Красимир Инински: Искам да спрем да делим малкото, което остана

Красимир Инински е роден на 18 юли 1973 година в София. Започва да тренира бокс в "Левски-Спартак" при легендата Костадин Петков - Коце Железото. Петкратен шампион на България по бокс за мъже в категориите лека-полусредна и полусредна. Той е майстор на спорта, многократен победител в категорията си в международния турнир "Странджа". Участвал е на световното първенство в Тампере през 1993 година и на европейското във Вейле (Дания) през 1996 г.

- Защо реши да се кандидатирате за президент на федерацията по бокс?

- На първо място, защото смятам, че мога да дам нещо на спорта, който ме е създал. На него дължа всичко. Дори и бизнеса, който правя, защото той ме научи на дисциплина и как да гоня целите си. В един момент трябва да се обърнеш назад и да благодариш по някакъв начин на бокса. На второто място вече натрупах достатъчно опит и смятам, че съм готов за това място. От 5 години ръководя професионалната боксова лига, на която съм основател, но тази лига се занимава с втората фаза от развитието на боксьора. Професионален бокс може да има само след като създадем и изградим боксьори от най-ранна фаза до завоюване на титли в аматьорския бокс. Затова се нагърбих да разработя една стратегия, в която детайлно са проучени настоящото състояние и възможните варианти за неговия подем. Когато дойдоха при мен да ми предложат да се кандидатирам, не се колебах дълго, защото се чувствам готов за позицията президент.

- Не беше ли прекалено рано? Така се обозначи и стана лесна мишена за атаки.

-Мен не ме е страх от нищо. Все пак съм боксьор. Аз съм израснал в тази среда и всички ме познават. На ринга излизаме за битка независимо от съперника. Той нас не ни интересува. Разчитаме само на себе си. Така е и при изборите. Заради това открито влизаме в битката. Това е моето виждане по въпроса.

- Какво смяташ за евентуалната конкуренция?

- За мен най-добре ще е да има поне 10 кандидати за поста. Това ще покаже силата на нашия спорт. Аз не разчитам на някакви слабости на конкуренцията, а единствено на собствените си качества. Заради това просто не ме интересуват другите. Аз съм Красимир Инински, име, което е познато на хората в бокса. Все пак моят прякор е Боксьора, не е някакво цвете или пък растение. От друга страна, не трябва да превръщаме федерацията в някаква форма за лична изява, за някакъв личен пиар. Все пак трябва да се работи за бокса, а не за себе си.

- Кой е най-големият проблем в българския бокс?

- Проблемът не е само един. За мен основният е, че продължаваме да се делим, и то на малкото, което ни остана. Добрите школи се броят на пръсти, треньорите също.

Качествените състезатели са по един в категория.

А това води до сериозен проблем. Навремето един спаринг на националния отбор беше по-силен от европейско първенство. Дори да влезеш в националния отбор, беше изключително трудно, което знам от собствен опит.Това трябва да се опитаме да възстановим. Вторият проблем е с младите. Вземаме един чувал с медали при юношите и след това, когато дойде време да се бият при мъжете, тях ги няма. Някой ги е подмамил с повече пари. Проблемите са толкова много, че няма да ни стигне цял ден да ги обсъдим. И трябва да се решат един по един. Защото иначе ще загубим и малкото, което имаме.

- Но това само с държавни субсидии няма да стане.

- Боксът е атрактивен спорт и при правилно управление и постигнати резултати ще дадем основание за влагане на по-голям финансов ресурс от държавата и рекламодателите.

- Значи трябва да се отдели повече внимание на професионалното направление.

- Напротив. Основно вниманието и финансовия ресурс трябва де се насочат към детско-юношеските школи и треньорите, защото те са основата на бокса. Върху тях се гради всичко. След силния аматьорски бокс професионалният си идва от само себе си. Когато имаш качествени състезатели, всеки ще ги забележи. Заради това те са свързани. В момента има бум на трениращи, но само заради фигурата. Трябва да се напрегнем и да покажем на децата на какво учи боксът. Той не е само аркади и удари. Не е само насинени очи. Преди всичко е интелект, ред и дисциплина и други ценни качества, формиращи личността.

- И все пак парите откъде ще дойдат?

- Рекламни договори с две фирми, осигурени от мен, са вече факт. Не може да се кандидатираш да управляваш бокса с програма, която съдържа обещания от рода на: "Татко ще ми купи колело...... ама друг път!" Аз в бокса досега съм вложил и доста лични средства.

- Би ли работил с бившето ръководство?

- Аз бих работил с всеки, който смята, че може да помогне на бокса. Без различия.

Винаги е добре да чуеш и другата гледна точка. Не искам повече да дърпаме чергата един срещу друг, а да дърпаме в една посока. Работата на федерацията е точно това, а не кой да е национален треньор. Това е работа на треньорския съвет. Ние трябва да създадем условия да се развива спортът и да осигурим възможност на специалистите да управляват спортно-техническия процес. Заради това има треньори, клубове, специалисти, които познават нашия спорт. Екипната работа и взаимодействието на всички тези звена гарантират успеха.

- Радваш ли се, че последният ни световен шампион Детелин Далаклиев те подкрепи?

- Това не може да не ме радва. Но много зле ми звучи последният ни световен шампион. България е имала един куп олимпийски, световни и европейски шампиони. Това са мои съотборници, изявени състезатели - всички те ме подкрепят. Обща мечта ни е с нас да се съобразяват отново Куба, САЩ, всички. Но на нас мястото ни отново трябва да бъде на една от водещите сили. Просто имаме прекалено много талант в бокса, който трябва да развием.

"24 часа"