Тази сутрин българските фенове на футбола се събудиха със сензационната новина, че собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев е готов да доведе в Разград аржентинската звезда Ернан Креспо. В случай, че бившият голмайстор на Лацио, Челси, Милан и Интер действително акостира у нас, то той автоматично ще се превърне и в най-именитият чужденец, някога обличал фланелката на български клуб.
Възможен ли е наистина подобен трансфер? На този етап е трудно да се даде отговор на този въпрос, имайки предвид, че единствено Кирил Домусчиев е наясно с реалните си намерения в тази посока. Както и дали действително е готов да вложи ресурси като споменатите, за да доведе Креспо в България.
При всички положения, България вече не е онази постсоциалистическа въпросителна, която съвсем реално стряскаше чужденците преди десет или петнадесет години. Без да засягаме стандарта на живот на средностастическия българин, страната ни вече присъства далеч по-осезаемо на европейската карта, което и започна да отваря различни врати към нея. Естествено, изглежда спорно дали хора като Ернан Креспо изобщо са наясно къде точно се намира България на глобуса, но най-малкото средата ни вече изглежда по-благосклонна за авантюри от подобен тип. Защото, поне на този етап, България все още е авантюра за футболисти от неговия калибър.
Ернан Креспо няма да е първият именит чужденец, който би заиграл в българския шампионат. Макар и да е вън от съмнение, че би бил най-именитият. Кои бяха преди него? Ето и кратка ретроспекция на някои от най-големите имена, които са избирали България за следваща стъпка в своята кариера. Взимаме под внимание не само чисто индивидуалните качества на всеки от тях, но и върховете, които са достигнали в кариерите си. Които поне на фона на българската реалност, изглеждат високи.
Марио Жардел
Несъмнено най-голямото име на чужденец, който някога е обличал фланелката на български клуб. Макар и с уговорката, че това би се променило, ако Ернан Креспо стъпи на "Лудогорец Арена". През месец юни 2010 варненският Черно море шокира цяла България, подписвайки с бразилския таран, от когото преди години цяла Европа трепереше. Двукратен носител на Златната обувка и голмайстор на Шампионската лига за сезон 1999/2000, Жардел бе утвърдил името си като един от най-ефективните голмайстори на континента за последната декада.
За съжаление на родните фенове, у нас Жардел пристигна в залеза на кариерата си, когато по всичко изглеждаше, че футболът отдавна не е приоритет. Значително натежал и вече трудно подвижен, бразилецът не успя да изпълни първоначалните си планове да свали част от теглото си и да демонстрира добра форма пред българската публика. Таранът изигра ограничен брой минути с фланелката на "моряците", макар и все пак успявайки да отбележи попадение в официален мач, разписвайки се срещу Локомотив София на 31 октомври. Жардел напуска "Тича" още през зимната пауза, като продължава кариерата си в аматьорския Рио Негро.
Беноа Кое
Няма как да не споменем футболист, който е записал 101 мача в Серия А с фланелката на Интер. Френският дефанзивен халф акостира в ЦСКА през зимата на 2004, след престой в тима на Бастия. Кое изигра само един полусезон с червената фланелка, помагайки на "армейците" да триумфират с шампионската титла през 2005. Начело на ЦСКА е сърбинът Миодраг Йешич, а Беноа Кое е титуляр в ключовото дерби през пролетта, което "червените" печелят с 1:0 и си гарантират шампионската титла. През лятото Кое напуска "Българска армия" и преминава в швейцарския Сион. Въпреки, че в продължение на четири години защитава цветовете на Интер, халфът така и не записва мач за френския национален отбор.
Хамилтън Рикард
Когато говорим за нападател, отбелязал повече от 30 гола в английската Висша лига, това може и да не звучи дотам впечатляващо на запад от Балканите. Но поне от наша перспектива, Хамилтън Рикард бе повече от сериозно име, когато ЦСКА го привлече под наем от Мидълзбро през месец март 2002. Тогава в българския шампионат се играеха плейофи, като колумбиецът бе привлечен в състава на Луиджи Симони, именно с надеждата, че ще помогне в този решаващ етап от сезона. Рикард обаче не демонстрира дори малко от качествата, които бе показал в английската Висша лига, реализирайки 1 гол в 9 срещи с червената фланелка.
