Мартин Стоев: Дали Радо Стойчев или не, българин трябва да е начело на националите

галерия:

Бившият селекционер на мъжкия ни национален отбор по волейбол Мартин Стоев, с когото волейболистите ни постигнаха един от най-големите си успехи - трето място на световното първенство през 2006 година, подкрепя идеята Силвано Пранди да бъде освободен от поста старши-треньор на българския тим. Утре българската федерация трябва да вземе решение на Управителен съвет в Казанлък относно бъдещето на италианския специалист, а Мартин Стоев се съгласи да отговори на въпроси на BGvolleyball.com за своите виждания за родния волейбол.

 

- Как виждаш ситуацията относно оставането или напускането на Силвано Пранди, като селекционер на българския тим?
- Смятам, че Силвано Пранди не трябва да остава и трябва да бъде освободен от този пост. За мен лично, независимо кой, българин трябва да е начело на националния ни отбор. Да погледнем при водещите сили в света, в Бразилия- бразилец, в Куба - кубинец, в Сърбия - събрин и т.н. Много е важно принадлежостта на треньорът към дадена националност, която води. Когато чужденец чуе националният химн, той чува само песен, звуци и не ги свързва с нищо. В нашия случай, ако химнът се слуша от българин - тогава идват чувствата и емоциите и най-вече гордостта от това, че защитаваш цветовете на родината. Трябва да уважаваме нацията си, а това може да стане само с родни специалисти.

 

- Има различни мнения относно работата на Пранди. Твоето виждане по въпроса?
- Не съм наблюдавал конкретно работата и тренировъчния процес на Силвано Пранди. Но от това, което видях като изява на нашите състезатели в мачовете, смятам, че има много пропуски и то определено в селекцията на отбора. За това и нашите не можаха да се класират на по-предни позиции на световното първенство в Италия.

 

- Може ли да бъдеш по-конкретен?
- Да! Например извън състава за Мондиала останаха такива играчи като Боян Йорданов, Красимир Гайдарски и Валентин Братоев. Трима много опитни състезатели, натрупали ерудиция в много битки, помогнали за спечелването на много важни двубои. Тримата са волейболисти, доказали се като имена във времето. Смятам, че те имаха своето място в 14-те за Световното. Заминахме с три нови момчета, които обаче, колкото и да са талантливи, нямат опит, не са се обиграли и се видя, че в решителните моменти не могат да поемат инициативата. Отделно, младият Ники Пенчев трябваше да бъде още от началото на подготовката с мъжкия отбор, защото има много добро посрещане, което ни куца в последно време. Затова трябваше да бъде част от тима, да натрупа мачове и увереност. Но това разбира се е само мое лично мнение..

 

- От родната федерация поканиха Радостин Стойчев за селекционер и чакат неговия отговор. Твоето мнение за неговата кандидатура?
- Уважавам Радо Стойчев, той постигна изключителни успехи с отбора на Итас Диатек (Тренто) и показа, че е добър специалист. Но има и един тънък аспект, че досега той е работил само на клубно ниво,което се различава коренно от националната сцена. В клуба, според средствата можеш да закупиш какъвто си пожелаеш играч, с каквито искаш качества. Докато в националния отбор нямаш избор -трябва да работиш, с това, с което разполагаш и с което имаш в наличност. И да съвместяваш характери за определено време.

 

- Като гледаш отстрани, блазни ли те идеята да се върнеш?
- Не. Моето време е минало. Постигнах успехи, доказах се. Изкарах седем сезона последователно в България - четири на чело на Левски Сиконко, сега Левски Волей и три с националния отбор. Имаше много положителни емоции и успехи, но също така много напрежение и умора. Сега си почивам и чакам нови оферти от чужбина, но някъде наблизо.

 

- Не получи ли вече някое предложение?
- Да, от Русия. Това бе добра оферта, но не искам да ходя там. Много е далеч и не обичам да летя със самолет. Затова отказах, чакам нещо, което е по-близо до България.


- В тази връзка много се говореше, че може отново да облечеш екипа и да помогнеш на Хайстер Волей-ЛТУ?
- Не, няма такава опция. Няма да играя повече. Така ми е добре. Ще работя само като треньор за в бъдеще и то в чужбина.