
Днес Красимир Балъков навършва 45 години. Роден е на 29 март 1966 г. в Хотница. Халф и нападател. Играе в Етър от 1983 до 1990 г. (142 мача и 35 гола), Спортинг (Лисабон) от 1991 до 1995 г. (139 мача и 44 гола), Щутгарт от 1995 до 2003 г. (236 мача, 54 гола).
Шампион през 1991 г. с Етър, тъй като е бил в състава през есента на сезон 1990-1991 г., носител на купата през 1995 г. със Спортинг и през 1997 г. с Щутгарт. През 1992 г. е обявен за най-добър в първенството на Португалия от в. "А Бола".
Има 92 мача (трето място във вечната ранглиста след Б. Михайлов и Хр. Бонев) и 16 гола в националния отбор, където дебютира на 2 ноември 1988 г. срещу Дания 1:1 в Копенхаген, последен мач на 30 април 2003 г. срещу Албания 2:0 в София.
Участва на Мондиал 94 (четвърто място, заедно със Стоичков е в идеалния отбор на първенството), ЕП 96 и СП 98.
Определен за най-добър играч в Щутгарт, с най-висока заплата (6 млн. марки годишно) от всички играчи в Бундеслигата. Финалист за КНК през 1998 г. Футболист № 1 на България през 1995 и 1997 г.
Халф с универсални възможности, фантастичен ляв крак, точен пас и перфектни свободни удари, от които често стават голове. На 29 май 2003 г. е прощалният му мач в Щутгарт между "Дрийм тим", съставен от световни звезди като Бебето, Клинсман, Хеслер, Бухвалд, Просинечки и др., както и български звезди като Б. Михайлов, Сираков, Лечков, Костадинов, Л. Пенев, Хубчев срещу отбор на Щутгарт, съставен от негови бивши играчи като Дунга, Бобич и др.
От юли 2003 г. е помощник-треньор на Щутгарт. От януари 2006 г. стартира и неговата самостоятелна кариера, като треньор - поема швейцарския Грасхопърс, като подписва договор за година и половина.
С Грасхопърс печели Купа Интертото, участва впоследствие в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА и е дълго време водач на класирането за сезон 2006/2007 в местната Супер Лига.
От октомври 2007 поема последния в класирането ФК Санкт Гален, но изкарва едва един сезон, след което се завръща в България, за да стане старши треньор на Черноморец (Бургас) в началото на декември 2008 г. Точно две години след това Балъков напусна стадион "Лазур" по взаимно съгласие.
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