на Световното първенство в Москва. Тогава САЩ остана с Гатлин като единствен претендент за медалите и той все пак спечели сребро, макар и в отсъствието не само на Гей, но и на Йохан Блейк.

През 2014-та година Гатлин безспорно бе най-добрият в мъжкия спринт, защото Болт направи само два старта, предвид факта, че нямаше големи международни турнири, в които да участват атлетите извън Европа.

Цели шест от най-добрите времена в спринтовете на 100 метра през 2014-та бяха записани от Гатлин, включително водещият резултат за сезона – 9.77 секунди. Изненадващо обаче най-добрият през годината в една от най-гледаните (ако не най-гледаната) лекоатлетически дисциплини не фигурира в топ 3 на номинираните за Атлет номер 1 през 2014-та в списъка на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ).

Олимпийският шампион в хвърляне на диск – Роберт Хартинг – дори пожела да бъде изваден от десетте предложения за най-добър атлет (от които в последствие се избират тримата финалисти) като протест срещу включването на Гатлин. Причината – американецът два пъти доказано е използвал допинг в кариерата си.

За да избегне допълнително напрежение или „лош медиен отзвук“, ИААФ не включи Гатлин сред тримата финалисти за приза. В САЩ никой не протестира, защото още феновете се срамуват от последния си олимпийски шампион в най-обичаната лекоатлетическа дисциплина.