Легендата на ЦСКА Димитър Якимов: Като дете бях от Левски

Легендата на ЦСКА и българския футбол Димитър Якимов гостува в предаването "Пред банята" по ТВ7, където даде едно от малкото си интервюта през годините. Той разказа доста интересни неща, като например, че като дете е бил от Левски и вуйчо му го е водил на мачове на "сините". Освен това Якимов с гордост сподели, че навремето Георги Аспарухов-Гунди му признал: "Мита, ти си по-техничен от мен."

- Чувствал ли си, че играеш в по-толериран отбор - ЦСКА?

- Ще се върна по-назад. Като бях в Септември взехме Купата на Съветската армия. Станахме юношески европейски шампиони. Играхме финал. Преди това други български юноши не го бяха правили това. Беше голямо нещо... младежкият ни отбор да е на финал, голям успех. След това взехме Купата със Септември и не съм очаквал, че ЦСКА ще ме покани. Беше 60-а година, октомври месец. Подписах заповед - доброволец в ЦСКА. До 62-а октомври карах там казармата. И се срещнах с много велики футболисти, които преди това играеха по Европа, в чужбина. Няма да споменавам всички. Само едно име ще кажа. Лека му пръст на Гацо Панайотов. От него младите сме се учили. Той ни учеше, че топката не се спира, а се поема... че се подава напред, а не в краката. Специално на мен ми казваше, че по-трудно е да изработиш ситуацията, отколкото да вкараш гол. Това ми беше голяма грешка. Само подавах, не реализирах.

Имаше големи футболисти, големи треньори. Няма да ги споменавам всичките. Гацо Панайотов след това стана кум на сватбата ми. Футболът определено най-много ми вървеше. Училището и браковете - зле. Те не ми вървяха. На училището ходих с футболните обувки. В училището се запознах с покойния Иван Славков-Батето. Той беше в друга паралелка. Така започна кариерата ми. Имах предложение от Славия. Но ако не бях отишъл в ЦСКА, нямаше да бъда Митата и нямаше много хора да са щастливи от това, че съм техен идол. Не знам какво щеше да бъде бъдещето ми. Но голяма роля изигра преминаването ми в ЦСКА.

- Тогава би ли могъл да попаднеш в Левски?

- Изключено беше да отида в Левски. Като дете бях от Левски. Вуйчо ми ме водеше на мачовете на Левски. След това отидох войник и просто трябваше да стана от ЦСКА.

- Георги Соколов казваше, че не е имало случай да не уцелиш вратата...

- Моята цел не беше реализирането на головете. Спазвах указанията на Гацо Панайотов. 71-а година обаче вече ми писна от тази негова заръка и реших да започна да вкарвам. С 26 гола станах голмайстор... имаше 5-6 дузпи, които умишлено не ги реализирах. Бронзовата обувка беше с 27 или 28 гола, сребърната с 30 и няколко. Можеше някоя от обувките и аз да грабна, но така стана просто. Няколко гола не ми достигнаха.

- И каква награда получи в крайна сметка?

- Много трагична награда. Станах голмайстор в България и ме изгониха от ЦСКА. Това беше наградата. Казаха ми, че няма какво да се очаква повече от мен, бях на 30 години. Мисля, че това е парадокс - да станеш голмайстор на страната и на следващата година да не може да играеш. Принудих се да се пробвам на други места. Отидох в Сливен. Там имаха силен военен отбор. Дойде един майор, разговаряхме и уж се разбрахме, но след това той се качи горе при шефовете и ми каза да изчакам. Мина около половин час, той се върна и ми каза, че не ми разрешават да играя там. Първо ме изхвърлиха от ЦСКА, после пък не ми разрешиха да бъда в Сливен. Играх на три световни, станах голмайстор на първенството и въпреки това не ме избраха за номер едно. Вероятно, защото бях от ЦСКА.

- Какво си спомняш от престоя в Септември?

- Тогава бяха бедни времена. Работил съм и на Сточна гара, товарил съм дини. След това обаче започнах да играя организиран футбол в Септември, докато преди това играехме само по градинките. Аз много обичах футбола, но ме упрекваха, че много обичам да лъжа, а не да подавам. По онова време обаче нямаше вечерен час и играехме по цял ден.

- Защо не обичаш да даваш интервюта?

- Цели 30 години не говорих пред медиите, защото бях обиден на определени журналисти, защото не ме избраха за футболист на годината нито веднъж.

- По твое време имало ли е уредени мачове? Някой натискал ли те е да играеш симулативно?

- Мога да кажа само един факт. Доколкото си спомням имахме един мач с Добруджа, бяха в А група. Много отдавна беше. Тогава Пенев ни организира да играем по-лекичко, по-така. Но да им дадем точки, не ни беше много ясно.

- Как играехте със Сливен по онова време?

- Нямаше уговорки. Играеха се мачовете.

- Какво си спомняш от Мондиала в Чили 1962, когато класира България, отбелязвайки победния гол в последния мач на квалификациите срещу Франция?

- От първото класиране на Световно минаха вече 50 години, но пазя спомените. Тогава за първи път играхме на Мондиал. Някои спомени обаче ми се губят, защото беше много отдавна. Радостта беше неописуема. Направихме равен с Англия - 0:0, паднахме лошо от Унгария (1:6) и нещастна загуба от Аржентина (0:1). Срещу Англия Сашо Костов изпусна да вкара с глава, топката мина покрай дирека. Спомените вече са избледнели. Тогава бях войник, на 20 години. И май се искаше някаква заповед на военните, за да мога да изляза навън.

- Четири години по-късно подаваш на Гунди и той бележи за 2:1 срещу Белгия, което ни класира на следващото Световно. Много се дискутира твоето отношение с Гунди? По това време си в ЦСКА, а той в Левски.

