Лионел Меси - от А до Я

Снощи суперзвездата на Барселона Лионел Меси спечели Златната топка на ФИФА за трети пореден път, с което и записа името си в историята като едва вторият състезател, след президента на УЕФА Мишел Платини, успял да спечели три последователни пъти най-ценния индивидуален приз в света на футбола. Аржентинецът стана и четвъртият играч, след Платини, Йохан Кройф и Марко ван Бастен, съумял да целуне на три пъти Златната топка. А както изглежда, едва ли и за последен път.

Трудно е да се пише или говори за Лионел Меси, защото навярно всички суперлативи и комплименти, присъстващи в речника на един средно интелигентен човек, вече са отправени по адрес на скромния аржентинец. Естествено, ако попитате самия Меси или го помолите за самооценка, той навярно ще отговори по начин, по който винаги ги прави - ще посочи важността на своите съотборници, които му позволяват (и помагат) да бъде това, което е.

И отчасти ще бъде прав. Футболът изглежда по-лесна игра, когато получаваш топката от краката на гении като Шави Ернандес или Андрес Иниеста. Но това ще бъде според Лео, който навярно е твърде срамежлив, за да сподели на глас поне ⅓ от всичко, което ежедневно чува или чете за себе си.

Истината е, че няма суперлатив или комплимент, който някой да е отправил по адрес на гениалния аржентинец и той да звучи пресилено. Меси може всичко, а количеството благороден метал в личния му кабинет за трофеи потвърждава това. Ако трябва да съставим своеобразна "азбука" на най-голямата звезда на световния футбол, навярно бихме го направили по подобен начин.

Аржентина - голямата болка на Лео. На 24 години Меси вече е спечелил всичко в европейския и световен клуб, но трофеите с родината му липсват. Ла Полга е участвал на две световни първенства с "гаусочите", като през миналата година в ЮАР бе и в ролята на лидер на двукратния шампион на планетата. За съжаление на всички аржентинци, на Черния континент Лео не реализира нито един гол, а воденият от Диего Марадона тим отпадна на ¼-финалите. Докато феновете на Барса боготворят Меси, голяма част от аржентинския народ му е сърдит, защото не блести по същия начин с фланелката на "албиселесте".

Барселона - основата на всичко, което Меси успя да постигне във футболната игра. Независимо какво ще се случи до края на кариерата му, аржентинецът ще бъде вечно благодарен на каталунския гранд, който му даде шанс да сподели таланта си пред света. На 11-годишна възраст Лео е диагностициран с хормонално заболяване, което пречи на нормалния му растеж. Лечението му струва 900 долара месечно, което е непосилна сума за неговите родителите. В момент, когато не само евентуална бъдеща кариера, но и шансовете за пълноценен живот изглеждат на кантар, испанският гранд подава ръка на Лео и му осигурява нужните лекарства, същевременно приемайки го в школата на клуба. Останалото е история.

Визия - тих, скромен, далеч от светлините на прожекторите или светските новини. Макар и да е звезда от най-висок калибър, Лео води съвсем нормален живот, като рядко може да се чуе нещо за поведението му извън терена.

Голове - при Меси те валят един след друг. Лео е съвсем близо до това да се превърне в най-резултатният футболист в историята на каталунците, като вече разполага с 211 гола във всички турнири. Пред него е единствено рекордьорът Сесар Родригес с 235 попадения, но по всичко изглежда, че и това постижение съвсем скоро ще падне в плячка на аржентинеца.

Дрибъл - с годините Лионел Меси съумя да развие почти всички компоненти на футболната игра, като дори реализира гол с глава във финала на Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед през 2009 година. Определено обаче уменията му в дрибъла са това, което всички почитатели на играта забелязаха първоначално в младия аржентинец, когато той все още правеше своите първи стъпки. Ниският център на тежестта и рядко срещаният контрол над топката го превърнаха в кошмар за противниковите бранители, а играта му съживи спомените за легендарния Диего Армандо Марадона.

Еволюция - донякъде продължение на първото изречение в предходния абзац. Вече на 24-годишна възраст, Меси е съвсем различен футболист отпреди. Тийнейджърът Лео спираше дъха на трибуните, но често се увличаше в индивидуалност (кой може да го вини, б.а.), забравяйки да подава. За разлика от тогава, когато Меси най-често осъществяваше фирмени пробиви по десния фланг на атаката, сега кавалерът на Златната топка често влиза дори в ролята на плеймейкър и разпределител на кълбото. Качествата му еволюираха и го превърнаха в далеч по-комплексен състезател, за което с водещ принос е и Пеп Гуардиола.

Жени - за разлика от много други футболисти, възползващи се славата и многото пари, с които разполагат, Лео не е плейбой. Точно обратното. Меси поддържа романтични отношения с чаровницата Антонела Рокуцо - обикновено момиче от родния му Росарио, което навярно никога няма да видите на модния подиум или по кориците на списанията.

Забелязан - през 2000 година, когато легендата на Барса Чарли Решак е посъветван да хвърли едно око на дребния аржентинец. Каталунският гранд дава шанс на Лео да покаже какво може, а в резултат на видяното, Чарли Решак е принуден да действа светкавично. Поради липса на хартия, импровизираният контракт е подписан на салфетка, която реално и променя историята на "лос кулес".

