Мартин Камбуров: Не съжалявам, че отказах на Левски и ЦСКА

Трикратният голмайстор на "А" група Мартин Камбуров приключи сезона в Китай с 10 попадения. Българският нападател бе с основна заслуга "Далиен" да завърши 12-и от 16 отбора и да запази мястото си в елитната лига. Камбуров премина в азиатския клуб през лятото на 2010 г. от "Локо" (Сф) срещу 350 000 евро. Пред "24 часа" един от любимците на фенките в България разказа за случилото се през изминалата година.

- Как премина сезонът с "Далиен"?

- За отбора не беше много добър, а за мен, бих казал, приличен. Почнахме доста зле. Програмата ни бе лоша и в първите 5 кръга имахме само едно домакинство. Натрупахме загуби. Имаше проблеми с корейския треньор, който водеше "Далиен". Той привлече трима свои сънародници. По различни причини за 15 кръга те изиграха общо 3 мача.

Стигна се и до конфликт между нашия капитан и треньора и той го прати заедно с още двама опитни играчи в дублиращия тим. Общо взето, играта ни бе под всякаква критика. В ръководството се усетиха и кореецът бе освободен. Дойде португалец и отборът живна. Получи се един период от около 2 месеца, в който другият основен нападател Джеймс Чаманга бе контузен и аз играех с юноши. Успяхме да направим добри мачове. Доволен съм, защото вкарах важни голове. С тях донесох, както и да прозвучи, на "Далиен" 17 точки, а общо са 32. Португалецът Нело Виняда има европейски виждания, върши си добре работата и смятам, че през следващия сезон ще се представим по-добре. Нужно е да вземем някои нови попълнения и смятам, че ако не за първите места, поне за тези след четвъртото може да се преборим. Отборите в челото наливат страшно много пари и там е трудно да се намесиш.

- Какъв е бюджетът на твоя клуб?

- Не знам колко е точно, но със сигурност е над 10 млн. евро.

- Борил ли си се сега с някой отбор да не изпаднеш и какво е чувството?

- Само един път ми се е случвало. Беше със "Спартак" (Плевен) и изпаднахме. След това винаги съм бил в отбори, които малко или много са се борили за челните места. Не е приятно, но вече обясних как започнахме. При нас проблемът е, че китайците не са на нивото на сънародниците си в другите отбори. Където се наливат пари, е нормално тимът да е по-класен. Такъв е шампионът "Гуанджоу". За Китай той е като "Барселона". В състава има един аржентинец Конка, който взема заплата от 10 млн. долара и е в класацията на най-скъпо платените футболисти в света.

- Какво е нивото спрямо "А" група тогава?

- В никакъв случай китайското първенство не отстъпва на българското. Разликата е, че там се влагат пари и съответно футболът се развива. За съжаление, при нас е обратното.

- След 1,5 г. в Китай с какво не можеш да свикнеш там?

- Трудности с мащабите със сигурност имах в началото, но за толкова време вече мога да кажа, че съм се адаптирал добре. Доста по-трудно ми беше при престоя в Дубай. Тук хората нямат разни религиозни табута и мога да кажа, че са като нас, българите. Обичат да се забавляват. Вече няколко пъти ходих на дискотека с китайски съотборници.

- А с храната и клечките справяш ли се?

- В такъв огромен град - мисля, че е около 6 млн. - има всякакви ресторанти и мога да ям каквото си искам. Разбира се, пробвам се и с клечки. В началото ми беше адски трудно. Китайците ми се смееха много. Тренирам и напоследък съм надобрял. Догодина ще съм още по-добър.

- Как запълваш свободното си време?

- Разхождам се из града. Пекин е на 45 мин със самолет и там ходя често. При нас има "Дисниленд", страхотна зоологическа градина. Ходя по кафета. С времето обаче хората започнаха да ме познават. Много добре са настроени, позитивно. Тук футболистите са на почит. Не се притесняват от теб, идват, снимат се, искат автографи. В България повече те гледат и сочат отдалече.

- В "Далиен" рита легендата на Южна Корея Хван-ан, който вкара на Италия и елиминира "адзурите" в 1/8-финала на световното през 2002 г.

- В последния мач той се раздели с отбора. Тук кореецът е легенда. Почитат го много. На 36 г. почти не тренира, но заплатата му бе 60 000 долара.

