Коментар: Сектор "Г", защо мълчиш?

Търпение, търпение и пак търпение! Вълшебната дума в ЦСКА след загубата във Вечното дерби от Левски. Няма да дълбаем дерби ли беше, вечно ли, умрЕл ли е единият съперник в него, ще умрЕ ли и другият, прекъсната ли е негативната серия на сините или не точно...

Идеята на следващите редове и на заглавието по-горе е друга. Дербито в събота на практика не решаваше и не реши нищо в първенството – ЦСКА изправи Левски на крака, но до болка познатото червено дежа вю от началото на ХХI век с реанимирането на вечния съперник извади, макар и под сурдинка във форумите, няколко дълбоко спотайвани въпроса...

Въпроси, които обаче Сектор Г упорито продължава да не задава вече цял сезон, а вместо това предпочита да мълчи... Тези въпроси не са от спортно-технически характер, не са свързани с развитието на детско-юношеската школа или строежа на Академия на Панчарево, вече не са и финансово-политически, макар и фронтът срещу клуба от „Българска армия” да не секва вече трета поредна година.

Тези въпроси са принципни, с една идея по-концептуални и свързани с бъдещето на ЦСКА. И очевидно трябва да бъдат зададени към Месията Гриша Ганчев. Просто защото всичко в ЦСКА-София зависи от него – от назначаването на редакторите в клубния сайт, през избора на старши треньор, та чак до освобождаването и привличането на футболисти, набелязани с „дебелия флумастер”, естествено.

А те са съвсем елементарни, логични и закономерни:

Дългосрочната политика на ЦСКА копие на настоящия проект „Лудогорец” (бивш проект „Божков-Титан-Лупи”) ли ще бъде – шепа българчета, подпомагащи чуждестранния легион, който онзи ден доказа, че има нужда не от един, а от 101 урока при Сашо Манов, за да се понаучи как се печели Вечно дерби? Разочароваха ли го някои изказвания на Станислав Манолев и Николай Бодуров по отношение на техни съотборници с чужди паспорти колкото „плещенето” на Борис Галчев, оказало са фатално за последния капитан, вдигнал трофей за ЦСКА?

Усеща ли г-н Ганчев, че е най-обгрижваният, „пазен” и защитаван от Сектор Г собственик на червения клуб в най-новата му история? При това не просто заради подкрепата и помощта му към армейския фенклуб във формата й, която през годините са оказвали и Илия Павлов през 90-те, и Васил Божков в началото на новия век, и пернишкият тандем Димитър Борисов-Иво Иванов, че дори и вечно нямащият Александър Томов.

Това е! Тук-таме могат да бъдат формулирани и други въпроси в още няколко насоки – времето за Христо Янев в Първа лига равностойно ли беше на търпението към Еди Йорданеску, колко души от представителния отбор, извън Божидар Чорбаджийски и домакинът бай Добри, знаят какво всъщност е ЦСКА и какви за изконните армейски ценности на клуба – въпрос, който е актуален и към самия собственик.

И нещо може би крайно и радикално – след като сезон 2016/17 също се очертава да бъде преходен, възможно ли беше ЦСКА да го изиграе във Втора лига – ешелонът, за който червените извоюваха квота, печелейки Югозападната „В” група през миналата година и за който Литекс практически имаше лиценз преди рестарта на родния футбол. Нима това не беше по-честният път за пречистването на ЦСКА? Но тук отново опираме до армейски принципи и ценности?

Затова, Сектор Г, защо мълчиш? И докога? Къде са хората, раздавали шамари около самия Васил Божков през сезон 2000/01 (по ирония на съдбата на Градския стадион в Ловеч), къде са хората, водили кампании „Орманджиев вън” (мир на праха му) или „Вън боклуците от ЦСКА”, къде са дори „хулиганите”, които сринаха БФС през лятото на 2013-а?

Защото апатичното мълчание на Северната трибуна и гибелното деление на „тирета”, „авиатори”, „припознавачи” и т.н. ще доведе до онова, срещу което Червена България всъщност се бори повече от десетилетие, а съперниците от Герена повтарят упорито вече шест месеца – ЦСКА да умре...

Защото червеният клуб ще живее, докато ги има червените сърца, туптяли вече близо 69 години за отбора на Стевето, Нако, Пижо, Ването, бате Крум и останалите легенди, които вероятно се обръщат в гроба, гледайки от небето как политици, футболни функционери и бизнесмени обругават хегемона на българския спорт. Останалото са папки с документи, печати, лицензи и административно-юридически вратички за регистрации по БУЛСТАТ, ЕИК и куп други нормативни уредби. И търгове за емблеми, търговски марки и автентичност, нали?

И последно – докато червените фенове не прозрат веднъж завинаги безсмислието на тъжното си боричкане и нуждата от обща твърда позиция за бъдещето на любимия си клуб, то по подобие на някои отбори да извадят от употреба на трибуните една фланелка.

Не с конкретен номер, както правят в НБА, НХЛ, а и във футбола... А една фланелка-символ на „смъртта и безсмъртието” на ЦСКА. Фланелката, маркирала дрескода за финала за Купата на България срещу Монтана през май 2016 г. и белязала големия триумф на 35 000 армейци на стадион „Васил Левски” с незабравим трофей за може би най-автентичния ЦСКА в посттоталитарна България. Фланелката с надпис „Единен Сектор Г”.