Матей Казийски: Силвано Пранди даде много на отбора

галерия:

снимка: fivb.org

Руският вестник „Спорт-експрес" публикува интервю със звездата на българския национален отбор Матей Казийски непосредствено преди четвъртфиналната битка на "лъвовете" с Русия, а думите му публикува порталът BGvolleyball.com. Ето какво каза пред руските журналисти Матей, който е сред най-титулованите волейболисти на нашето съвремие:


- На осминафинала естонците, независимо от разликата в класите и чистата ви победа все пак създадоха на България доста проблеми. Може би е заради липса на мотивация?

 

- Не мисля. Ние доста сериозно подходихме към този мач. Задачата ни бе да бъдем максимално концентрирани и да завършим мача в три тейма. Доволен съм, че така се получи. На всички ни бе ясно, че на следващия ден ни предстоеше мач срещу Русия.


- Вашият национален отбор можеше да избегне този мач ако бе заел първото място в групата си, но в първия мач загубихте от Словакия. Какво се случи в двубоя.

 

- Наистина започнахме доста зле първенството. Бяхме много близо до загубата от Словакия с 0:3, но успяхме да обърнем мача в третата част (б.р. 26:24 за България), а след това спечелихме и четвъртия гейм. Тайбрекът обаче е 50 на 50. Никога не знаеш кой ще спечели в него.


- Вие можехте да сте първи и ако Полша бе победила Словакия в последния кръг. Според селекционера на Русия Владимир Алекно обаче те нарочно за загубили, за да ни избегнат в четвъртфинала.

 

- Да! Полша в последния кръг имаше възможност да избира и в крайна сметка си избраха логично ло лекия път. Аз обаче не съм гледал този мач и не мога да твърдя, че са го загубили умишлено. Най-добре им задайте този въпрос на тях (усмихва се).


- Бившият ви треньор в Динамо (Москва) Владимир Алекно беше на мача ви с Естония. Успяхте ли да се видите?

 

- Да. Аз бях на терена, а той на първия ред сред зрителите. Махнахме си с ръка.

 

- През тази година се срещнахте вече четири пъти с Русия в Световната лига и успяхте да спечелите само веднъж. Знаете ли какво трябва да се промени, за да можете да победите Русия.

 

- Отборите ни се познават отлично и няма с какво да се изненадат. Рецептата е да сме пределно концентрирани и да играем на максимума на своите възможности.


- Мнозина на Европейското първенство коментират, че плейофите на европейското първенство се играят в Карлови Вари, а не в Прага.

 

- Естествено, че това е странно. Дворецът в Прага е прекрасен. Много по-голям от този в Карлови Вари. Освен това осветлението в залата в курортния град не е добро и ще повлияе върху играта.

 

- Хотелът обаче в Карлови Вари е по-добър от този в Прага...

 

- Не е вярно. На мен в Прага повече ми харесваше (усмихва се.)

 

- С Трентино спечелихте всичко. А с отбора на Динамо не успяхте да победите в домашната Финална четворка на Шампионската лига. Нямате ли желание да се върнете в Русия.

 

- На този етап нямам интерес. Но никога не трябва да се казва „никога", така че ще видим. На този етап имам договор за още един сезон в Италия.

 

- В националния ви отбор за разлика от клубния не вървят добре нещата. На практика преди всеки турнир сте сред фаворитите, но не успявате да стигнете до върха.

 

- Тези, които ни слагат сред фаворитите го правят заради потенциала на отбора. Той наистина е голям, но само един потенциал не е достатъчен. Трябва да играем с още по-голямо желание.


- Има нещо общо между отборите на Русия и България. Те бяха тренирани от италианци - Даниеле Баньоли и Силвано Пранди. Те бяха сменени от двама, които работеха заедно с Вас в Динамо - Владимир Алекно и Радостин Стойчев. Изглежда привличането на италианците беше грешка.

 

- Не. Пранди даде много на нашия отбор. Под негово ръководство се събра много силен отбор. Той промени стила ни на игра, сложи фундамент за развитието на националния ни отбор, който бе доразвит от Стойчев.

 

- В момента имате един и същ треньор в клубния и в националния тим. Това изглежда е по-добре.

 

- Да. При превключването от клубен на национален отбор няма нужда допълнително да се настройвам. Но от друга страна в националния тим клубният ми треньор изисква от мен повече отколкото от останалите.