На Данчо Тодоров ще му е най-тежко срещу ЦСКА

Днешният финал ще бъде no-специален за бранителя на Монтана Йордан Тодоров. 34-го-дишният защитник из­кара близо 7 години в ЦСКА и никога не е крил, че е фен на тима. В ка­риерата си той е запи­сал 183 срещи за черве­ните в А група, в които има 25 попадения.

"Тема Спорт" разговаря с дес­ния бек относно двубоя, престоя му на "Армия­та" и бъдещето на Мон­тана. Той говори и за бившия си съотборник в ЦСКА Христо Янев, кой­то в момента води от­бора.

-Данчо, днес за пeти път ще излезеш на финал за Ку­пата на България. Единстве­ният, в който успя да спечелиш, бе преди точно десет години с екипа на ЦСКА, а в другите записа загуби (2004 и 2005 с ЦСКА и 2012 с Локо Пд). Ще може ли Монтана да поднесе сензацията и да спечели срещу армейците?

- Надявам се на първо мя­сто двубоят да отговори на очакванията на феновете и да стане интригуващ сблъсък. Дано покажем добро лице, пък нека спечелипо-сил­ният. Щом и двата отбора сме стигнали дотук, значи сме го заслужили с представя­нето си.

Нашият път до фи­нала бе доста труден. На по­луфиналите трябваше да се изправим срещу Литекс, кой­то имаше големи амбиции даспечели трофея, а преди то­ва отстранихме Локомотив Пловдив и Локо Горна Оряхо­вица.

В първия мач с оранже­вите показахме бърз футбол и се възползвахме добре от ситуациите си, не допуснах­ме гол и това бе плюс преди реванша. В ответната сре­ща обаче бяхме колебливи и до последно нещата бяха отворени, но издържахме.

Важно е, че изпълнихме цел­та си и се класирахме на фи­нала. Мисля, че финалът е 50 на 50. ЦСКА си е ЦСКА. Но няма изявен фаворит. В крайна сметка, който е е по-концентриран в ключовите моменти, ще спечели трофея. Нямаме друга алтернатива, освен да излезем и да се борим за купата. Не бива да се притесняваме от възможностите да загубим.

- Ще се опитате ли да надиграете, да излъжете ЦСКА?

- Все си мисля, че ще се получи отворен и интересен мач. Прав си, че в подобни срещи се получава надлъгване и всяка една грешка може да е фатална. Трябва да бъдем по-търпеливи. Хората, които очакват да се получи лек мач, се лъжат жестоко.

Няма да е никак лесно нито за нас, нито за ЦСКА.

- Последният трофей в ка­риерата ти е с ЦСКА. Преди години имаше възможност да вземеш купата с Локо Пд, но падна от Лудогорец във финала. Това ли се очер­тава да е най-тежкият мач в  кариерата ти?

- Първо за мача с Лудого­рец - в него играх точно 4 ми­нути и нямаше как да помог­на на отбора ми. Истината е, че срещу ЦСКА ще изляза със смесени чувства. Това ще бъде най-тежкият мач в ка­риерата ми. Не съм забравил какво направи клубът за мен.

На "Армията" се изградих ка­то човек, като футболист, клубът ми даде всичко. Зато­ва винаги ми е било трудно, когато трябва да се изправя срещу ЦСКА, та какво остава за финал. Знаете, че в момен­та защитавам цветовете на Монтана и ще направя всичко възможно, за да помогна на настоящия си клуб.

Оча­квам стадион "Ва­сил Левски" да е пъ­лен, защото хората вярват на този ЦСКА и  ще направят всичко възмож­но да дадат криле на мом­четата да спечелят. Говорих си с някои мои колеги, че ще видят какво е подкрепа и какво е обич  към отбора на сърцето. За­това този фи­нал ще е голямо изживяване за фут­болистите в червено. Те трябва да се радват, че получават тази възмож­ност.

- За никого не е тайна, че си цесекар. От психологиче­ска гледна точка нагласи ли се вече за двубоя и как оча­кваш да те посрещнат фе­новете?

- Няма да ви лъжа - дори да съм доста опитен, винаги ми е трудно. Като наближи ма­чът, ще забравя за два часа, че обичам ЦСКА, а след като всичко свърши, отново ще го подкрепям, защото това е отборът на сърцето ми.

Без­крайно щастлив съм, че съм имал възможността да играя в този велик клуб. Колкото до това как ще ме посрещнат феновете - най-важното е, че ЦСКА е жив и прави всичко възможно да оцелее, а това какво ще е отношение­то на привържениците към мен не е от значение. Нека подкрепят отбора и футбо­листите.

