Марион Джоунс: Не заслужавах да лежа в затвора

Бившата лекоатлетка Марион Джоунс сподели мнение пред журналисти от BBC, че не е намирала за справедлива ефективната си присъда за използване на стероиди и измама пред допинг ченгетата.

35-годишната Джоунс, която спечели три златни медала по време на Олимпиадата в Сидни преди десет години, трябваше да излежи шест месеца зад решетките през 2008 г. Самата американка пък довери убеждение, че всичко останало вече е било достатъчно голямо наказание за нея и без да й се налага да бъде затворена.

"Моята репутация, слава и състояние вече бяха загубени. Да науча този урок щеше да допринесе много повече за обществото, отколкото да ме заключат за шест месеца", коментира Марион Джоунс.

През 2007 г. спринтьорката призна в съда, че е излъгала относно употребата на стероиди между септември 2000 и юли 2001 г.,  като освен това не е казала истината и при федерално запитване през 2003 г.

Освен, че бе пратена на топло, на американката й бяха отнети и медалите от Сидни 2000 - общо пет на брой, а поставените от нея рекорди бяха заличени от историята на леката атлетика. Според версията на Джоунс пък, по време на игрите в Австралия тя не е осъзнавала, че взима допинг. Не така са стояли нещата три години по-късно, когато спринтьорката е била наясно какво върши.

"През 2000 г. нямах идея, че са ми дали нещо нелегално", твърди Марион Джоунс. "На този етап просто знаех, че съм тренирала наистина здраво и съм благословена с невероятно много талант".

Според опозорената лекоатлетка, дори и без взетия допинг, тя отново би имала големи шансове за нещо значимо в Сидни.

"Дори и без допинга, през 1998 г. успях да достигна върхови постижения. А успехите ми преди това пък бяха тотално засенчени от това, което се случи. Зная, че след излизането ми от колежа не съм взимала нищо, а преди това успях да вляза в олимпийския отбор на САЩ, докато все още бях на 15. Сигурна съм, че дори и без стеродите, шансовете ми за успех в Сидни щяха да бъдат големи, защото се трудя много".

"В крайна сметка, явно бях твърде доверчива с хората до мен и не задавах нужните въпроси, които трябваше да задам. Сега виждам защо всички са скептично настроени, но това, което те може би не осъзнават, е че вътрешният ми кръг бе много малък. Мислех си, че защото всичко между нас бе близко и интимно, хората около мен са тук, защото аз съм Марион, а не Марион Джоунс", добавя спринтьорката.