Лудите глави на футбола: "Животното" Едмундо

Футболът е доказано най-обичаната игра в световен мащаб, а причините за това не са една или две. Този спорт технически позволява най-различни импровизации от страна на неговите най-запомнящи се артисти, което и често води до красиви и незабравими моменти на терена. Но заедно с грациозността, елегантните изпълнения и моментите на магия, тук има и нещо друго - култът към лудите глави. Лошите и диви момчета, които заемат своите специални места в историята, феновете ги боготворят такива, каквито са. Често преминавайки границата, вършейки и недопустимото, но истински и искрени в поведението си. Всеки понеделник Sporta.bg ще ви припомни за някои от най-ярките представители на тази особена порода футболисти, които никога няма да забравим.

Едмундо Алвеш де Соуса Нето или по известен с прякора си „Животното", е един от най-колоритните играчи в историята на футбола. Нападателят е изиграл над 400 мача в първенствата на Бразилия, Япония и Италия и е вкарал близо 200 гола.

„Кариоката" има 39 мача и десет попадения за националния отбор на родината си. Три пъти е играл на Копа Америка, взема участие и на финала на Световното първенство във Франция през 1998 година.

Едмундо е трикратен шампион на Бразилия, печелил е Копа Америка, ставал е голмайстор на Бразилското първенство и има редица други индивидуални отличия. Спорно е обаче дали успехите или изцепките на „Животното" са повече и прякорът му е красноречив.

Едмундо е роден в Нитерой, в близост до Рио де Жанейро и израства в огромния мегаполис. Първоначално тренира джудо, но на девет години е заведен от треньора си във Васко да Гама. Момчето е играло футзал в родния си град, както и в отборите на Флуминензе и Ботафого, но дължи развитието си най-вече на Васко. Там той се превръща в истинска легенда, а в кариерата си общо пет пъти облича фланелката на клуба.

Още в началото „Животното" показва класа и на него се възлагат страхотни надежди. Дебютира за Васко през януари 1992 година, а през август получава и първата си повиквателна за националния отбор. Успехите отвеждат Едмундо в Палмейрас, където той изкарва един много успешен период, печелейки Кампионато Паулиста и Кампионато Бразилейро, и е номиниран от списание Placar за отбора на годината.

Буйният нрав на младия футболист обаче не остава скрит за дълго и той получава четири червени картона само в първата си година в клуба, а реакцията след единия от тях е шамар в лицето на съдията.

Малко преди световното първенство в Щатите Едмундо получава наказание от клуба си, защото реагира гневно към треньора Вандерлей Люксембурго при една смяна. Притеснен от избухливата му природа, Карлос Алберто Перейра, който по това време е селекционер на „Селесао", го оставя извън състава за първенството на планетата, въпреки публичните апели на Ромарио и Роберто Ривелиньо да вземе нападателя зад Океана.

Едмундо обаче не си взима поука и продължава по старому. През октомври 1994 година, по време на един мач в Сао Паоло, „Животното" внезапно изпада в дива ярост, връхлита резервната скамейка на противника и напада трима от седящите там играчи.

Първият се разминава с шамар, вторият директно е нокаутиран, а третият получава здрав ритник. След мелето съдията на срещата показва шест червени картона, а към Едмундо е пусната жалба в полицията и той е наказан за 40 дни. Впоследствие скандалджията се оправдава с пристъп на временно умопомрачение, в което изпаднал, защото от пейката обиждали майка му.

Нещата обаче стават все по-зле. През март 1995 година „кариоката" изпуска дузпа при една загуба от Ел Насионал в Копа Либертадорес и в гнева си след срещата чупи камерата по време на интервютата. След постъпката си четири дни не излиза от хотела в Еквадор и е глобен с 10 хиляди долара. Той обещава да се поправи, а в списание Placar излиза негова снимка с плюшено мече и надпис „Животното" се нуждае от грижи."

За съжаление новият Едмундо бързо се връща към старите си нрави. Започват разправии с треньори, съотборници и дори с борда на клуба, а последвалите наказания са логични. Като резултат „Животното" не получава предложение за нов договор и се премества във Фламенго, където се събира в атаката с Ромарио и Савио.

През лятото на 1995 година той впечатлява с фланелката на Бразилия и й помага да достигне второ място на Копа Америка. Скоро обаче започват неприятностите в новия клуб. През октомври, при победата с 3:0 над Велес Сарсфилд, Едмундо зашлевява Флавио Зандона от гостите, а той му отговаря като го сваля на земята с удар. В резултат настава истинско меле между футболисти и треньори от двата щаба.

