Кристовао Рамос за Левски, футбола и родна Португалия

Светът стана като голямо село, сливат се раси, сродяват се народи, а другият край на земята е на един "клик" разстояние. Кристовао да Силва Рамос е символ на глобализма и мултинационалното съвремие в "А" група. Преди 5 века португалци откриват, обикалят или завладяват половината планета. Рамос носи тази скитническа кръв. Този португалец е живял само 8 години в Португалия, а е на 29.

"Аз съм португалец и имам душа на мореплавател, откривател - отвърна наскоро Жозе Моуриньо на въпрос ще остане ли в "Реал". - Бил съм в страни с различни култури и различен футбол. Не знам какво приключение ме чака в бъдеще..."

Да, такива са те португалците - от "Реал" до "Левски".

Рамос дойде на 3 февруари под арка, съградена от думи на Станимир Стоилов. "Перфектен! - заяви за "Труд" най-успелият "син" треньор, работил 8 месеца с аса в Кипър. - Всичко му е силно. Добре подава от фланга, има тежък удар, комбинативен, бърз, несъмнен професионалист. Радвам се, че дойде, много ще помогне. А е и изключително интелигентен, владее много езици."

Наложи се актуалният "син" треньор Николай Костов да "успокоява топката": "Не очаквайте нещо извънземно!"

Да, но за 10 месеца Кристовао доказа поне, че е на равнище "Над "А" група." Призна го дори легендарният Наско Сираков. "Рамос е единственият в отбора, достоен за европейски "Левски", заяви четвъртият в света в интервю за "Труд".

Рамос е с дискретен чар, тих, но сърдечен, скромен, но с блясък в очите. При цитирането на Сираков поглежда малко свито, леко недоумяващо.

- Не зная какво да кажа.

Всъщност призракът на Сираков си витае из "Герена", доказа го и португалец.

- Той е бил спортен директор тук, да?

- Да, два пъти по 4 години. Със Сираков отборът влезе в Шампионската лига.

- Щастлив съм от неговото мнение.

Нищо повече. Няма много думи у този човек. Няма хвалби. А е най-силният "син" за 2012-а.

Рамос знае "Левски" още от Кипър. През 2010-а работи в "Анортозис" със Славолюб Муслин, с когото "сините" станаха шампиони през 2002-ра. А Стоилов, първи с "Левски" за 2005-а и 2006-а, смени сърбина.

- За Стоилов мога да кажа само хубави неща. Отнася се с играчите като с приятели, говори им, изобщо се държи приятелски, топъл човек е. А Муслин...

Тук Кристовао не намира думите. От деликатност. Защото Славо не хареса португалеца, който при него често бе резерва. Накрая Рамас обобщава:

- Муслин е от старата школа, по-сдържан...

При Мъри обаче Кристовао се развихря. И стига до мача на звездите в Кипър м.г., в който честта да е селекционер на легионерите получи Стоилов. Пак при Мъри португалецът учи история на българския футбол. Легионерите все ги питаме за "САЩ 94". Вярно, тогава Кристовао е бил на 11, но - все пак.

- Не, не помня. Но Цанко (б. а. - Цветанов, помощник на Стоилов в "Анортозис") ми разказваше. Стигате полуфинал, правите голям четвъртфинал. Срещу...

- Германия!

- О, да. Цанко е играл тогава със Стоичков, Балъков и... И Трифон Иванов.

- Доста българи са играли и в Португалия.

- Най-много - Йорданов (б. р. - Ивайло), стана капитан на "Спортинг". Много дълго бе там.

- Обаче вашият треньор Илиан Илиев игра в "Бенфика". Няма ли да му налетите - та вие сте от "Порто"?!

- Ха-ха-ха. Няма. Обаче, ако сега играеше в "Бенфика" - може! Трябва да се печели срещу "Бенфика".

- Коя е вашата страст във футбола?

- Да побеждавам.

- Само това?

- Да. Да побеждавам!

- А извън футбола?

- Моята жена е моята страст. Няма хоби, не се взира в дрехи, не е фен на лъскави коли или на нощния живот.

Що за футболист е това? Е, футболист е, а футболът наистина му е страст.

- Добре, а в свободното време какво обичате?

- Рядко излизам, предпочитам да си седя вкъщи. И да гледам мачове.

- Само мачове? Колко мача може да се гледат?

- О, и по 3-4 на ден, стига да са хубави.

Този човек ще стане треньор. Ще видим. Всъщност броденето по света го среща и с любовта. Разведен е. А с актуалната си половинка живее от 3 г. Запознават се в Кипър, където тя също си вади хляба. Покрай красивата румънка Луиза от Констанца футболистът стъпва за първи път в България.

