Миодраг Пантелич: Левски е най-хубавият ми спомен

Миодраг Пантелич (36), също като Георги Иванов-Гонзо, бе футболист, а след това стана спортен директор. Гонзо в Левски, а Пантелич - във Войводина. Само че Иванов вече е и треньор, докато сърбинът все още не се е нагърбил с този пост. От Пантелич зависят много неща в клуба от Нови Сад. Той отговаря за школата, за интеграцията на младите футболисти, за привличането на новите. За последно той участва при подписването на договора с Адамс от втория отбор на Атлетико (Мадрид). Ганаецът влезе през второто полувреме на контролата със Славия (2:4). Пантелич пък бе на трибуните и даде интервю за "7 дни спорт".

- Миодраг, феновете не само в България ви познават като футболист. Но вече имате нова функция. Кое е по-лесно - да играете или да управлявате?
- Като си футболист, си мислиш, че е много трудно, защото има много лагери, малко почивка, тежки тренировки, мачове. Но като пирключиш кариерата си и са захванеш с нещо друго, както е в моя случай, разбираш, че си бъркал. Много по-лесно е да си футболист, отколкото директор.
Сега имам много отговорности
много неща зависят от мен. Важни неща, от които зависи доброто представяне на клуба.
- В какво точно се състоят функциите ви?
- Много са, но са свързани главно с младите играчи. Когато се върнах от чужбина, продължих да играя за родния си клуб. През изминалото лято прекратих кариерата си, получих предложение да остана на работа и с удоволствие приех.
- Това ли е вашето призвание?
- За момента съм на тази длъжност, но искам да бъда треньор. И това ще стане един ден. Сега стоя отстрани, гледам и се уча. Треньорът е близо до футбола, а аз обичам футбола.
- Каква е политиката на Войводина?
- Тя е една и съща от доста години. Нашият клуб създава футболисти, те играят и след това ги продаваме. Тази формула е икономически много изгодна. Имаме от 7 до 10 футболисти, които са от нашата школа. Този сезон не прави изключение. Имаме футболисти във всички юношески селекции, както и в младежкия национален отбор.
- Как оценявате кариерата си, като погледнете назад?
- Много съм доволен. Играх в големи отбори в Сърбия, България и Китай. Футболът ми даде много емоции, научи ме на много неща. Спортът, като цяло, изгражда характера, прави те силен, дава ти
желание да се бориш и побеждаваш
- С какво ще запомните престоя си в Левски?
- По това време отборът беше много силен, беше на върха в България. Изиграхме добри мачове, станахме два пъти шампиони, спечелихме и Купата на България. Едни от най-хубавите ми спомени, свързани с футбола, са точно в Левски.
- Кой мач със синия екип няма да забравите?
- Това са всички мачове срещу ЦСКА. В двете години, в които аз бях в София, имахме тотално преимущество над този съперник. Играехме силно и биехме. Но най-ярки са спомените от финала за купата. Падахме с 0:1, а накрая бихме 3:1. Това бе един от силните ми мачове за Левски. Същото важи и за срещите с Брьондби в Европа.
- А кой мач искате да забравите?
- Този срещу Галатасарай за влизане в Шампионската лига. В първия мач завършихме 1:1, емоциите бяха големи, очакванията също бяха големи. Феновете вярваха, че ще успеем, но не стана. След мача бях много разочарован.
- А мачът с Щурм на стадион "Васил Левски"?
- И той беше голямо разочарование, но по-важният мач беше срещу Галатасарай. Бяхме по-добрият отбор от Щурм, но отпаднахме след дузпи. Докато срещу турците залогът бе огромен,
имаше много неща отвъд самия мач
- Националният отбор на Сърбия се представя стабилно, но не така е с клубните отбори в европейските турнири. Има ли криза в сръбския футбол?
- Вярно, не е в много добро състояние, но е по-добър от българския. В България преди дестина години беше различно. Отборите бяха по-силни, сега се забелязва известен застой. И ние обаче не можем да се мерим с европейския футбол, много сме делече от Европа. Това си личи и в турнирите.
- А на национално ниво?
- Там нещата са съвсем различни. Сърбия има силен национален отбор и доказателство за това е първото място в квалификационната група за световното първенство. Основата на нашия отбор играе не просто в чужбина, а в силни чужди клубове.
- От години наред Сърбия продава успешно футболистите си, при това за добри пари. Защо?
- Причините са няколко.
Имаме много добри мениджъри
които са с добри позиции в Европа и света. Работят от години и не са подвели клубовете. Всеки млад футболист, който се изяви в сръбското първенство, има шанс да бъде продаден. Има и друго нещо. Повечето от сръбските футболисти играят добре и в чуждите си отбори. Това дава добър имидж. Докато в България е по-различно. Няма много играчи, които продължават да играят силно, след като бъдат продадени. Затова и чуждите клубове се отказват да купуват българи. А сърбите се котират.