Същият месец, в един мач между Фламенго и Васко да Гама, скандалджията показва своите генеталии на привържениците на бившия си клуб в отговор на отправените към него обиди. След случката Едмундо заявява: „Съвестта ми е чиста. Винаги си слагам ръката на слабините, когато разгрявам. Просто си тичках." Футболните авторитети в Бразилия обаче не са съгласни с него и той отнася много порицания.

През декември 1995 година идва и най-мрачният момент в живота на футболиста. Шофирайки мъртвопиян Едмундо причинява катастрофа, която отнема живота на трима души. Той се оттървава само с драскотини. По-късно споделя: „Никога няма да се възстановя от инцидента."

През 1996 година „Животното" преминава в Коринтианс, където вкарава 32 гола само в първата част от полусезона, но след скандал със съотборника си Крис се завръща във Васко да Гама и помага на любимия си клуб да се спаси от изпадане.

1997 година е може би най-успешната в кариерата на нападателя. Той играе отлично на Копа Америка и я печели с Бразилия, вкарва 29 гола и триумфира с Васко да Гама в Кампионато Бразилейро. Въпреки че през сезона получава седем червени картона, Едмундо е избран за футболист на годината от списание Placar .

След впечатляващия сезон „кариоката" преминава във Фиорентина с големи очаквания и желание да играе рамо до рамо с Габриел Батистута и Руи Коща. Конкуренцията обаче изважда на яве най-лошата му страна.

"Животното" с Габриел Батистута във Фиорентина

След като реагира остро на факта, че е оставян на резервната скамейка и пожелава в договора му да бъде включена клауза, която да му позволи да се върне в Рио по време на карнавала, Едмундо си събира багажа и потегля за Южна Америка. Той е категоричен - не мисли да се връща в Италия. Все пак „Животното" премисля ситуацията и през март 1998 година открива головата си сметка на Ботуша срещу Наполи, посвещавайки първия си гол в Италия...на себе си.

Същото лято Едмундо получава шанса да играе на Световно първенство, когато Марио Загало го взима във Франция, въпреки че има сериозни опасения от характера му. Те донякъде се оправдават, след като Ромарио получава контузия и селекционерът взима Бебето в състава, а „Животното" публично казва по радиото, че е по-добрият футболист и трябва да играе.

На самите финали легендата на Васко се появява в едва две срещи. На двубоя между Бразилия и Мароко в груповата фаза на трибуните е издигнат плакат гласящ: „Франция иска да види Едмундо". И наистина го вижда. В 72-та минута нападателят влиза в игра, но представянето му е толкова добро, че той не вижда друг мач чак до финала.

Преди сблъсъка с Франция, който трябва да определи световния шампион, Роналдо получава мистериозна контузия и очакванията са „Животното" да започне като титуляр. В крайна сметка обаче той влиза като късна смяна при решен изход и това е последният му мач за „Селесао" за почти две години.

След Световното, скандалите около Едмундо продължават. В Италия той има пререкания както със своя наставник Джовани Трапатони, така и със съотборниците си. И точно, когато тимът е начело на таблицата, а Батистута получава контузия, бразилецът се прибира в родината си и заявява, че ако „виолетовите" го оставят на мира ще му направят услуга.

През март 1999 година най-после става ясна присъдата на Едмундо за автомобилната катастрофа четири години по-рано - футболистът е осъден на четири и половина години затвор, като трябва да прекарва нощите зад решетките, а през деня получава възможността да тренира и играе футбол.

Но „Животното" така и не влиза зад решетките, тъй като обжалва присъдата. В това време Васко да Гама му предлага възможността за трети път да облече фланелката на клуба и играчът се съгласява. Вандерлей Люксембурго обаче го оставя извън състава на Бразилия за Копа Америка през 1999 година.

През октомври става ясно, че претенциите на Едмундо са отхвърлени от съда и той прекарва една нощ в затвора, след което отново е освободен, за да обжалва присъдата си пред следваща инстанция.

И тъй като при „Животното" скука няма, той си навлича гнева и на още една група от обществото - природозащитниците. За рождения ден на едногодишния си син скандалният голмайстор приютява в двора си пътуващ цирк и позира пред фотографите с шимпанзе, което напива с бира. Следва солена глоба.