История - Лео не спира да я пише. Съвсем скоро той ще се превърне в най-резултатният футболист на Барселона за всички времена, като има нужда от само още една Златна топка, за изпревари Кройф, Платини и Ван Бастен. С темпото, което поддържа, скоро Лео може да се окаже недостижим за няколко поколения след себе си.

Йерархия - въпреки ключовата си роля в състава на Барса, Меси не е сред четирите капитани на клуба. Лентата се поделя от Карлес Пуйол, Шави Ернандес, Андрес Иниеста и Виктор Валдес.

Касияс - "любимият" вратар на Лео. За Сан Икер изглежда е истинско мъчение да вижда аржентинеца пред себе си, имайки предвид, че това е стражът, който най-често е вадил топката от мрежата си след голови изстрели на Меси - цели 13 пъти.

Любов - една от големите разлики между Меси и Кристиано Роналдо е в това, че ако при португалеца е невъзможно той да бъде обичан от феновете на други отбори, освен тези, за които играе, при Лео не е така. Заради благия си характер и скромност, Меси е силно харесван от много хора, които не попадат в графата почитатели на Барселона. Иначе казано, трудно е да го мразиш.

Марадона - идолът на целия аржентински народ, който сам посочи Лионел Меси за свой наследник. Сравненията между Лео и Дон Диего станаха неизбежни още от първите стъпки на първия, а отбелязаният гол срещу Хетафе за Купата на Краля засили още повече този процес. На клубно ниво Меси вече е спечелил много повече от своя бивш селекционер в националния тим, но с фланелката на "гаучосите" тепърва има да го застига.

Нюелс Олд Бойс - първият футболен клуб на Лео, където той прави своите "бебешки стъпки", преди да замине за Испания. В няколко свои интервюта Меси споделя, че мечтае да завърши кариерата си именно с фланелката Нюелс Олд Бойс, за който така и не изиграва нито един официален мач.

Овации - вероятно нещото, което Лео чува най-често след собственото си име.

Пеп - треньорът, който успешно промени из основи начина на игра на Лионел Меси. Предшественикът му Франк Рийкард разчиташе на него основно в ролята на крило, но при Гуардиола Лео се адаптира към по-централна роля, приемайки функцията на т.нар. "фалшива деветка". Резултатът от това бе впечатляващ - попаденията на аржентинеца станаха повече от всякога, а Меси вече участва далеч повече в играта.

Росарио - родният град на Меси. Лео се ражда в съвсем обикновено аржентинско семейство, като баща му Хорхе работи във фабрика за метали, докато майка му Селия Мария изкарва пари като домашна помощничка. Нещо, което и обяснява защо преди единадесет години фамилия Меси заминава за Испания, не разполагайки със средства за скъпото лечение на малкия Лео.

Силвиньо - един от най-близките хора на Меси в съблекалнята на Барса. Бразилецът напусна "Камп Ноу" през лятото на 2009 г., след като в продължение на няколко години се е "грижил" за по-младия си съотборник.

Труд - една от причините Лео да остане на върха е трудолюбието му. За разлика от Роналдиньо, който блесна и залезе сравнително бързо, Меси е упорит и отдаден на работата си. Трудно можете да видите аржентинеца с излишен килограм или каквото и да е нарушение на личния му режим. Работната етика на Лео е безупречна.

Успехи - трофеите му с Барса набъбнаха на 18. Лео е петкратен шампион на Испания, като вече разполага и с три златни медала от Шампионската лига. Веднъж е носител на Купата на Краля, като два пъти спечели с Барса и Световното клубно първенство. Освен това, в колекцията си Лео има още пет Суперкупи на Испания и две Суперкупи на Европа.

Фантазия - качество, което също не липсва на Ла Полга. Меси често прави неочаквани неща на терена, като с времето подобри и уменията си не само да бележи, но и да изработва попадения за своите съотборници.

Хитрост - голът с ръка във вратата на Еспаньол един от малкото моменти, когато Лео е действал по некоректен начин спрямо съперника. Но за сметка на това, сравненията с Марадона отново се засилиха с рязък темп.

Цинизъм - понякога изглежда така, сякаш Лео обича да го проявява спрямо противниковите бранители.

Човечество - на теория Лионел Меси принадлежи към него, но няма как да бъдем сигурни.

Шампионска лига - вече има три в личната му колекция. През 2006 Лео получи тежка контузия в ⅛-финала с Челси и не успя да доиграе турнира, но през 2009 и 2011 бе с водещ принос за триумфа на Барса. Меси се разписа в последните два финала на каталунците, отбелязвайки във вратата на Манчестър Юнайтед.

Щастие - чувството, което всички фенове на Барселона би трябвало да изпитват, задето са се родили във възможно най-подходящия момент. Ясно е защо.

Ъгъл - ляво или дясно, няма особено значение. Меси най-вероятно ще го намери без проблеми.

Ювелирен - както бихме описали сериозен брой от изпълненията на аржентинеца.

Яд - вероятно чувството, което Кристиано Роналдо често изпитва, че не се е родил десет години по-късно.

Константин Симидчийски, Sporta.bg