Те винаги трябва да знаят, че съм давал мило и драго за ЦСКА и винаги ще ги обичам и ще казвам, че са но­мер 1, защото съм го изпи­тал. На всички е ясно, че ЦСКА трябва да е в А група и се надявам скоро ръководни­те органи да намерят начин това да стане.

- Кой от финалите, в кои­то си участвал, беше най-труден и все още те е яд, че не се е развил по-друг на­чин?

- Може би финалът, в кой­то с ЦСКА се изправихме сре­щу Литекс през 2004 година и загубихме след изпълнение на дуз­пи. Изпуснахме  нелепо трофея, а се виждах­ме победители. Честно ка­зано, от развитието на двубоя не се забелязваше как оранжевите могат да спечелят.

Но се стигна до едно центрираране, при което Мурад Хидиуед вкара. После при наказателните удари бяхме на косъм да спечелим, но злощастно загубих­ме и се простихме с трофей, който беше в ръцете ни. Но за съ­жаление, това е футболът.

Може би най-лесният ни финал пък беше този с Черно море през 2006  година.  He искам да обиждам   варненци, но нямаше как да ни победят, защото това бе  най-добрият  отбор на ЦСКА от новия век.

- Изкара близо седем годи­ни на "Армията", след като бе привлечен от Черномо­рец. Как се стигна до тран­сфера ти?

- Имах невероятния шанс да заиграя в ЦСКА. Първите хора, които ми подадоха ръ­ка, бяха треньорът Стойчо Младенов, който видя нещо в мен и винаги е вярвал във възможностите ми. Може би съм заслужил доверието му с представянето си в предиш­ните ми от­бори.

Ще съм благодарен, докато съм жив,  че ме взе в ЦСКА. След то­ва съм бла­годарен на моите колеги Емил Гъргоров, който беше до мен всеки Божи ден и ми помагаше в трудните моменти, Христо Янев също и много други момчета, с които играх.

Отноше­нията, които изградих с тях, и престоят ми на "Армията" бяха нещо из­ключително значимо за мен. Имах и лоши момен­ти, но знаете, че кариера­та не винаги може да върви само нагоре. Може би и аз не съм бил прав в някои ситуа­ции, но всичко ми е ценно от престоя в ЦСКА.

- Какво не успя да постиг­неш в ЦСКА?

- (Въздъхва) Може би да остана още седем години. Ед­но от най-тежките решения в живота ми бе да си тръгна от "Армията" през 2009 годи­на. Но имаше много голямо напрежение и всичко, което се случваше, бе свързано с мо­ето име, но това бе нормал­но, никога не съм бягал от отговорност.

Може би взех грешно решение, но може би бе за благото на клуба, да си тръгна. Само аз знам какво изпитах при тази раздяла.

- Очакваше ли бившият ти съотборник Христо Янев да стане треньор и какво ми­слиш за направеното от не­го досега с ЦСКА?

- Христо е невероятен чо­век и мой добър приятел. Той е дал много за ЦСКА и знае какво значи този клуб. Не съм очаквал, че един ден ще за­стане начело на отбора, но футболът е изпълнен с изнена­ди. Може би и той не си е меч­тал всичко да се нареди тол­кова добре.

Но мисля, че Христо си върши пер­фектно работата и трябва да го поздравим как­то него, така и всички ръководи­тели   в клуба.

- Готов ли е Монтана да играе в евро турнирите?

- Първо тряб­ва да спечелим финала, за да ми­слим за нещо в Ев­ропа. Но за там трябва да си под­готвен, защото ни­вото е различно. И на Запад се случва отбори да играят бараж и да участват в Европа. Така че няма да е пре­цедент, ако стане.

- В последния кръг паднахте от Пирин и ще играете ба­раж за оставане в А група срещу Поморие. Ще останеш ли в клуба, ако изпаднете и обръщаш ли внимание на то­ва, че скоро може да запи­шеш мач номер 400 в елита?

- Загубихме един от най-важ­ните си мачове. Но може да се реваншираме на баража, кой­то ни чака. Няма смисъл да се връщаме назад, защото нищо не може да променим. Със си­гурност бъдещето ми зависи от това къде ще играе Мон­тана. Аз обаче съм убеден, че ще останем в елита. Бара­жът е дори по-важен от фи­нала.

Относно мач номер 400 - въобще не обръщам внима­ние колко са. Това не е важно в момента. Аз докато мога, ще играя.