Владислав Радимов
Четири сезона в ЦСКА Москва, пет години в Зенит Санкт Петербург и четиригодишен престой в испанския Реал Сарагоса, като към тях можем да добавим и 33 мача за националния отбор на Русия. Определено Владислав Радимов е едно от най-сериозните имена, които някога са стъпвали у нас. Халфът подписа с Левски през 2000, когато "сините" все още си позволяваха да пръскат бомбастични средства за футболисти, гонейки участие в бленуваната Шампионска лига.
За съжаление обаче на "сините" фенове, Радимов напуска ст. "Георги Аспарухов" твърде скоро, преди да покаже по-сериозна част от несъмнено богатия си арсенал. Руснакът е изгонен от старши-треньора Люпко Петрович, след като заедно със сънародника си Константин Головской нарушава дисциплинарния правилник, позволявайки си да напусне хотела на Левски в ранните часове на деня. След години Радимов споделя в интервю пред руската преса, че ако не друго, то престоят в София му е предложил най-малкото солидни забавления.
Гарба Лавал
По традиция Нигерия е инкубатор на футболни звезди, а когато си записал 53 срещи с фланелката на "суперорлите", включително и участвайки на две световни първенства, това говори много. Гарба Лавал е може би най-именитият африканец, стъпвал по българските терени, преминавайки на "Герена" от холандския Рода през лятото на 2002. Едва дни, след като е представял Нигерия на Мондиала в Япония и Южна Корея.
Тогава Лавал идва в България в комплект със съотборника си в националния тим Джъстис Кристофър, но не оправдава напълно високите очаквания към него. Нигериецът напуска след един прекаран сезон на ст. "Георги Аспарухов", продължавайки кариерата си в шведския Елфсборг.
Лео Лима
През 2003 Васил Божков брои почти 2 милиона долара на Вашку да Гама за Лео Лима, който бе считан за един от най-добрите млади футболисти в Бразилия. Халфът дойде на "Армията" с неимоверно високи очаквания, като в интерес на истината, на моменти действително загатваше за високия си потенциал. Лима обаче се бори с излишните килограми и страстта си към нощния живот, което не му позволява да оправдае инвестираните в него пари. Тогава на "Армията" има и финансови проблеми, а играчите на ЦСКА не получават редовно парите си. Лео Лима и сънародникът му Родриго Соуса бягат скандално от "Армията", а след време талантът на първия е признат и от португалския гранд Порто, който го привлича в редиците си.
От по-новата генерация:
Елиот Гранден
Безспорно един от най-класните чужденци в българския шампионат за последните години. Френският халф пристигна в ЦСКА с впечатляваща визитка, в която блестеше престой в колоса Олимпик Марсилия. Гранден бързо показа, че не случайно е играл на "Велодром", а изявите му у нас са бързо забелязани от елитния английски Блекпул.
Флорентин Петре
Боготворен от феновете на един от най-големите румънски клубове Динамо Букурещ, Флорентин Петре е участник на две европейски първенства с националния тим на Румъния. Играе със сериозен успех за ЦСКА в периода между 2006 и 2008, преди да бъде трансфериран в руския Терек Грозни. В последствие се завръща за кратко на "Армията", преди да продължи кариерата си във Виктория Бранещи. Бърз, много опасен и пробивен, Петре бързо си спечели любовта на "червените" фенове.
Андвеле Слори
Феновете на Левски надали биха се сетили за този футболист, освен когато биват подсетени за него, но в случая говорим за състезател, записал две срещи за националния отбор на Холандия. А допреди години изглеждаше невъзможно да видим у нас футболист, носил фланелката на "лалетата". Можейки да се похвали и с три сезона в колоса Фейенорд, Андвеле Слори бе привлечен на ст. "Георги Аспарухов" със статут на скъпоплатена звезда. Слори обаче се превърна в истинско разочарование, като навярно е успял да зарадва повече представителки на нежния пол в Студентски град, отколкото феновете на Левски. За мотивацията на холандеца в този етап от кариерата му е показателно, че скоро след трансфера си в Левски, крилото се отказа от футбола.
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