Михаела Маевска: Говорих с Цвети, тя е много добре!

Бившият вече капитан на ансамбъла по художествена гимнастика Михаела Маевска даде интервю за „Меридиан Мач“. Гимнастичката разказа за емоциите около участието на олимпийските игри, спечеления медал, бъдещите си планове и за възстановяването на Цветелина Стоянова.

- Мише, връщаш ли се често към преживяното в Рио?

- Да!!! Мисля, че още дълго време ще се връщам към тези прекрасни емоции...

- Какво си казахте в отбора след седмото място в квалификациите и очаквахте ли след това представяне медал?

- Думите останаха на заден план, защото очите на всички бяха пълни със сълзи. Мислехме си как сме се отдалечили от мечтата си и че ще бъде много трудно да минем напред в класирането.

- Русия и Испания много по-силни ли бяха от вас?

- Русия... Няма какво да коментира, това е Русия, а всички знаем, че в нашия спорт тази държава се толерира. За ансамбъла на Испания мога да кажа, че направи много силно състезание и си заслужиха сребърните отличия.

- Мога ли да те върна към вечерта след последното ви състезание – плакахте ли, танцувахте ли, говорихте ли си цяла нощ, какво правихте? 

- Плакахме и от радост, и от тъга, защото това беше последното ни състезание заедно. На мен ми беше много мъчно... След състезанието бях знаменосец и, общо взето емоциите бушуваха в мен, докато ме валеше дъждът.

- На кое място ще са Игрите в Рио в класацията на незабравимите състезания?

- На първо, разбира се! Това беше мечтата ни и ние я сбъднахме, затова се борим 8 години без спирка.

- Успяхте ли да разгледате града, какво си купи за спомен?

- Имахме три дни, в които се разхождахме и успяхме да видим най-интересните забележителности в Рио де Жанейро. Купех сувенири за мои близки и роднини.

- Как ви се стори организацията, имахте ли проблеми?

- Когато отидохме всичко беше наред с организацията, поне при нас. Имаше оплаквания по-рано, но може би с времето домакините се бяха взели в ръце.

- С какво искаш да се занимаваш занапред?

- Оставам в спорта. Той е моят живот дотук, вече 18 години. Не си представям да правя нещо, което не е свързано със спорт.

- Бившата ти съотборничка Катрин Велкова откри своя школа след отказването си, ти мислиш ли в тая посока?

- Защо не?! Бих се пробвала като треньор, ако не се справям, тогава ще му мисля.

- С България ли е свързано бъдещето ти?

- Ако успея да се реализирам в България, ще остана тук.

- Кое от досегашния ти начин на живот ти е тежало най-много?

- Липсата на време за семейството ми.

- Мислиш ли, че Ина Ананиева ще продължи да работи и със следващия ансамбъл?

- Да! Тя ще остане, поела е ангажимент да поведе новия ансамбъл.

- Видя ли се с възстановящата се след инцидента Цветелина Стоянова след завръщането ви от Бразилия?

- Ходих при нея, видях я, говорихме си. Цвети ще се оправи, сигурна съм. Всеки път, в която я видя, е все по-добре. Всичко, което съм искала да й кажа, съм го казала. В Рио всички наши съпернички питаха за нея. Така бе и по време на европейското първенство по-рано тази година в Израел.

- Донесохте ли й нещо от Бразилия?

- Разбира се. Много различни неща.

- За какво имаш повече време сега?

- За себе си и за близките ми... и за личен живот...

- Какво ти казват хората, когато те видят на улицата?

- Най-често чувам: „Поздравления! Бяхте страхотни, гордеем се с вас!“

- Видя се, че има нов мъж в живота ти. Би ли искала да разкажеш повече за него?

- Да, има, но предпочитам да не разказвам подробности.