Матей Казийски - една от надеждите на България за Пекин 2008

Матей Казийски се смята за най-голямата надежда на българския национален отбор по волейбол на Олимпийските игри в Пекин. Той е един от най-талантливите спортисти на България и всички разчитат на него за добро представяне на Олимпиадата.

Матей изигра огромна роля при спечелването на бронзовите медали от турнира за Световната Купа (който е квалификация за Олимпиадата и България спечели своята квота точно там) през 2007 г., както и при спечелването на бронзовите отличия на Световното първенство през 2006 г. Освен за националния отбор на България, Казийски е ключова фигура и в клубния си отбор - Итас Диатек (Тренто).

Предлагаме на вашето внимание едно интервю на Андреа Зорзи (една от звездите на италианския волейбол в близкото минало) с българския национал, направено специално за Международната федерация по волейбол (FIVB).

Къде и кога си роден?

В София на 23 септември 1984 година.

Освен теб, някой друг от семейството ти спортува ли професионално?

Майка ми и баща ми са волейболисти. И двамата са играли в националния отбор на България

Спортувал ли си нещо друго?

В училище тренирах баскетбол и футбол, но не професионално. Имах възможността да тренирам различни спортове, понеже училището ми позволяваше това. Пробвал съм да тренирам джудо, стрелба с лък, както и езда. От всичко по малко.

Кога започна сериозно да се занимаваш с волейбол?

Когато бях на 9 години. Тогава тренирах с волейболния отбор, но понеже бях прекалено малък, не вземах участие в тима. Две години по-късно започнах тренировки с младежкия отбор на Славия. И така година след година игра за тима скоро станах титуляр. На 14 години ме поканиха в младежкия национален отбор и започнах да тренирам с мъжете на Славия. Година по-късно изиграх и първия си официален мач. В момента играя в атака и това е позицията която ми допада най-много.

Съгласен ли си с твърдението, че българите са спечелили много по-малко от това, което всъщност заслужават?

Да. Това е факт, който всички знаят. По-голямата част от играчите знаят, че въпреки невероятните волейболисти, с които е разполагал отборът ни, досега не сме постигнали това, което заслужаваме. Надяваме се това да се промени скоро, но кой знае?

.. а междувременно?

Според мен това, което ни липсва не са умения, а спортния дух на отбора. Тимът ни страда от липса на разбирателство между играчите. През последните години успяхме да подобрим малко това. Надявам се, че след като поправим този проблем ще постигнем голям успех.

Има ли ново поколение български играчи, което да помогне за това?

Разбира се. Но това също е проблем в един отбор - моментът, в който някои от играчите трябва да се заменят с по-млади. Идващото поколение е наистина талантливо. С малко повече късмет, много труд, повече добри идеи и цели, които да преследваме, ще успеем да сформираме един наистина силен тим, който ще бъде достойна конкуренция дори за най-силните отбори.

Кое е техническото ви предимство?

По отношение на един определен елемент- това е блокадата. По отношение на цялостната игра е нападание - защита, защото във важните моменти успяваме да се защитаваме, но след това не успяваме да реализираме точка за отбора. Това е много обезкуражаващо, затова трябва да изгладим този проблем в играта си. Другият сериозен проблем са лесните топки.

Подобри ли играта си за периода, в който игра в Русия?

Усвоих много докато играх за Динамо Москва. За двете години там видях много и участвах в мачове срещу сериозни противници. За времето си в Москва израснах много като играч.

Защо тогава се премести в Италия?

Двете години в Москва ми бяха достатъчни, а и имах нужда от промяна. Затова Италия беше перфектната възможност за мен, заради високото ниво на волейбола, който се играе там. Така че реших да продължа професионалната си кариера, както и живота си в Италия, като предизвикам себе си с нещо ново. Чувствам, че взех правилното решение, но разбира се ще трябва да мине време преди да бъда сигурен. Засега съм щастлив в Италия, надявам се че това ще продължи.

Отговаря ли всичко на очакванията ти?

Не, не мога да кажа че всичко е точно както го очаквах. Това все пак е място, напълно различно от България и Москва. Имам много да уча както езика, така и за манталитета на хората. Засега обаче всички ме приемат много радушно, хората са много мили, особено в Тренто. Чувствам се страхотно наистина.

Как прекарваш свободното си време?

Нямам много свободно време извън волейбола. Обикновено правя различни неща, защото по-голямата част от свободното ми време е свързано с волейбола. Прекарвам голяма част от почивките си някъде с тима. Обичам да пътувам, да виждам и научавам нови неща. Но има и много свободно време, което трябва да прекарвам в хотелската стая без да правя нищо. Не трябва дори да се ровиш в интернет, защото трябва да си отпочинал за следващата тренировка, мач или пътуване. Дори самото пътуване ни убива и ни създава много проблеми, за които обаче трябва да сме подготвени, защото в противен случай ще се отрази върху играта ни.

Имаш ли някакво хоби?

Засега хобито ми е персоналния ми компютър - лесно е и винаги е с мен, не е нужно да правиш нещо специално. Гледам филми, играя на различни игри, сърфирам в интернет, говоря с приятели, което е доста релаксиращо защото сякаш сменям атмосферата.

Коя е най-важната победа в кариерата ти?

Не мога да кажа коя победа е по-важна от друга, но определено финалите, на които съм участвал са ми доста скъпи - като например малкият финал на Световното първенство. Но не само финала, а целият шампионат. Играта не се играе единствено с цел победа. Аз не съм маниак, който е на мнение, че трябва задължително да се печели. Човек трябва да следва мечтите си - това е, което аз правя. Наслаждавам се на всяка стъпка, с която се приближавам все по-близо до моята мечта.

Спортът въпрос ли е единствено на победа или загуба?

Не само. Има ситуации, в които пропускаш да отбележиш и следователно губиш, но заедно с това печелиш нещо. Важно е да си дадеш сметка, да се опиташ да продължиш и да израснеш не само като играч, но и като човек.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Засега мисля само в краткосрочен период, защото ми предстоят много неща, над които трябва да съм концентрирам.

Имаш ли любим играч?

Не точно, но разбира се симпатизирам на много играчи. Има какво да науча от много от тях. Не съм техен последовател, но ако някой от тях направи нещо, което ми харесва аз също бих се пробвал.

Какво ти харесва най-много във волейбола?

Харесвам самата игра, но в последно време ми харесва да играя в защита, защото не съм много добър на тази позиция. Определено не е силната ми страна, но искам да поправя това, защото за мен е важно да съм добър във всичко.

Как би искал да отбележиш последната точка във важен мач?

Със забив. Това е най-лесният и сигурен начин.