Краси Коев: Спортът ме прати навън, семейството ме върна

Красимир Коев направи своеобразен подвиг на юбилейната 60-а колоездачна обиколка на България. Цели 12 години след като през 1998 г. вдига купата над главата си, 36-годишният добричлия отново спечели трофея. Скромен, целеустремен и режимлия. Какъв е животът на аса в българското колоездене разкрива самият Красимир Коев в интервю, специално за "Неделен Стандарт".

- Каква е разликата след 12 г. отново да спечелите Обиколката на България?
- Огромна. Бях по-млад, но пък сега съм по-опитен. Щастлив съм от класирането си, защото преследвах тази цел. Предишните години имах други приоритети. В Португалия се състезавах 15 години и бях във форма за тяхната обиколка. Сега доказах класата си. Цял сезон работя за това състезание с моя спонсор фирма "Понс" с президент Милко Милков. Уговорката беше да спечеля Обиколката. Той ми подаде ръка и аз съм му безкрайно благодарен. От Добрич имам някои приятели - фирма "Изида", Младен Матеев. Общината винаги помагаше в трудни моменти. Доволен съм, че Милко ми гласува това доверие и
аз не го предадох.

- Как се развива обиколката, като я сравнявате с това, което беше преди 12 години?
- 60-ата обиколка беше на отлично ниво. От съдийска гледна точка също беше перфектна. Организацията идеална. Показахме, че можем да сме домакини на такова състезание, но бедата е, че през останалото време нямаме състезания. С 4-5 старта през сезона няма как да има развитие. Нека федерацията обърне внимание на клубовете. Ако това не стане, колоезденето ще замре. Обещанията, които се правят на управителни съвети, трябва да се изпълняват. Най-лесно е да обещаеш.

- Защо не спечели опозицията на Общото събрание миналата година?
- Трябва да се отчита какво е сторено. Аз също смятам, че мога да съм полезен на тази федерация, ако ми се гласува доверие. По принцип винаги има доволни и недоволни. Но сега май повече са недоволните.

- Обединение ли е нужно на нашето колоездене?
- Това няма как да стане, тъй като винаги този, който управлява, налага своята политика. Материалната база по клубовете е в окаяно състояние. Питайте кога от централата са дали нещо на някой клуб. А децата, запалени по колоезденето, са много.

- Какъв е бюджетът на клуб в Португалия?
- На Тавира е 1 млн. евро на година.

- Велосипедът, с който вие спечелихте родния тур, струвал 10 000 евро...
- Да, карбонов е. На италианската марка "Бианчи". Доволен съм. Ползвам я вече 6 г. Закупи ми го спонсорът. Моят португалски клуб разпродава велосипедите в края на сезона и аз реших да си го взема. Спонсорът ме попита колко пари е и веднага го заплати.

- А къде се намира колелото, с което победихте през 1998 г.?
- Не знам. Най-вероятно е разпродадено. Беше алуминиево. Разликата е в порядъка на килограм и половина. Колелото ми тежи 6,7 кг, а старото беше 8 кг

- Каква е гаранцията на велосипеда ви?
- Рамката има доживотна гаранция. В музея на спонсора ни в Португалия е запазено едно от колелетата ми. Три велосипеда са останали там - моето, на Давид Бланко и на Рикардо Местре.

- Как поддържате физическата си форма в тежък спорт като вашия?
- Не се чувствам на годините, които съм. Щом карам колело, значи се усещам млад. Всеки ден тренирам. Професионалист съм. Имам режим. Закусвам, излизам на тренировка, карам 150 км, почивам задължително два часа и после се разхождам из Добрич с детето.

- Каква храна консумирате?
- Ям много спагети. Нужни са ми много въглехидрати. Риба, пиле и заешко са задължителни в менюто ми.

- На родния пазар заешкото не е толкова разпространено. Как си го доставяте?
- Бащата на жена ми отглежда зайци в село Победа. Седмично заделя по един за мене. Имам приятели, които също се занимават със зайчарство и ми доставят месо.

- Кажете някоя хубава рецепта със заешко.
- О, трябва да попитате съпругата ми. Аз мога да си приготвя само спагети.

- Разкажете ни за живота си в Португалия?
- Завърнах се в България окончателно. Петър Петров и Ненчо Стайков останаха в Тавира. Когато отидох през 1996 г., ми беше много интересно, но 15 години стигат. Тук имам частен бизнес и затова реших - хем да карам колело, хем да съм със семейството, което е най-ценното за мен.

- Защо заминахте и какво ви накара да се завърнете?
- Спортът ме изпрати в чужбина. Условията са много по-добри. Човек лесно може да го установи, като постои навън 5-6 г. и се завърне. Федерацията ни стои "замръзнала" на същото ниво, на което я оставих. Даже положението е критично. Върна ме семейството и амбицията да се изградя и тук като личност. Смятам, че съм дал за колоезденето много и искам да помагам, с каквото мога. Някой може погрешно да го разбира, но аз се старая в тази посока. Искам да науча младите хора да постигат целите си с труд и честност. Тавира ми даде много и бях верен на клуба, макар че имах предложения от други места.

- Кое ви беше най-трудно навън?
- Да преодолея носталгията. Помогна ми съпругата и детето, което ми се роди в Португалия. Имам много приятели там, които са ми подавали ръка в тежки моменти. Занимавах се единствено с колоездене.

- Как се справяте сега на родна земя?
- Милко Милков изигра важна роля, защото ми вдъхна кураж, че мога и в България да се състезавам още една година.

- Привързан сте много към семейството си. Разкажете за него?
- Съпругата ми Красимира работи в областната дирекция за земеделие в Добрич. Оженихме се през 2001 г. Живеем нормално и се разбираме. Синът ми Давид се роди през 2003 г. Сега е със счупена ръка на две места. Падна три дни преди да започне обиколката. Давид тренира футбол в клуб "Изида".

- Защо не колоездене, а футбол?
- Сам направи своя избор. Не иска колелото, защото падна още като го учех. Велосипедът си стои в гаража и не желае да го пипне.

- Дядото също е колоездач...
- Да, баща ми Койчо Василев. Кръвта вода не става. Радва се на успехите ми и сигурно изпитва по-голямо удоволствие от мен. Давал ми е съвети, но аз си следвам моята стратегия.