През декември във Васко се завръща и Ромарио. По това време връзката между двамата вече е изстинала. Още през 1998 година, в тоалетната на бара си в Рио де Жанейро, Ромарио поставя карикатура на Едмундо, седнал на спукана топка, както и на неговата бивша приятелка. Бившият съотборник на Христо Стоичков в Барселона определя това като шега, но не се съгласява да премахне рисунките дори след намесата на Марио Загало.

В резултат „Животното" отказа да контактува с Ромарио както на терена, така и извън него. Освен това, в договора си с Васко, Едмундо включва клауза, която ограничава отговорностите му към клуба до тренировките и официалните мачове. Това, което става вечер, си остава въпрос от личния живот на футболиста.

Въпреки пререканията между двете звезди на отбора , във Васко запазват вярата си в тандема и той донася на клуба финал на Световното клубно първенство. По пътя до него „кариоките" побеждават по впечатляващ начин Манчестър Юнайтед с две попадения на Ромарио и едно на Едмундо. На финала срещу Коринтианс обаче „Животното" изпуска решаваща дузпа и в последствие определя това за най-лошия момент в своята кариера.

Нищо между двамата големи футболисти не е същото. Следват още пререкания, а Ромарио сравнява клуба с кралски двор, в който той е кралят, а Едмундо - придворният шут. Това прелива чашата за „Животното". Той отива под наем в Сантос, а дребничкия му съотборник заявява: „Едмундо каза, че мечтае да играе с мен в националния отбор. А аз мечтая никога повече да не играя с него."

Последният мач за скандалният нападател с фланелката на Бразилия е през ноември 2000 година. През януари 2001 той се завръща в Италия с фланелката на Наполи, но изкарва шест кошмарни месеца. Тимът изпада от Серия А, а „кариоката" е определен за най-слабия футболист през сезона.

През лятото Едмундо подписва с Крузейро, но следва поредната му изцепка. Преди мача срещу любимия му Васко, бразилецът заявява, че се надява да не отбележи. И наистина пропуска дузпа, а Крузейро губи с 3:0. Договорът на нападателя е прекратен. Бразилецът тръгва към нова авантюра в Япония, но се завръща след само три месеца, тъй като семейството му липсва.

През юни 2003 година Върховният съд на Бразилия потвърждава присъдата за лишаване на свобода на Едмундо. Той обаче отново обжалва и за пореден път оттървава затвора. Следва четвърто завръщане във Васко, но през август „Животното" предизивиква безредици в съблекалнята, отказвайки да се включи в традиционната молитва преди мач.

Не след дълго следват познатите оплаквания от неизплатени заплати и от качеството на неговите съотборници, и скандалният нападател напуска, настроил всички в тима срещу себе си. Едмундо стряска сънищата на феновете на любимия си отбор само след месец, когато преминава в местния съперник на Васко - Флуминензе. Там той отново се събира с Ромарио и двамата най-после възстановяват приятелството си.

През декември 2004 година „Животното" напуска клуба, за да възвърне добрата си форма с престой във Фигерензе. В 31 срещи за новия си клуб нападателят бележи 15 попадения и си осигурява трансфер в Палмейрас.

Там играта му е на приливи и отливи и когато контрактът му изтича в края на 2007 година, той си тръгва с познатите мотиви: неразбирателство със съотборниците, висока заплата и...Вандерлей Люксембурго, който поема тима.

Завършекът на кариерата на Едмундо е повече от емоционален. Той приключва със футбола там, където всичко е започнало и където се е връщал в най-трудните си моменти - във Васко да Гама. По това време наставник на тима е Ромарио.

„Този отбор никога не е спирал да ми липсва. Разбрах, че Ромарио е този, който е поискал да се върна в клуба и това ми носи огромно удовлетворение. Между нас винаги е имало връзка, независимо от това какви проблеми сме имали," споделя „Животното" при подписването на едногодишния си контракт.

Лебедовата му песен обаче е трагична - Ромарио е уволнен в началото на февруари. 36-годишният Едмундо така и не намира най-добрата си формата, а в последния му мач като професионалист Васко изпада във втора дивизия за първи път в 110 годишна си история.

В момента бившият голаджия работи като телевизионен коментатор, но продължава да влиза във водещите заглавия. През миналото лято той най-после бе арестуван за инцидента от 1995 година.

Благодарение на сложни промени в закона изглежда, че случаят все пак ще остане в миналото и Едмундо ще се отърве без сериозни последици. Каквото и да се случи в живота му обаче, едно нещо ще остане ясно завинаги: „Животното" винаги ще е там, където са и проблемите.