Левски поздрави феновете с рождението на Гунди

Днес се навършват 71 години от рождението на легендата на Левски Георги Аспарухов - Гунди. По този повод официалният сайт на Левски припомня на всички сини фенове за най-голямата легенда на клуба:

"Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край.

България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората, и той навлезе в техния бит със скоростта на комета. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт.

Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там.

Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството.

Правеше го с благородната осанка на аристократ - с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ... Всички тези качества остават незабравими."

Визитка на Георги Аспарухов - Гунди:

Великият Гунди - Георги Аспарухов, е роден на 4 май 1943 г. в софийския квартал "Редута". Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

Обявен е за най-великия български футболист на XX век. Позицията му на терена винаги е била централен нападател. Той е заслужил титлата "майстор на спорта" и е носител на сребърен "Народен орден на труда" през 1965 г.

За човешките качества на великата деветка се носят легенди, футболните няма кой да ги оспори - стига само черно-белият запис на уникалния гол на митичния "Уембли".

Милан неистово го иска, лично легендарният треньор на "росонерите" Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира, ако приеме умопомрачителната за онова време оферта на италианския гранд. Милан вижда в лицето на Аспарухов перфектния таран, който бележи еднакво добре с двата крака и с глава. Гунди обаче отказва да емигрира.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на Левски, Гунди е едва на 17. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу Ботев в Пловдив за 1:1.

От пролетта на 1962 г. до есента на 1963 г. играе в Ботев, където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в Левски, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за Левски и 47 за Ботев) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за Левски и 25 за  Ботев). Има участие в 36 мача (28 за Левски и 8 за Ботев) и вкарва 20 гола (16 за Левски и 4 за Ботев) за Купата на България (тогава -  Купа на Съветската армия).

През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист номер 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. "Франс футбол" - "Златната топка".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия - на "Уембли" (1:1), след Димитър Миланов - Пижо, и Георги Димитров - Червения, през 1956 г.

Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (в 1 мач), Англия- 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството - срещу Унгария (1:6).

Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България и отново срещу Унгария - 1:3. Паметни остават и мачовете през 1962 г. с Португалия - 3:1; 1963 г. с Португалия - 1:0; 1965 г. с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 г. с Швеция - 3:0; 1967 г. с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. Настоящият стадион на ПФК Левски е кръстен на негово име.