Мицански: В България много хора се крият след неуспехите

Илиан Мицански се оказа един от основните футболис­ти на Любо Пенев в нацио­налния отбор. Откакто Ел Голеадор пое тима, нападателят вкара два победни гола - на Холандия и Кипър и даде ре­шителна асистенция за из­равнителното попадение на Георги Миланов срещу Ита­лия (2:2).

Двубоят с Армения (1:0) пък беше първият за Ми­цански като титуляр за Бълга­рия. „Меридиан Мач" говори с нападателя за националния тим, за положението в Кайзерслаутерн и за нещата от живота.

Илиане, може ли България да се класира на Мондиал 2014?

- След като побе­дихме Армения, всички започнаха да смятат шансовете ни за класиране на Мондиал 2014. Всичко зависи от нас. Ако се предста­вяме добре, защо да не се класираме. Знам, че срещу нас се изправят силни отбори и отлични футболисти, но ако всеки от нас дава 100% от себе си, смятам че можем да зарадваме Бълга­рия.

Разполагаме със страхотни момчета, които не са за подценяване. Давам ви един пример - ако Армения беше вкарала един-два го­ла повече в предиш­ните квалификации, щеше да отиде на бараж за Евро 2012. Ние бихме арменци­те, така че защо да не се класираме. Имаме си своите мечти.

Предишните се­лекционери изоб­що не разчитаха на теб. Как се чув­стваш като един от основните фут­болисти в нацио­налния отбор?

- Такава е ситуа­цията в момента. Знам, че очаквания­та към мен са много големи. Надявам се да не разочаровам хората във всички мачове, които изиг­рая за напред. Има­ше хора, които избягваха моите изяви в Полша.

Въпросни­те личности вече не са в отбора или на стадиона. Те са ня­къде скрити у дома. Те така са решили. За съжаление в Бъл­гария има много хо­ра, които се крият след неуспехите. Същите не признават и грешките си.

От колко време не беше играл като титуляр преди сре­щата с Армения?

- Това беше пър­вият ми мач като титуляр в последни­те два месеца. От началото на първенството влизам като резерва. За съжале­ние мачът с Арме­ния е първият, който започвам, но за ра­дост завърши с по­беда. Това беше първата ми среща като титуляр в наци­оналния отбор.

Прави впечат­ление, че си по-до­бър като златна резерва?

- Просто така се получи в първите два-три мача. Вка­рах гол на Холан­дия, на Кипър, а срещу Италия се от­четох с асистенция. За съжаление в мача срещу Армения не­щата не се получи­ха, както аз исках, но важното е, че победихме.

Аз ще съм на терена тол­кова, колкото пре­цени треньорът Любослав Пенев. Знам, че не съм го­тов да играя на ви­соко ниво през всичките 90 мину­ти, защото нямам практика в послед­ните два месеца. Старая се дам, как­вото мога, даже и повече.

Притеснява ли те фактът, че към теб има доста ви­соки очаквания?

- Изключително съм доволен, че ми се дава шанс. До­някъде показах, че заслужавам дове­рието, което ми се възлага. За мен най-важното е, че хората, с които ра­ботя, разчитат на мен. Треньорът е зад играчите. Каз­ва ни истината пра­во в очите - играли сте слабо, играли сте силно. Това е много важно. В та­кава обстановка неизменно се пос­тигат резултати.

Защо положе­нието ти в Кайзерслаутерн е толкова лошо?

-Трудна е ситуа­цията. Няма никак­во разбиране - ни­то аз, нито близки­те ми, нито тре­ньорите в нацио­налния отбор. Много е интерес­но, че за България играя мачове на най-високо ниво, а в Германия на по-ниско не играя.

За съжаление, от Кайзерслаутерн ме излъгаха. Трябваше да съм неизменна част от състава. Дни преди да затвори транс­ферният прозорец ме поиска Кьолн, но настоящият ми клуб не ме пусна. Сега ще чакам до зимата. Ако ме пускат, ще вкарвам голове, защото за мен не е проблем да бележа във Вто­ра Бундеслига.

Какво точно се случи с Красимир Балъков и негово­то бързо уволне­ние от Кайзерслау­терн?

- Тогава ме няма­ше, защото играех във ФСВ Франк­фурт. Нямам предс­тава какво е станало с Балъков. Като се върнах, вече имаше нов треньор.

Как твоят мен­тор - баща ти Емил Мицански, коментира изяви­те ти?

- Много хора са доволни от факта, че съм неизменна част от национал­ния отбор. Изявите през последните ня­колко месеца не ме правят някакъв го­лям футболист. Аз съм същият играч, какъвто бях и пре­ди.

Правя всичко възможно да се раз­вивам и дано това се случва в правил­на посока. Ето, по­дадох за гола на Ге­орги Миланов сре­щу Италия, но сре­щата с Армения бе много трудна за мен. Тези головете, които отбелязах, не ме правят велик футболист. Тепърва искам да показвам добри игри.

Ще ни разка­жеш ли за нещо за българския флаг, който неизменно е с теб?

- През последните 7-8 години съм сме­нил много жилища, но винаги българс­кото знаме е с мен и е закачено близо до мен. Черпя вдъхно­вение от доста неща - знамето, иконата на свети Георги, ко­ято дори в момента е в мен. Суеверен съм малко, да.

Иван Иванов, с когото делиш една стая по време на лагерите на нацио­налния отбор, раз­кри, че ти внасяш дух в отбора?

- Надявам се да е така. В Кайзерслау­терн не играя, но и там момчетата го­ворят по същия на­чин. С много от на­ционалите се позна­ваме от деца - от 10-15 години.