- Варна, знаех Варна още преди да дойда в "Левски". Докато играех в Кипър, Луиза ме доведе за два дни тук да видя Българското Черноморие. Ходихме и в Албена. Тя познава много по-добре от мен България. Сега още не съм излизал от София, освен за мачове...

- Миналата година Шюрд Арш се зарече пред нашия вестник да се ожени, ако "Левски" стане шампион.

- Ооо, при нас с Луиза това вече е планирано. Няма как да го свържа с купа...

- Свикнахте ли тук?

- Харесва ми, харесвам хората, феновете, "Левски" е голям отбор, много професионален.

- А снегът?

- Харесва се на жена ми. Докато бяхме в Кипър, все говореше - сняг, сняг, сняг. Липсваше ѝ. Сега се радва.

- А вие играли ли сте на сняг?

- Не, никога.

Бродягата можеше и да не се брои днес за португалец. Първо получава френски паспорт.

- Роден съм в Лион, където родителите ми са живели 35 години. Бях на 16, когато се върнаха в Порто.

-Колко езика говорите?

- Португалски, френски, английски. И малко гръцки и румънски.

- А жена ви?

- Румънски плюс перфектен гръцки и английски. Можем да се оправим по целия свят.

Е, в тази връзка между португалец и румънка любовта - доколкото има необходимост от думи - явно говори на езика, шлифован от Шекспир. Английският е единственият, който и двамата владеят отлично.

- И в гранда "Лион" започнахте с футбола?

- Да, осем години бях в школата. Но до 1999-а, още преди да стане наистина голям клуб със седемте поредни титли. Бях заедно със Стед Малбранк, Жереми Берто, Оливие Бернар.

Те пробиха в "Лион", обиколиха "Монако" и "Тотнъм", "Оксер" и "Фулъм", "Нюкасъл" и "Рейнджърс". А Рамос съдбата запраща в "Порто". Подписва професионален договор през 2002-ра. Тогава започва приказката с Купата на УЕФА за 2003-та и триумфа в Шампионската лига през 2004-та. С Жозе Моуриньо, който тогава тръгва към величието. Обаче Рамос три сезона тъне във втория тим.

- Защо не успяхте в "Порто"?

- Нямах шанс, нямаше как. Млад бях. А и това беше дрийм тим с големи играчи като Деко, Маниш. Знаете Рикардо Карвальо, Пауло Ферейра. Знаете докъде стигнаха - "Реал", "Челси", "Барселона".

- И нито веднъж не влязохте в групата при Моу?

- Не. Стана при следващия треньор - Виктор Фернандес.

- А защо не се наложихте в родината си? Година в "Пеняфиел", година в "Лейшоеш" и чак в Кипър ставате звезда.

- В Португалия е трудно за португалците. Отборите предпочитат бразилци, аржентинци, колумбийци. Вижте "Порто", "Бенфика" - имат по един-двама португалци за титуляри. И вижте колко португалци станаха големи звезди в чужбина. Такава ни е съдбата.

Да, бродяга сред бродягите. А съдбата разминава "синия" ас и с друго велико португалско име. Кристиано Роналдо (или КР7) и Кристовао Рамос (или КР16). Две крила, двама португалци с еднакви инициали, но - различна съдба.

- Имам 5-6 мача за младежките национали и десетина в юношески състави. Кристиано е две години по-млад от мен, но от малък показваше такъв талант, че прескачаше цели поколения. Когато бе на 18, го взеха при младежите до 21 години за турнир в Тулон, но тогава мен не ме повикаха. И след турнира направо го изтеглиха в мъжкия национален отбор. Беше на 18!

- И при младежките национали ваши съиграчи имаха повече шанс от вас.

- Така излиза... Играех с Уго Алмейда, Уго Виана, Рикардо Куарешма, Мейрелеш, Дани. Те спечелиха Купата на УЕФА и Шампионската лига, обиколиха "Челси" и "Зенит", "Ливърпул" и "Интер".

А Рамос още не е пипал трофей. Роден е на 25 март 1983-та. И има шанс с "Левски" да чества кръгла годишнина с първа купа.

"Изключително интелигентно и възпитано момче - коментира сега Стоилов. - Треньорите на "Анортозис" са имали някакво отношение към него. При моето пристигане ми казаха, че бил странен, със странно поведение. Но от първия разговор усетих, че е перфектен и отдаден на професията си.

Иска само футбол. Можеше да вкара и повече от тези 6 гола за "Левски", но пределно се придържа към тактическата дисциплина и над 100 процента се раздава в защита. Това пречи да е по-активен в атака.

Но си е такъв - не е егоист, отборен играч е, универсален. Мечта за всеки треньор. "Левски" случи много . Абсолютно европейска класа." Това е нашият КР - сеньор Рамос, човек без купи и особен късмет, но с много футбол в главата и краката, с много чар.