- Независимо от това, че той играеше в Левски, а аз в ЦСКА, мога да кажа, че бяхме семейни приятели. Тогава на Световното в Англия, след като се класирахме, Витлачил ни постави в една стая. Това нас много ни изненада. Тогава съществуваше една дискусия между левскарите и цесекарите, запалянковците... всеки казваше, че от Левски е Гунди, а от ЦСКА - моето име. След мача с Бразилия, когато се прибрахме в стаята обаче ми каза: "Мита, много се спори, но ти си по-техничен от мен!". Това е едно признание за мен, никой не го правеше. А той ми го каза. След това и Виден Апостолов дойде и ми каза след мача с Бразилия, че съм велик футболист. Много фенове са ми го казвали, но ръководители и фенове не са. Само Гунди и Виден.

- Защо игра с номер 13 на това първенство?

- Тогава имаше един филм - "Любимец 13". Сега и Бойко Борисов е с номер 13. Само че той е от Левски, а аз от ЦСКА, но това няма значение.

- Какво е мнението ти за премиера? Има ли я промяната?

- Бих казал, че сега много неща се правят. Много спортни площадки. Децата има къде да спортуват. Обикновено много се говори за детско-юношеските школи, но не се тръгва от там. В нашето първенство се вземат чужденци - втора-трета ръка, дават им се много големи пари. В същото време се пренебрегват младите ни таланти, които няма как да изгреят и да се развиват. Спира се развитието на българския футболисти.

- Какво се случи с Интер през 1967 година? ЦСКА за малко да се класира на финал за КЕШ.
- Този мач наистина беше върхът за ЦСКА по това време. Направихме 1:1 в първия мач в Италия, изгониха Райков. Геройски завършихме 1:1. В София пак 1:1, няма да забравя второто полувреме имах изгодна позиция срещу вратаря на Интер, опитах се да стрелям, но капитанът им откъде се изстреля, не го знам, но ми попречи да вкарам. Контузи се, отиде в "Пирогов", операция му правиха.

Докато бяхме в съблекалнята се понесе слуха, че третият мач ще е в Италия. Нашите шефове обаче ни продадоха за един автобус и 100 000 лева. Играхме в Болоня, пак добре се представихме, но паднахме с 0:1. Ако бяхме на неутрален терен, можеше да ги елиминираме и да се класираме на финал. Тук искам да спомена отношението на генерал Матеев и на полковник Георги Христов - зетя на Добри Джуров. След като завърших вече футбола в ЦСКА ми се предостави възможността да играя навън, да се устроя. Опитах се в Кувейт и в Кипър да бъда треньор, но те тогава ми гарантираха, че няма да ме уволнят, а ще ме държат в щата на армията, за да може да ми тече времето за пенсията.

- Защо стана така, че на Мондиала в Мексико през 1970 година поведохме на Перу с 2:0, а паднахме с 2:3, когато чакахме първа победа на Световно?
- Бяха решили да ни качат на Белмекен. Не знам на каква височина беше, казаха, че е същата като в Мексико. Бяхме при зимни условия, имаше сняг. Един булдозер разчистваше игрището, но футбол не можеше да се играе. Идваше един раздрънкан автобус, който ни сваляше до Велинград. Който не е ходил по този път не знае - десетки завои. Слизахме долу, правехме си тренировките и вместо да вземаме баня, душ, да си починем, ние трябваше наново да се качваме на Белмекен. Спяхме по автобусите, хапваме. Това беше почти всеки ден.

Вече самото пристигане там... бяхме изолирани от ръководството, няма да споменавам имена. Казваха кои на коя маса да седнат. За едни няма супа, за други няма вода. Ограничаваха ни с килограми. Обезводняваха ни. Някой глупак го беше измислил това! Мога да ви дам за пример Иван Димитров. Той на всяка една тренировка беше много изпотен. Цялата му фланелка беше мокра. Тези лишения бяха пълна глупост на нашите шефове. Принудихме се да ходим, да плащаме и да си купуваме вода. Организмът ни искаше вода. До първия мач с Перу обаче това нещо не се промени. Бяхме на концлагеристки условия.

Там беше голяма горещина, поведохме с 1:0, над 40 градуса. Когато свърши първото полувреме, от терена до съблекалнята имаше 50-60 метра. Тичайки натам видяхме една маса с напитки и всеки грабеше - по две, по три, даже по 5 шишета вземахме. След това Божков ни видя и ни каза да спрем. Но аз се криех и пиех вода. Не сме очаквали че така ще стане второто полувреме, въпреки че Бонев вкара за 2:0.

Продължихме да атакуваме, но наша грешка в защитата им позволи да ни вкарат. Със случаен удар стана 2:1. Умората си каза думата. Аз пък като тичах чувах как 5 литра вода кльопка в корема ми. Трудно ми беше да бягам. Изравниха ни, после 3:2 направиха. Даже четвърти гол ни вкараха, но съдията го отмени. После всичко тръгна надолу, паднахме от Германия 2:5, с Мароко 1:1... Цялата вина е в нас - футболистите. После в самолета се каза, че в България запалили колата на Божков, щели да ни линчуват. Обаче кацна самолетът, нищо подобно нямаше.

- Боби Михайлов или Иван Славков?

- Тук не трябва да се спори изобщо. Иван Славков е една легенда.

- Пеле или Марадона?

- Вие журналистите една година направихме допитване - Аспарухов или Стоичков. Това беше много голяма глупост. Не може да се прави сравнение между тях, защото Гунди е играл по едно време, Стоичков по друго. Неминуемо обаче Стоичков е номер едно за всички времена.

- Меси или Роналдо?
- Меси.