Кой пали война в родния волейбол?

Големите звезди на последното десетилетие влязоха в открит конфликт В разгара на лятото някои от най-големите волейболисти на България се погрижиха тъпите риалити програми да не липсват на никого.

Телевизионните продуценти са готови да застанат на челна стойка, за да получат това, което доскорошните звезди Владимир Николов, Мартин Стоев и Пламен Константинов осигуряват на публиката напълно безплатно.  Декларации, контрадекларации, открити писма и пресконференции хвърлят в неведение зрителите, които си мислят, че волейболът е интелигентна игра за интелигентни хора. И да е било така, сега не е.

И не може да бъде, когато вместо за спорт тримата големи си говорят през медиите за казина, дългове и интриги. Лагерите В единия окоп са националният селекционер Пламен Константинов и човекът-всичко Владимир Николов. В близкото минало принципни противници, днес двамата са братя по оръжие. Намерили закрила под крилото на уморения от битки президент на БФВ инж. Данчо Лазаров, напоследък бившите капитани на "А" отбора доказват максимата на лорд Палмерстън, че Англия няма вечни съюзници и няма вечни врагове. Има вечни интереси.   

В другия лагер е Мартин Стоев - най-успешният треньор на националния отбор в историята и доскоро също любимец на Лазаров. Под ръководството на Стоев българските волейболисти станаха трети на световното първенство в Япония през 2006 г. и повториха успеха на турнира за Световната купа в Токио през 2007 г. Освен това станаха 4-ти и 5-и в Световната лига. През 2008 г. обаче Мартин Стоев беше сменен, след като петото място на олимпийските игри в Пекин се прие като провал. Оттогава Мартин играе карти в Свети Влас и трупа гняв. Възход и падение Два олимпийски цикъла по-късно мерната система е настроена различно. Волейболистите не успяха да се класират за игрите в Рио, а резултатите, за които преди 8 г. се искаха оставки, днес са нещо повече от мечта. Вярно е, че в онзи Дрийм тим бяха Матей Казийски и Пламен Константинов, а сега не знаем имената на половината национали, но резултатите са си резултати, а срещу тях стои името Мартин Стоев.

"По време на престоя ми начело на националния отбор по волейбол от 2005 година насам в медиите се изписаха много неистини - заяви преди време Стоев по повод премиерата на неговата автобиографична книга "Родени да побеждават", издадена през 2008 г. - В тази книга съм казал истината, от която са далеч доста писания. Разказал съм за пътя на един отбор, който се намираше към 14-о - 16-о място в световната ранглиста и се изкачи до четвъртата позиция - това никога не е постигано в колективните спортове".

В средата на лятото, между терцата майорна и белота, 45-годишният треньор има достатъчно време да си зададе въпроса защо към Пламен Константинов федерацията проявява такава толерантност. Още след неуспешната олимпийска квалификация в Берлин през януари Стоев разкритикува остро Константинов за липсата на резултати и Лазаров за необяснимата търпимост към този факт. От страниците на "7 дни спорт" шефът на БФВ го покани на разговор, за да му обясни "кой кара влака в българския волейбол".  А кой, всъщност, кара влака? На пръв поглед Данчо Лазаров (73) е свалил гарда, но това е опасна илюзия. По време на дългото си управление президентът на федерацията успя да приласкае най-лютите си врагове (без Радостин Стойчев) и да се раздели с най-верните си приятели (бившите вицепрезиденти Иван Тодоров-Сенатора и Петър Кънев).

Въпреки спорния си публичен образ Лазаров ще остане в историята като най-успешния ръководител на БФВ за всички времена. Миналата година България беше домакин на европейското първенство за мъже, а през 2018 г. заедно с Италия ще приеме световното. След това Лазаров най-вероятно ще се оттегли, а битката за неговия стол вече е в ход, макар редиците да изглеждат по-сплотени отвсякога. Управителен съвет от близо 30 човека, девет вицепрезиденти и напълно обезкръвената опозиция бетонират инженера на върха. Ако утре някой предложи той да управлява до второ пришествие, УС ще гласува "за".

Но Лазаров нито е Фидел Кастро, нито е глупак, за да иска подобно нещо. Той си изигра играта. След по-малко от две години държавата ще финансира с 10 млн. лв. неговото световно първенство. Какво повече му трябва?

Накъде след Фейсбук Никак не е сигурно обаче, че участниците в сапунената Фейсбук опера и тогава ще бъдат на сцената. Пламен Константинов има договор до 2018 г., но договорът не печели мачове, а на селекционера му се събраха много загуби.

Ако Владимир Николов не дръпне собствената си ръчна спирачка, някой ден ще влезе в хиндуистката митология като клонинг на бог Шива (този с многото ръце, нали се сещате). Със скритите и явните атаки срещу статуквото Мартин Стоев си създава достатъчно врагове, за да се върне отново в голямата игра. 

Колкото и примирен да изглежда, Лазаров най-вероятно вече действа на тихия фронт. И търси други хора, които да издърпат каруцата от калта. Тези може би ще бъдат излишни.  

КАТЕРИНА МАНОЛОВА, "7 дни спорт"