Кралят на „кралете“ каза „Край!“

Великият Раул каза „Край!” На 38 години след 4 клуба и 21 купи за 21 сезона от терена си отива човек, за когото футболът днес плаче. Отиде си, за да остане вграден завинаги в играта като символ на същността й. Раул Гонсалес Бланко е естетика и финес, ум и дисциплина, воля и мъжество, техника и харизма. Плюс много голове.

Ако някога „Реал” (Мадрид) вмъкне футболист в своята емблема - Раул ще е. Защото олицетворява футбола на добрия вкус, представен от 11 джентълмена в бели фракове по израза на митичния клубен президент Сантяго Бернабеу.

Неговата кариера засече превръщането на любимия му спорт от игра за хора в игра за роботи. И неговият дух - едновременно твърд и изтънчен - не изневери никога на футбола. Само най-големите остават верни на дарбата си, напук на обстоятелствата.

Беше Раулито. Започна едва на 17 години в „Реал”. Стана Ел Капитан. Спечели три пъти Шампионската лига. Стана „ферари” на футбола по думите на Фернандо Йеро. И голмайстор №1 в историята на най-великия клуб. Доскоро. Кристиано Роналдо вече е №1. Но под №7 на „Реал” (Мадрид) се разбира Раул и всичко друго „белият” фен ще приеме за скверно.

„Без Раул националният отбор заигра по-силно, защото преди всеки играч, който вземеше топката, търсеше къде е капитанът, за да му я подаде - прозря вратарят Сантяго Канисарес. - Беше прекалено уважаван. Сега има колективна игра.”

През 2004-та „Реал” отпадна неочаквано от „Монако” в четвъртфинала на Шампионската лига. Към края на реванша при фатално 1:3 „белите” вдигнаха бяло знаме, нямаха сили или дух за напор. В последната минута обаче най-нежният на терена, Раул, вместо да чака в атака, се бореше с дясното крило на французите недалеч от своята врата, отне топката, хукна сам напред, сам. Нищо не стана. Телата и душите на „кралете” отрано бяха се предали изтощени, може би и на №7 уморените мускули се бяха предали, но неговото сърце никога не се предаваше.

С крехка физика, не прилича на футболист, особено по актуалните критерии. Но не тялото прави човека голям, а талантът и духът. Няма скорост в краката, но има скорост на ума.

Преди десетилетие анкета в Испания зададе изтъркан въпрос: „С кого мечтаете да вечеряте?“. Спечели Раул. Изпревари с малко крал Хуан Карлос.

Беше тотален лидер на „Реал”. После клубът се напълни с „галактически” - Зинедин Зидан, Роналдо, Луиш Фиго, Дейвид Бекъм. Раул вече не изпъкваше ярко. Но никой никога не остави под съмнение неговата класа и смисъл за отбора. Има хора, които „пълнят стаята” със своето влизане. Раул пълнеше цял терен, осветяваше терена със своята личност и стил. Вече с уморено тяло започна да залязва и на 33 години беше прокуден от нежеланието на Жозе Моуриньо да го вижда титуляр. Тръгна си неприлично тихо и обиден. И за два сезона стана легенда на „Шалке” - клуб с публика, която цени героите. В Гелзенкирхен стотици още носят фланелки с №7 и надпис „Раул”. А хиляди на стадиона плакаха на раздяла през 2012-а.

Две години в „Ал Сад” (Катар), сезон в „Ню Йорк Космос”, с края на сезона след месец спира и... И легендата все пак продължава.

Тялото принуди Раул да спре. Но и децата в Мадрид знаят, че до година-две ще стане спортен директор на „Реал”. Защо ли? Защото всеки клуб мечтае такъв човек да опита да въплъти в отбора своята същност. Своята твърде ценна за футбола същност.

Gracias, senor Gonzalez, por todo!

Благодарности, господин Гонсалес, за всичко!

В. „Марка“: Тихо, отива си една легенда

Тихо, отива си една легенда“, преклони се с едри букви от първа страница испанският в. „Марка“ пред раздялата на Раул с играта.

„Раул остави дълбок и неизлечим отпечатък на „Бернабеу“, пише в. „Ас“.

„Това не е никак лесен момент за мен, но смятам, че е правилният - заяви легендата. - Време е да сложа точка и да си кажем сбогом. Решението е трудно, но необратимо. Ще спра да играя след края на този сезон.“

„Ню Йорк Космос“ приключва с мачоветге в края на ноември.

В анкета на в. „Марка“ за фраза, която описва най-добре Раул, най-много гласове събра „История на футбола, вечният капитан, смирение, страст и мадридизъм“. Изразът събра 80,6 процента одобрение.

„Гордея се, че съм играл с Раул - заяви чилийският стрелец Иван Саморано. - Той е от най-големите нападатели във футбола.“

„Легенда на футбола и на „Реал“ (Мадрид) - написа в социалните мрежи настоящият капитан на „кралете“ Серхио Рамос. - Чест е за мен, че съм се учил от играчи като теб, капитане. Само „Реал“!“

Според в. „Ас“ има две причини за отказа на митичния нападател от играта. Първо - физически вече не се чувства пълноценен на терена. И второ - неговото семейство предпочита да живее в Испания след 5 години в чужбина. Раул има 4 момчета и всички тренират футбол. Хорхе (15 г.) е кръстен на Валдано, Уго (12 г.) - на Санчес, а близнаците Ектор и Матео са на 9 г.

Без червен картон за 21 сезона

Раул е и символ на чистата игра, жълтите картони при него са изключително редки, а червен няма за 21 сезона игра.

Има общо 1030 мача в кариерата си, вкарал е 430 гола.

Дълго беше стрелец №1 на „Реал“ (Мадрид), испанския национален отбор и Шампионската лига. В турнира на мечтите вече го надминаха двама гении - Кристиано Роналдо и Лионел Меси. При „балета“ отстъпи на португалеца. А в испанския отбор - на Давид Вия.