Кой заслужава най-много Златната топка?

Ако всичко около футболната игра бе такова, каквото се представяше, то би следвало да вярваме на играчите, че за тях най-важното е отборите им да побеждават.

Би трябвало да им вярваме, че за тях личната слава и индивидуалните награди са на заден план.

В днешно време обаче „би трябвало“ звучи много повече като задължение, което поставяме пред себе си, така че да не се съмняваме в приказките, които се леят от устите на претендентите за Златната топка. В действителност нещата като че ли стоят по съвсем различен начин.

Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер е един от тези, които застават срещу всеобщата мания около индивидуалните триумфи, вместо да се акцентира върху отборното представяне и постижения.

В този ред на мисли, надпреварата за Златната топка през тази година е съвсем точен пример за това, как персоналните отличия все повече изместват спечелването на големи титли. Звездите на съвременния футбол Кристиано Роналдо и Лео Меси през последните години сякаш се стремят към приза повече, отколкото към Шампионската лига.

За справка – в края на 2012 г. Меси играеше във всеки възможен мач, само и само да счупи головия рекорд на Герд Мюлер за една календарна година, с което да може да се бори за Златната топка. Целият отбор на Барселона играеше за него и в крайна сметка той успя да подобри постижението, вкарвайки впечатляващите 91 гола.

Когато обаче през пролетта на тази година „каталунците“ се изправиха срещу Байерн Мюнхен и бяха пометени с 4:0 в първия полуфинален мач, Меси бе абсолютен фигурант на терена, а в реванша изобщо не взе участие, за да бъде запазен.

От какво обаче? Барса водеше повече от убедително на Реал в Ла Лига, а за купата вече бяха отпаднали от вечения си съперник.

Така в най-важните два мача на своя отбор за цялата 2013 г. Лео Меси се покри. Ето, обаче, че той отново е главен претендент за Златната топка. На какво основание, обаче, е съмнително да се каже.

Кристиано Роналдо на свой ред никога не е крил, че Златната топка е нещо, на което много държи. Толкова много, че се цупеше, когато я даваха на Меси през последните две години. Е, две от четирите Златни топки на аржентинеца можем да определим като незаслужени.

През 2010 г. Уесли Снайдер грабна требъл и избута Холандия до финал на Световното първенство, но явно отборните постижения не се броят, когато става дума за тази награда.

През 2012 г. Пък Меси бе награден заради 91 гола, които вкара, но постиженията му с Барселона далеч не впечатлиха, а „Бълхата“ провали тима си на полуфиналите на Шампионската лига срещу Челси. Особено в реванша, когато изпусна дузпа.

Тук идва резонният въпрос – на базата на какво се връчва толкова бленуваната Златна топка? Какво трябва да спечели или направи един играч, за да я спечели или поне да има реален шанс да се бори за нея?

Освен да бъде Лео Меси, разбира се! Май друг сигурен показател няма. Иниеста и Шави успяха да направят Испания европейски шампион за втори път през миналата година, но и това не им стигна.

Тази година е изключително важна за приза престижната награда на FIFA. Причините за това са няколко:

Първо, 2013 г. е почти огледална на 2010 г., като разликата е само в имената на основния претендент: тогава уж беше Снайдер, а сега е Рибери. И двамата спечелиха требъл, и двамата постигнаха успех с националните си отбори (вярно, на холандеца бе далеч по-значим, но класирането на слабата френска гарнитура след 0-2 в първия бараж в Киев си е добро постижение само по себе си).

При тези прилики между кандидатите тогава и сега, ще си проличи дали има тенденция Златната топка да пренебрегва отборните успехи, при взимането на решението кой да я грабне.

Второ, Роналдо има най-много отбелязани голове във всички турнири за календарната година от Меси – цели 22. Иначе казано – 67 за Роналдо срещу 45 за Меси. А Рибери е далеч, далеч назад по всякакви индивидуални показатели. Ако се следва логиката от миналата година, то Роналдо трябва да бъде награден с трофея през януари.

Ако се върнем назад до 2011 г., а и до 2009 г., ще видим, че спечелването на Шампионската лига бе основният фактор, който носеше Златната топка на Лео Меси. Напълно заслужено, впрочем.

Обаче през 2010 г. и през 2012 г. на базата на странен критерий, тя му бе връчена отново. Някои ще кажат, че 91 гола са достатъчен атестат за Златна топка, обаче наличието на отделен приз за голмайстор на Европа – Златната обувка, прави този признак неубедителен.

Така или иначе, живеем във време на двама гиганти – един от Португалия и един от Аржентина и целият свят е постоянно вперил поглед в тях. Това е и най-големият проблем на Франк Рибери – в момента той е сравняван с тях и няма никакъв шанс дори да се доближи до рекордите им в личен план.

Вярно е, че президентът на УЕФА е французин и много от специалистите очакват подкрепа между сънародниците, но що за помощ за Рибери се оказа удължаването на срока за гласуване за Златната топка?! И то точно след хеттрика на Роналдо срещу Швеция.

Друг проблем на Рибери е, че Байерн Мюнхен почти не би усетил липсата му и може би щеше да спечели Шампионската лига и без него през миналия сезон. Просто в отбора има прекалено много играчи на супер ниво. Да не говорим пък за сегашния сезон, когато при „баварците“ акостира и Гьотце. Именно той замества в момента контузения французин. В Реал и Барса липсата на Роналдо и Меси би ги отслабила значително във важните мачове. Това лесно се доказва с формата на „каталунците“ в момента.

При всички положения решението, на кого да бъде връчена Златната топка, ще предизвика полемика. Ако е за Меси, то призът може спокойно да бъде кръстен на негово име и да се учреди друг, за който да се борят останалите футболисти.

Ако се даде на Роналдо, то ще се започнат нападките, че португалецът остана пълно капо откъм титли през миналия сезон и може да се похвали само с многото си голове. Ако пък е за Рибери, което може би звучи най-логично към този момент, то ще започнат безкрайни сравнения как той безспорно е по-слаб футболист от останалите двама.