Марчело Абонданца: Много ме е яд, защото с България си пасваме

Италианецът Марчело Абонданца загуби състезанието за селекционер на женския национален отбор по волейбол. Въпреки това треньорът на водача в Серия А1 - Вила Кортезе, говори специално за "7 дни спорт".

 

 

- Синьор Абонданца, чувствате ли се пренебрегнат?
- Не, не съм обиден, но ме е яд. Идеята да работим заедно с българския отбор ми се струваше отлична. Щяхме да си паснем като начин на мислене и цели.

 

- А ако ви поканят в бъдеще?
- Не изключвам нищо, но все още е много рано да мислим в толкова далечна перспектива.

 

- Ако не е тайна, какви финансови условия поставихте на българската федерация?
- Не съм поставял условия, защото не зная федерацията с какъв бюджет разполага. Все пак аз имам клубен отбор и той ме храни добре.От Вила Кортезе ми предложиха да си продължа контракта за още един сезон, така че парите не са проблем.

 

- Кога пратихте документите си в България?
- Изпратих всички необходими документи по имейл преди две седмици.

 

- Получихте ли някакъв отговор?
- Да, говорих с хора от федерацията по телефона, трябваше да дойдат в Италия за среща с мен. Аз дори им резервирах стаи в хотел, но впоследствие те се отказаха.

 

- Защо?
- Не съм напълно сигурен, но останах с впечатлението, че те промениха своите намерения, когато разбраха, че ще бъда ангажиран с клубния си отбор до края на месец май.

 

- Вие сте успял треньор. Какво ви накара да поискате българския национален отбор?
- Аз бях асистент в националния отбор на Италия и мисля, че познавам добре женския волейбол. Работил съм и с настоящия селекционер на Италия Масимо Барболини. Имам контакти с тима на Русия, както и с този на Холандия. Работата с национален отбор ти дава допълнителен опит.

 

- Познавате ли българския тим?
- България със сигурност е сред най-силните отбори на континента, но в момента леко изостава. В сравнение с това, което беше на европейското първенство във Варна през 2003 година, България определено отстъпва. Сега обаче в тима има много интересни млади състезателки.

 

- Имате ли впечатления от някои от тях?
- Доста при това. Освен двете, които играят в Италия (Елица Василева и Добриана Рабаджиева, б.р.), познавам и двете блокировачки. Ева Янева също е добре позната за мен. Зная, че ЦСКА разполага с доста талантливи волейболистки и в последните години този клуб е нещо като люпилня за националния отбор на България.

 

- Какъв сезон правят Елица Василева в Бергамо и Добрияна Рабаджиева в Конелияно?
- Василева показа качествата си още миналия сезон, показва ги и сега в отбор като Бергамо, където е много трудно. Не е никак лесно да си заобиколен от толкова звезди. И въпреки това тя играе страхотно. Колкото до Рабаджиева, тя изненада всички. Когато пристигна в Италия, за нея не се знаеше много, но още от самото начало в Конеляно изуми с качествата си.

 

- Накъде се развива женският волейбол?
- В момента Бразилия и САЩ имат леко предимство. В моя отбор Вила Кортезе играе Меган Ходж, която има страхотни качества. Струва ми се, че Бразилия и САЩ имат най-големи шансове за олимпийска титла в Лондон догодина. Русия също разполага с невероятни състезателки, а не бива да се отписва и Италия.

 

- Коя е тайната на италианските треньори във волейбола?
- В Италия волейболът се радва на голямо внимание. Спонсорите определено проявяват интерес. И въпреки че напоследък идват по-малко средства от рекламодателите, италианското първенство продължава да е едно от най-силните. Ние, треньорите, се борим всеки ден с огромното напрежение, което медиите оказват върху нас. Трябва да мислим и за финансовото състояние, което не е лесно в днешно време. Между нас има голяма конкуренция и всеки е принуден да дава максимума от себе си.