- Подкрепят ли ви здраво от трибуните?

- Да, имаме верни фенове. Все пак "Далиен" е 8-кратен шампион на Китай. Ще дам следния пример. Стадионът ни е за към 30 000 зрители. 3 кръга преди края и на теория се бяхме спасили от изпадане, от което така или иначе не се опасявахме сериозно. В последния ни домакински мач играхме срещу отбора на бившия ми треньор в "Локо" (Сф) Драгомир Окука "Жиангсу". На стадиона феновете бяха повече от 25 000. Окука, чийто отбор завърши на 4-о място, ми каза, че на техните мачове идват по-малко зрители.

- Да продължим сравненията с това между българки и китайки.

- Тук няма никакъв спор. Където и да съм ходил, по-хубави от българките няма. Естествено, в такъв голям град като Далиен има и добре изглеждащи жени, но съм категоричен.

- В него има още двама наши сънародници, свързани с футбола, които ти осигуриха българско дерби догодина.

- Искам да кажа, че треньорът Сашо Станков и Кирил Котев се представиха страхотно през тази година. Станков свърши феноменална работа с "Аербин", който пое от III дивизия и го изведе до елита. Виждаме се редовно с тях.

- Вместо българско дерби не може ли да се съберете в един отбор?

- Имам договор за още 1 г. и не вярвам "Далиен" да ме пусне. По-скоро се надявам заради нашето представяне в китайския футбол да дойдат още българи.

- Има ли вариант да преподпишеш?

- Ще изчакам до август, за да видя как се развиват нещата. 2,5 г. толкова далече от България не са малко време. Не мога обаче да взема крайна позиция.

- В "Локо" (Пд) веднага ще отворят вратите за теб.

- Това е клубът на сърцето ми и в него ще завърша кариерата си. За това обаче е рано да се говори. Гледах мача "Левски" - "Локо" (Пд) по телевизията. Здравко Лазаров на 35 г. направи две центрирания и влязоха 2 гола. Аз съм на 31, тъй че имам още време пред себе си.

Ще бъда на "Лаута" за последния мач от полусезона. Тогава ще се видим и с Коко Динев.

- С някой от последния си тим у нас "Локо" (Сф) поддържаш ли контакт? Там ситуацията не е добра.

- Следя какво става и наистина случващото се не е приятно. Иваче се чувам по скайпа с Дарко Савич и Румен Горанов.

- Как ти повлия това, че вече не те викат в националния отбор?

- Аз три пъти станах голмайстор на България и пак не ме викаха кой знае колко често. Като станахме шампиони с "Локо" (Пд) през 2004 г., вкарах 25 гола, но това не бе достатъчно да отида на европейско първенство. По никакъв начин не се напрягам или притеснявам от факта, че не ме викат. Не се нуждая и от това да ми се прави някаква реклама. Ти си първият журналист, който ми се обажда в Китай през последната 1 г. Какво друго за националния? Смятам за странно това, че едва ли не целият отбор трябва да се подмлади. Стилиян Петров бил вече на възраст, други еди-какво си. Защо навремето не ги махаха Стоичков, Сираков и други. Просто бяха добри. Формата има значение във футбола, а не друго.

- Спомена за край на кариера. Накъде след това?

- Със сигурност ще остана във футбола, но не като треньор, а по-скоро като директор. За да си треньор, трябва да си психолог. Да можеш да намираш подход към 25-30 различни характера. Плюс това в България треньори има под път и над път.

- Съжаляваш ли, че не мина през "Левски", откъдето имаше интерес, или ЦСКА?

- Това са емблемите на българския футбол, но не съжалявам, че не съм играл за тях. Със сигурност кариерата ми щеше да се развие по друг начин, но вече всичко е минало. Освен това никога нямаше да съм обичан така, както в "Локо" (Пд). Там толкова години продължават да ме уважават и ръководство, и фенове. Не ме забравят никога на рождения ми ден. В "Левски" или ЦСКА едва ли щеше да стане така.

- За финал - кое е не съвсем първото, но едно от първите неща, които ще направиш, като си дойдеш в България?

- Ще се обадя на Иво Тонев да ми запази място в "Найт флайт" (Смее се.). Трябва да разпусна.